„Нашите най-лоши врагове не са извън нас, те са вътре в нас. Във всеки човек се крие един предател, който се старае да смачка амбициите му и да го отклони от целите му. Този предател е колебанието.“
Неувереността е нашият предател
Когато Дейвид Хюм, агностикът, изпълнен с пренебрежение, отива да слуша проповедта на ортодоксалния министър Джон Браун, той заявява: „Не вярвам на всичко, което говори, но той така силно си вярва в това, че веднъж в седмицата и на мене ми е приятно да идвам да го слушам.“
Ако изговорите лъжа с убеждението, че казвате истината, хората ще ви повярват, но ако проповядвате истината с един колеблив и несигурен глас, никой няма да ви повярва. Ако имахте поднос със златни късове и се опитате да ги продадете насред улицата, а на лицето ви е изписано, че се съмнявате в стойността на стоката си, тогава никой не би повярвал в тяхната стойност или във вас. Несигурният, колебливият маниер ще провали всичките ви шансове.
Имах навика да ходя да ловя пъстърва с двама приятели. Единият винаги казваше, че няма късмет при лова и не очаква да хване много риба. Не си правеше труда да прочете повече за средата и навиците на тази риба, не знаеше каква точно стръв трябва да използва. Неговите колебания и безразличие го правеха неуспешен риболовец. Другият, обратно, никога не се съмняваше в успеха си. Като ловуваше винаги беше уверен в улова си. Ако имаше пъстърва за хващане, той бе убеден, че ще я хване. От години изучаваше навиците и местата на обитаване на тази риба. Знаеше от коя страна на скалите да хвърля въдицата. Дори когато ловуваше в близост до този съмняващ се и неуверен рибар, той пак успяваше да хване десет пъти повече от него.
Ако имате големи колебания по отношение на собствената си вяра, ако сте си оставили мост, по който да се върнете в случай на неуспех, ако ви липсва твърдост и решителност, ако това личи и в походката ви, тогава едва ли ще успеете да се издигнете над посредствеността.
Нашите най-лоши врагове не са извън нас, те са вътре в нас. Във всеки човек се крие един предател, който се старае да смачка амбициите му и да го отклони от целите му. Този предател е колебанието. Трябва да сте наясно от самото начало на кариерата си, че винаги ще ви преследват определени умствени врагове, вътрешни предатели, които ще се опитват да ви отклонят от постигането на най-високите и най-големите постижения, на които сте способни. А колебанието е едно от най упоритите от тях, то ще ви следва до гроб. Мъжът или жената, които не са достатъчно силни, за да устоят на тези атаки, никога няма да постигнат това, на което са способни.
Човекът, който винаги се страхува от последствията, който се съмнява в резултата от действията си, винаги ще остане слабак. Никой, който не е по-голям от съмненията си, не може да постигне нещо велико и стойностно, защото неговият враг убива инициативата, самоувереността, а без тези основни качества никое човешко същество не може да реализира възможностите си.
Колебанието, съмнението задушават стремежите още в самото им начало. Инициативата трябва да е нещо естествено за всички хора. Девет от десет средностатистически индивида не са се опитвали да изпробват способностите си поради съмнението. Ако само можеше да се премахне от човешкия ум това острие, което стои пред вратата на нашите надежди, на нашата решителност и хвърля мрачни сенки върху погледа ни, цивилизацията ни би направила огромен скок напред. Този нещастен предател, под прикритието на приятел, държи в плен милиони мъже и жени под прага на техните възможности, като ги възпира да извършат това, които биха могли да извършат, а те дори не се решават да опитат.
Колебанието, е отговорно за много повече самоубийства, фалити и провали, отколкото всичко друго. То кара много хора да се страхуват да започнат да преследват мечтите си. Когато стоим на прага на нашия избор - там, където пътищата се разделят, когато напълно сме решени да поемем по онзи път, който е най-добър за нас, който е по-трудния, колебанието ни кара да се спрем. То ни кара да направим пауза и да мислим отново дали наистина искаме да платим цената за този избор, да поемем именно по този път, когато всъщност другият изглежда по-ярък, по-приятен и много по-лесен.
Това е точката на разкола, която бележи началото на провала за дребната душа, която не може да бъде по-голяма от колебанието си. Тези предположения, посадени в ума от неговия враг, го карат да започне да се съмнява. Той е под влиянието на „спри, огледай се и се ослушай“. Той започва да размишлява и отново да оглежда трудностите, които предстоят и колкото повече се вглежда в тях, толкова по-големи му изглеждат те.
Започва да се страхува, че не би могъл да свърши това, което първоначално се е струвало възможно и накрая свършва на пътя на посредствеността и общоприетото.
Колебанието е убило повече страхотни проекти, разбило е повече амбициозни схеми, задушило е повече гении, неутрализирало е толкова усилия, погубило е велики умове повече от всичко друго.
