Действие без мислене е идиотизъм, но мислене без действие е безпокойство ♥ Ник ТРЕНТЪН

„Мисленето е ценно умение – при условие че вдъхновява действие. Тревожното свръхмислене възниква, когато се чувстваме безсилни и извън контрол.“

Каква е разликата между човек, обзет от негативно свръхмислене и някой, който може да се изправи срещу всяко предизвикателство и напрежение с несломимо самообладание? Всичко опира до нагласата. Споделяме две водещи нагласи от „манифеста“ на нетревожния човек, назаем от книгата „Спри да премисляш отново и отново“ (Изд. „Изток-Запад“).

Новооткрити нагласи и регулиране на емоциите

Нагласа 1: Фокусирайте се върху това, което можете да контролирате, а не върху това, което не можете

Вашето адекватно съзнание може да озари само едно нещо в даден момент – така че върху какво ще се съсредоточите? Тревожното свръхмислене възниква, когато се чувстваме безсилни и извън контрол. Когато фокусираме съзнанието си върху онези неща, които са извън обхвата ни на контрол, ние, естествено, се чувстваме безсилни. Пренебрегваме всички реални възможности за промени и вместо това се спираме на онези тревожни неща, при които нямаме никакво средство за действие. Сякаш поставяме под светлината на прожекторите всичко, за което не можем да направим нищо, и забравяме за други опции и решения, които са извън нашето полезрение. Решенията са налице; просто трябва да насочим вниманието си към тях.

Това е като да се блъскате в огромна скала – бутането не ви води доникъде и само ви изтощава и деморализира. Ако не може да бъде преместена, не може да бъде преместена. Така че защо да хабим енергия и внимание за това? Защо да хабим усилия, особено когато тези усилия могат да послужат там, където има реален шанс за промяна!

Вярно е, че понякога обхватът ви на действие е много ограничен и имате на разположение само две опции, които не харесвате. Все пак имате избор. Често единствената възможност е да контролираме самите нас – но това е достатъчно! Например претърпели сте лек автомобилен инцидент на пътя, дължащ се изцяло на небрежността на другия шофьор, който в същото време е писал съобщение на телефона си, а сега не само отрича, но и ви крещи, че сте идиот.

В моменти като тези е човешко да се поддадете на страх, гняв или нещастие. Но какво наистина ще постигнете с това? Следвайте стоиците и приемете достолепно това, което не е във вашата власт да промените. Ще изразходвате по-ефективно енергията си, ако веднага потърсите информация за застраховката и намерите начин да излезете от ситуацията възможно най-бързо, за да поправите колата си. Другият човек сгрешил ли е? Да. Дразни ли ви, стресира ли ви и държи ли се ужасно? Вероятно. Но не е нужно да поемате този стрес. Може да откажете да се хванете на стръвта, да игнорирате неговите обиди и да действате практично, без стрес.

Древните стоици са разбирали добре тези принципи, а Епиктет казва: „Просто запомнете: колкото повече тежест придаваме на нещата извън нашия контрол, толкова по-малко контрол имаме.“ Имаме власт над умовете си, а не над външни събития. Така че, ако продължим да се фокусираме върху външни събития, над които нямаме власт, заключението е очевидно – ние многократно изпитваме безсилие и следователно тревожност.

Всъщност днес учените откриват доказателства, че стоическият принцип на фокусиране върху това, което можете да контролирате, има измерими ползи за хората с тревожност. През 2020 г. изследователи от Лабораторията за афективна и когнитивна невронаука в Бъркбек, ръководени от Александър Маклелан, разглеждат ефекта от програма за обучение на стоици върху участниците. Експерименталната група успява да намали премислянето с около 13% в сравнение с контролните групи, които не са правили обучението за стоици. Вълнуващата част е, че избраните от тях упражнения не се различават от тези, съдържащи се в настоящата книга.

Нагласа 2: Фокусирайте се върху това, което можете да направите, а не върху това, което не можете

Така стигаме до следващата основна нагласа. Тревожността и свръхмисленето имат особена черта – всичко е абстрактно, вътрешно, неясно. Всичко е свързано с възможности, страхове, мислене в стила „какво ще стане, ако“, спомени и предположения – нищо повече от вятър в главата, като се замислите. Ако живеете в такова постоянно безпокойство, естествено, може да се почувствате обезсилени, сякаш само наблюдавате пасивно света около вас и размишлявате над него, вместо да признаете силата си да бъдете активен участник. Понякога, когато сме обхванати от стресиращо свръхмислене, това е, защото се страхуваме да действаме или се чувстваме така, сякаш не можем да действаме, или пропускаме да признаем, че можем и дори трябва да действаме.

Действието има изясняващ и отрезвяващ ефект и може да ви извади от умствените догадки и стресиращите размишления. Ако не се съсредоточавате върху действието или се стресирате за това, което не можете да направите, вие насочвате енергията си към всичко, което ще ви накара да се почувствате разочаровани и безполезни. Така придаваме тежест на това чувство на безсилие и затваряме очите си за потенциалните решения.

Представете си, че някой иска да отвори бар, но открива с разочарование, че бюрокрацията и законодателството му пречат да получи лиценз за алкохол. Човекът е в задънена улица. Целият план, изглежда, се проваля. И той се съсредоточава върху факта, че не може да направи нищо, че е онеправдан, възпрепятстван… и това води до стрес.

Но ако промени гледната си точка, ще се запита: „Щом не мога да направя това, какво мога да направя? Защо пък да не отворя кафене?“ В един идеален свят можем да използваме когнитивните си способности, за да решаваме проблеми, да измисляме творчески решения или да виждаме нов път през странна нова ситуация. Мисленето е ценно умение – при условие че вдъхновява действие. Действие без мислене е идиотизъм, но мислене без действие е безпокойство.

Правилната нагласа превръща несгодите и пречките във възможност за творчески решения. Стресът и безпокойството могат да бъдат насочени към планиране и иновации. Най-добрите изобретатели често достигат до невероятни идеи точно защото първоначалните им планове са се провалили. Но когато се съсредоточите върху провала, а не върху новите възможности, породени от този провал, вие натоварвате себе си ненужно.

Избрано от: „Спри да премисляш отново и отново“, Ник Трентън, изд. „Изток-Запад“, 2023 г. 
Изображение: DALL-E

В този ред на мисли