„Нужни ми бяха години, за да проумея, че като „вкарвам някого в правия път“, всъщност не му помагам, а му преча да извърши работата върху себе си, за която сам е отговорен.“
За здравословните граници и изкуството да изразяваме на глас своите потребности, споделено от терапевта и специалист по междуличностни отношения Недра Глъвър Тауаб в книгата й „Сложи граници, открий вътрешен мир“ (Изд. „Изток-Запад“).
(At the Cafe by Edgar Degas, c.1877)
Преди да започна да налагам здравословни граници, животът ми беше стресиращ и хаотичен. И аз съм водила борба със съзависимостта, с липсата на спокойствие в личния си живот и в работата си, с неудовлетворителни връзки. Очакванията, които задавам към себе си и околните обаче, ми носят вътрешен мир. Граденето на здравословни взаимоотношения изисква непрестанни усилия, но с времето и постоянството това става все по-лесно. Започна ли да пренебрегвам собствените си правила, старите ми проблеми се появяват наново. По тази причина превърнах здравословните граници в част от живота си. Неотклонно отстоявам себе си и упражнявам самодисциплина, за да градя живота си такъв, какъвто го искам.
В миналото трупах неприязън у себе си, понеже все се надявах другите да отгатнат настроенията и желанията ми. Опитът ме научи, че никой няма сам да се досети какви са моите потребности. По-рано виждах как хората около мен се занимаваха с ежедневните си дела, докато аз страдах мълчаливо. Репликите, които по-рано с мъка изричах, като например: „Нямам възможност да ти помогна с преместването“, сега произнасям по-твърдо. Тогава се страхувах, внимавах да не ядосам някого, не намирах подходящите думи. Боях се, че себеотстояването ще ми коства отношенията с хора, на които държа. В действителност обаче личната цена, която плащах, бе многократно по-висока. Когато за пръв път чух за личните граници, не виждах как идеята е приложима към моя живот.
Понятието „граници“ понякога е твърде разтегливо и плашещо. Тази книга описва множеството проявления на здравословните граници и предлага начини как да се съобразяваме с границите, които очертават другите. Трябваха ми години, за да се отърся от вината, която изпитвах, когато налагах своите граници, тъй като не знаех, че е нормално човек да се чувства виновен, когато върши нещо, което смята за лошо. Тази книга ще ви покаже как да се справяте със смущението (и чувството за вина), което ви спъва по пътя към живота, за който мечтаете. Надявам се, че тя ще ви вдъхне увереността и смелостта да налагате здравословни граници в собствения си живот.
Границите ще ви направят свободни. Терапевт съм от четиринайсет години. Хората не започват терапия със съзнанието, че имат проблем с очертаването на граници. Когато пристъпят през прага на кабинета ми, затрудненията им с границите са маскирани като липса на грижа за себе си, конфликти с околните, недобро разпределяне на времето или притеснения, свързани с влиянието на социалните медии върху емоционалното състояние. Щом ми разкажат колко нещастни, претоварени, съзависими и изпълнени с неприязън са, аз меко им казвам: „Проблемът при вас е, че трудно налагате граници.“ След което се захващаме да разкрием нарушенията на личните им граници, да упражняваме как да изразяват тези граници и да се справят с последствията от налагането им. Да, има последствия, когато човек се опитва да се справи с чувството за вина и неудобство, което се поражда, когато започне да отстоява себе си. Започнах да споделям много от наблюденията си над проблемите, свързани с границите, в инстаграм. Постът ми, озаглавен „Признаци, които подсказват, че се нуждаете от лични граници“, светкавично доби огромна популярност.
Признаци, които подсказват, че се нуждаете от лични граници
- Чувствате се претоварени.
- Таите неприязън към хората, защото са ви помолили за помощ.
- Избягвате разговори по телефона или лице в лице с хора, за които предполагате, че може да ви поискат услуга.
- Коментирате как помагате на другите, без да получавате нищо в замяна.
- Чувствате психическо и физическо изтощение.
