„Има ли живот, има и младост в него. Самата ни подготовка за старост ускорява нейното идване. Хората, които се готвят за нещо и го очакват всеки ден със страх, обикновено го получават.“
Portrait of an Old Man (1916), Egon Schiele
Годините не трябва да имат значение
„Лицето не може да издаде годините, докато умът не даде съгласието си. Умът е скулпторът.“
„Аз казвам на годините, както и на публиката — все едно, ще ви победя.“ Това са думите на дух, който никога няма да остарее и всеки, който е виждал на сцената Сара Бернар, е оставал с впечатлението, че за нея годините нямат значение. На 60 г. великата актриса беше още в разцвета на силите си и не изглеждаше нито с ден повече от 40.
Както мадам Бернар, така и много други, които са в по-напреднали години, запазват младостта си не поради някакво благоволение на съдбата, а само благодарение на отношението им към годините. За тях те нямат значение. Те са решили да не стареят в общоприетия смисъл на думата „старея“. „Да стареем разумно е изкуство, но по-доброто от това изкуство е тайната да не стареем никога“ казва един журналист в „Чикаго джърнал“. Това заслужава да се знае и да се помни. Тайната се крие в обстоятелството, че мъжете и жените са на толкова години, на колкото се правят. Всичко зависи от волята, но какво от това? „Светът се управлява от силата на волята.“
Когато човек стане достатъчно мъдър, за да види своята собствена божественост, че неразрушимото начало, като някой математически закон, че никакво произшествие в живота, никакво търкане, неприятност или затруднение не могат да засегнат божественото в него и когато разбере истината на битието, че е част от безкрайното творческо начало, тогава той вече няма да проявява признаци на умствен и телесен упадък точно тогава, когато трябва да е в разцвета на силите си.
Старостта никога няма да успее да помрачи младежкия вид и умствените способности, докато хората не обръщат внимание на годините, докато не се плашат от мислите за старост. Ние започваме да сеем семената на старостта чрез мислите си още на младини. Започваме да мислим, че на 45 г. ще бъдем стари. Самата ни подготовка за старост ускорява нейното идване. Или както е казал многострадалният Йов: „Постигна ме това, от което се боях най-много.“ Хората, които се готвят за нещо и го очакват всеки ден със страх, обикновено го получават.
,,Всеки човек, който постоянно има страх от нещо, ще получи на лицето си белезите на този страх“, казва Прентис Мълфорд. „Ако очаквате упадъка на тялото като нещо неизбежно, той ще дойде."
Нито за миг не си позволявайте да мислите, че сте вече много стари и не можете да направите това или онова, защото много скоро мислите и убежденията ви ще се отпечатат на лицето ви в бръчки, в израз на преждевременно остаряване. Нищо не е така точно установено, както философската мисъл, че сме това, което мислим и че започваме да изглеждаме така, както мислим.
„На колко сте години?" пита Милуоки Джърнал. „Поговорката е, че жените са на толкова години, на колкото изглеждат, а мъжете — на колкото се чувстват. Това е погрешно. И мъжът, и жената са на толкова години, на колкото се правят да изглеждат. Остаряването до голяма степен е навик на ума. Ако някой започне да си мисли към средата на живота си, че остарява, той ще остарее. А за да не остаряваш, това е донякъде въпрос на воля. Орисниците са благосклонни към човека, който се държи за живота с две ръце. Онзи, който се отпусне, ще полети надолу. Смъртта се колебае само, когато смята да нападне вкопчилия се здраво за живота. Понс де Леон е търсел на погрешно място извора на младостта. Той е вътре в нас. Човек трябва да бъде млад вътрешно, така че докато „външният човек загива, вътрешният се подмладява ден след ден“. Когато умът престане да работи, когато човек не проявява голямо любопитство към проблемите на този живот, когато престане да чете, да мисли и да действа, той подобно на някое подкопано дърво започва да умира от върха. Годините ви са толкова, колкото смятате че са. Дръжте здраво юздите. Работата ви не е свършена.
Ако искате да живеете дълго, обичайте работата си и продължавайте да я вършите. Не я зарязвайте на петдесет години, мислейки, че силите ви намаляват или че имате нужда от почивка. Починете си малко, когато се чувствате уморени, но не напускайте работата си. Има ли живот, има и младост в него. „Аз не мога да остарея“, казва една бележита актриса, „защото съм влюбена в моето изкуство. То е погълнало целия ми живот“. Никога не се ядосвайте! Как може някой да има бръчки от старост, грижи или недоволство, когато е радостен, заангажиран, всякога е бодър и духът му винаги е млад? Когато съм уморен, уморено е тялото ми, а не душата.“
Горчивите спомени за един погрешен живот, който е минал порочно, създават рано бръчки по лицето, отнемат блясъка на погледа и пъргавината на походката, правят живота безинтересен и мъртъв.
Библията ни казва, че чистият живот, простият живот, полезният живот ще бъде дълъг. „Плътта му ще бъде по-свежа от плътта на дете. Той ще се върне в дните на младостта си“.
Малцина знаят, че дневните процеси, ако не бъдат спрени, продължават да работят и през време на съня. Ако през деня мисълта ви е била заангажирана с грижи, нервиране, алчност, завист и т.н., може да сте уверени, че и през нощта тя ще продължава своя смъртоносен път в мозъка и ще се задълбочава все повече и повече в нервната тъкан, ще изтощава психиката и жизнеността и ще се прояви на лицето като прави по-дълбоки бръчките по него. Много хора са така устроени, че щом се видят свободни от ежедневната работа, позволяват на своите неприятности и изпитания да нахлуват в мозъка им и да изпълват въображението с отвратителни картини, които им отнемат цялата радост, щастие и спокойствие. Щом сложат глава на възглавницата вечер и умът им започва да работи. Въображението им увеличава мрачните картини, неприятните преживявания и те се премятат в леглото, докато най-после се събуждат сутрин така уморени и изтощени, че трябва да прибягват до разни изкуствени успокоителни средства, за да заспят, да вземат тонизиращи лекарства, за да са годни за работа?