Вземете за пример жертвите на алкохола и наркотиците! Можем да ги видим навсякъде - по ниските и непрестижни длъжности като чиновници, носачи, дървосекачи, парализирани от фаталната заплаха, те никога не са били научени да се борят, да се надяват, да притежават увереност. Хиляди служители, давещи се в непосредственост, днес биха могли да имат собствен бизнес, ако не беше врагът вътре в тях! Много чудесни млади хора са били отстранени от училище, великолепни адвокати с възможности са били подведени от този предател! Много от тях биха могли да бъдат управители или предприемачи, ако не беше този предател!
Когато им е била предоставена възможност, те са се страхували, чакали са нещо сигурно, не са поели рисковете, не са разбрали, че всъщност шансът обича смелите, притежаващи смелост и самоувереност. Не са се пробудили навреме, за да разберат, че съдбата не обича плахите, колебливите - тези, които се чудят дали да опитат да спечелят.
Смелият излиза напред и печели. Големите награди в живота са за смелите, непоколебимите и уверените. Плахият и колебаещият се ум не съумява да използва предоставения му шанс и набързо го подминава и изпуска.
Колебанието, несигурността или страхът са най-големите обезкуражаващи фактори за човечеството. Те са най-големият враг на всички постижения. Колебанието потиска действието, обезсърчава амбицията и унищожава и убива най-голямата мозъчна сила. Може да превърне в пигмей дори огромно чудовище. Един хипнотизатор би могъл да накара всеки, дори Шекспир, да се почувства глупак, като се изпълва със съмнение в собствения си творчески потенциал. Ако се инжектира със съмнение умът на Наполеон, това би могло да превърне неговия гений в посредствено мислене на най-обикновен войник.
Този основен предател на човечеството е така свързан със страха, че е почти невъзможно да се прокара разделителна линия между тях. Те са близнаци. Там, където съмнението може да бъде посято, там веднага пристига и неговият брат - страхът, а той от своя страна води всички свои роднини - тревожност, безпокойство, обезсърчение, цялото семейство неудачници. Един единствен ден на съмнения, страхове, недоверие, на престъпна липса на самоуважение, може да отдалечи от вас това, което сте постигали месеци наред.
Има множество хора днес, които страдат от това фатално заболяване, наречено липса на самоуважение, корените на което са посети от съмнението. Всички те са жертви на липса на смелост и на факта, че живеят обезсърчени, обезверени, отчаяни, а всъщност са жертви на своето собствено нещастие. Те упорито се опитват да убият това, което преследват, като посяват отровата на съмнението.
Съмняващите се Тома-неверни доникъде не стигат, защото нямат виждане за нещата, а без него „хората униват“. Човек, който иска да постигне нещо стойностно в този свят, трябва да притежава поглед напред и смелост, които да му съответстват.
В царството на умствените качества смелостта се явява лидер. Това, което парализира, убива инициативността и способността да се постигат целите, е колебанието - то е основният ни враг. То предполага предпазливост в момент, в който всичко се основава на смелост.
Ако един генерал е твърде предпазлив и очаква абсолютна сигурност за крайния резултат, той никога не би могъл да спечели битката. Предпазливостта е нещо, достойно за уважение, но когато се прекали, от качество тя се превръща в порок, който може да съсипе ефикасността на много достойнства.
Има доста хора, които изглеждат достатъчно смели, но твърде развитата им предпазливост ги кара да подчиняват всичко на очакването за сигурен резултат. Познавам мъже, които чакат, чакат и никога не предприемат нещо рисковано, въпреки преценката си, че трябва да продължат напред.
Ние сме същества на навика и затова постоянните колебания на нашите умове да правим това, което искаме, се превръща в навик да мислим, че не можем. А когато мислим, че не можем, тогава ние наистина не можем. Човек започне ли да се вслушва в гласа на своите колебания, този глас започва да се пробужда.
А защо да отлагаме началото на нещо, което много добре знаете, че трябва да направите? От какво се страхувате? Провалът е за предпочитане за вас, отколкото да отлагате това, което трябва да направите. Дали това е допълнителната отговорност, която получавате от допълнителната работа? Дали не изпитвате ужас от възможен провал? Кое е това, което увеличава съмненията и действа възпиращо? Някакви затруднения, някакви невидими въжета? Дали не носите по-голям товар или сте здраво привързани към мисли, които ви възпират?
Вашите колебания и съмнения в успеха са може би вашите най-големи препятствия. Но би било хиляди пъти по-добре да правите грешки, като се движите напред твърде бързо, като предприемате повече неща, отколкото можете да направите, отколкото винаги да сте на ръба на съмнението, отлагайки във времето в очакване на сигурното, докато накрая се превърнете в роби на навика, който не можете да промените.
Запомнете, че навикът да отлагате, да чакате да видите какво ще се случи и дали няма нещо по-сигурно или нещо с по-малък риск да възникне, е абсолютно фатален за инициативността, за лидерството и в крайна сметка за ефективността на вашите действия.
Из: „Мисленето на победителя“, Орисън Сует Марден, изд. „Здраве и щастие“, 2010 г.
Картина: DALL-E