- Често си фантазирате как изоставяте всичко и изчезвате.
- Нямате време за себе си.
Бурният отклик, който предизвикаха тези постове онлайн, ми говори каква огромна нужда от граници изпитват хората. Текстовите ми съобщения в социалните медии преливат от призиви от типа: „Имам проблем с границите, моля, помогнете!“ Всяка седмица организирам сесия на живо с въпроси и отговори в инстаграм и 85% от запитванията се отнасят до личните граници.
Получавам въпроси от рода на:
„Приятелите ми се напиват всяка седмица, заради което се чувствам неудобно, когато съм в тяхната компания. Какво да правя?“
„Не успявам да кажа „не“ на брат ми, който постоянно ме моли да му заемам пари.“
„Родителите ми ме карат да се прибера при тях за празниците, но аз искам да отида с партньора ми на гости на неговите родители. Как да го кажа на майка ми и на баща ми?“
Дадох си сметка, че единственият начин да помогна на повече хора да се справят с тези трудности е, като събера стратегиите, които съм усвоила, в книга. А тези стратегии не се основават само на работата ми в интернет и с клиенти – аз самата съм се мъчила с поставянето на граници през почти целия си живот.
Подобно на повечето хора, и аз съм установила, че най-сложно за мен е да налагам граници в отношенията си с членовете на семейството ми. Семейните системи се регулират от негласни правила за общуване. Ако ви се прииска да се почувствате виновни, поставете граница спрямо семейството си.
Миналата година получих съобщение от един роднина, който ме молеше за съдействие, за да помогне на един друг човек да си стъпи на краката. Установих, че съм израснала, когато в отговор написах: „Това не е моя отговорност, не е и твоя.“ След всичките години, през които се бях мъчила да спася въпросния човек, най-сетне се отказах. Не е моя работа да спасявам хората. Не е моя работа да ги вкарвам в правия път. Мога да им помогна, но не и да ги вкарам в правия път. В онзи момент бях горда от напредъка си в зачитането на собствените си граници. Опитът ме научи, че ако дадено обстоятелство не ме удовлетворява, трябва да направя нещо, за да го променя. Преди се бях примирила, че се налага да се съгласявам, когато ме помолят за помощ, дори това да е в мой ущърб. Не исках да разочаровам никого, което пък е следствие от главната причина хората да избягват да налагат граници – страха да не ядосат някого.
Този страх не се корени в действителността. Този страх се корени в отрицателните мисли и историите, които сами сме си съчинили. През годините научих, че когато хората търсят помощта ми, трябва да установят същинския проблем и да ме помолят за подкрепа. А аз трябва да съм способна и склонна да им помогна. Нужни ми бяха години, за да проумея, че като „вкарвам някого в правия път“, всъщност не му помагам, а му преча да извърши работата върху себе си, за която сам е отговорен.
Не е лесно да се поставят граници, особено спрямо любими хора. Рискът да разгневим някого може да ни се струва далеч по-страшен от един неприятен разговор. Само като си помисля обаче за връзките, които можех да спася, ако бях реагирала! Понякога се отнасяше за сериозни неща: „Няма да ти правя компания, когато пиеш.“ А понякога за по-дребни: „Моля те, събувай се, когато влизаш у дома.“ Но всички те бяха от значение за мен.
Хората не знаят какво искате. От вас зависи да го заявите ясно. Яснотата спасява отношенията. Тази книга представя ясна формула за разпознаване на проблеми с границите, за изразяване на потребността от граници и за предприемане на конкретни действия. Процесът невинаги е приятен. Да изразяваме какво искаме и от какво се нуждаем е трудно отначало. А да се справяме с последиците понякога е направо мъчително. Но колкото по-често го правим, толкова по-лесно става – особено когато изпитаме душевния мир в резултат от това.
От: „Сложи граници, открий вътрешен мир“, Недра Глъвър Тауаб, изд. „Изток-Запад“, 2022 г.
Картина: At the Cafe by Edgar Degas, c.1877; chinaoilpaintinggallery