Някога ще разберем, че съзнанието ни е укрепващо лекарство, когато знаем как да си служим с ума. Докато живеем, естествено няма да имаме нужда от наркотици или от някакви лекарства. Самият ум може да се пази и да се грижи за своето подмладяване. Всичко се състои в това, умът да се поддържа в нормално състояние, мисълта да е хармонична, радостна, насочена към обич и помощ за другите. Когато в него господстват такива мисли, тогава не могат да нахълтват враждебните мисли, които късат и рушат.
Ние ще трябва да можем да отразяваме всички пътища и всички дневни преживявания, които смазват живота и изтощават нервната сила и мозъчната енергия и в момента, когато прекратим работата, ще трябва да започнем да градим, да възстановяваме за следващия ден, да зареждаме батериите за следващите нужди.
Познавам хора, които са научили върховното изкуство как да се приготвят за хубав, спокоен, укрепващ сън чрез насочване в обратна посока на мозъчните процеси, които са ги затруднявали и безпокоили през деня. Те са научили тайната как да затварят вратите за всички свои главоболия, изпитания и затруднения, да ги оставят заключени в магазина, кабинета или работилницата, когато вечер завъртят ключа. Никога не отнасят неприятностите си в дома. От минутата, когато напускат работата, до завръщането им отново в нея, използват времето за почивка и развлечения. Нищо не може да ги накара да се занимават с нещо, което се отнася до работата им. Те са научили тайната и силата на хармоничната, радостната и оптимистичната мисъл. Приготвят ума си за спокоен хармоничен нощен сън, като канят за гости на ума си мисли на радост, младост, мир и любов и не допускат никакви други мисли. Няма да позволят на неспокойната и загрижена мисъл да прокарва през мозъка своите отвратителни образи, чрез които тя разсипва съня и оставя грозни следи по лицето. Като следствие на това, те се събуждат сутрин с нови сили, подмладени и с младежки желания за работа през деня.
Ние остаряваме, защото не знаем достатъчно как да сме млади — така, както не знаем достатъчно как да сме здрави, когато боледуваме. Болестта е плод на незнание и погрешно мислене. Ще дойде време, когато човек по-скоро ще постави ръцете си в огъня, отколкото да живее с мисли, които ще го правят болен или слаб. Никога няма да боледува, ако има винаги хубави мисли и се грижи за тялото си. Ако мислите му са само полезни мисли, той може да продължи младостта си далеч след установената граница.
Никога не задушавайте стремежа да действате като млади само защото мислите, че сте стари. Неотдавна на една семейна среща момчетата се опитваха да накарат баща си, над 60 г., да играе с тях. „Хайде, хайде, махайте се“, каза той, „много съм стар за такова нещо“. Майката, обаче, взе участие в тяхната игра, наглед с такъв ентусиазъм и с такава непресторена радост, като че ли беше на тяхната възраст. В очите й светеше младежки дух, който се проявяваше във всяко движение. Играта й с момчетата обяснява защо тя изглежда много по-млада от мъжа си, въпреки че разликата в годините им не е твърде голяма.
Бъдете винаги млади, според това как се чувствате, и дружете с млади хора, проявявайте внимание към техните работи, надежди, кроежи и забавления. Младежката жизненост е заразителна.
Запитан за тайната на своя забележително младежки вид, когато бил на 80 години, Оливър Уендъл Хомс отговорил, че това се дължи изключително на „добро настроение и неизменно задоволство по всяко време на живота ми. Аз никога не съм изпитвал острите болки на амбицията, разочарованието, недоволството, които ни състаряват, като издълбават преждевременно бръчки по лицата ни. Не се появяват бръчки по лица, които се смеят постоянно. Смехът е най-добрият масаж за лицето. Доволството е източник на младост“.
Казват, че столетниците са хора с големи надежди. Ако поддържате надеждите си светли, въпреки разочарованията, и посрещате всички трудности с весело лице, много мъчно ще може старостта да остави бразди по челото ви. Жизнерадостта е извор на младост.
Ако не искате годините да имат значение, гледайте напред, вместо назад, и разнообразявайте живота си.
Когато Солон, атинският мъдрец, бил запитан за тайната на своята сила и младост, той отговорил, че всеки ден е учил нещо ново. Това схващане било общо между древните гърци: тайната на вечната младост е всеки ден да учиш нещо ново. Следователно, ако искате да сте млади, въпреки годините, трябва да оставате възприемчиви към новите мисли и да се усъвършенствате духовно, да разширявате чувствата си, да възприемате откровенията на истините, като вървите по-нататък по пътя на живота.
Но най-великият победител на старостта е веселият и любещ дух, изпълнен с надежда. Онзи, който иска да победи годините, трябва да изпитва обич към всички хора. Той трябва да избягва грижите, завистта, лошите чувства към другите. Всички дребни закачки, огорчаващи сърцето, остават бръчки по челото и замъгляват погледа. Чистото сърце, здравото тяло и широкият здрав, щедър ум, зад които стои решението да не позволяваме на годините да имат някакво значение, са извор на младост, който всеки може да открие в себе си.
Из: „Всеки човек цар, или могъщество чрез овладяване на мисълта“, Орисън Сует Марден, изд. „Софи-Р“, 1991 год.
Картина: Portrait of an Old Man (1916), Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery
