За страстите и целокупната природа на човека
„Ако уважаваме обекта на нашата любов по-малко от себе си, към него изпитваме само проста привързаност; когато го уважаваме колкото себе си, това се нарича приятелство, а когато го уважаваме повече от себе си, изпитваме онази страст, която може да наречем преданост.“
(Portrait of René Descartes, circa 1647-1649, Jan Baptist Weenix, The Centraal Museum, Utrecht, Netherlands)
За страстите и целокупната природа на човека
♠ Определение на любовта и омразата
Любовта е душевна емоция, предизвикана от движението на духовете, която подбужда душата да се съедини доброволно с ония обекти, които й се струват полезни. А омразата е емоция, предизвикана от духовете, която възбужда в душата желание да се отдели от обектите, които й се представят като вредни. Казвам, че тези емоции са причинени от духовете, за да разгранича любовта и омразата, които са страсти и зависят както от тялото, така и от съжденията, които също карат душата по своя собствена воля да се съединява с нещата, считани от нея за добри, и да избягва онези, които смята за вредни, а също така и от емоциите, които същите тези съждения възбуждат в душата.
♠ Какво означава да се свържем или разделим доброволно
Впрочем под думата „доброволно“ тук не разбирам желанието, което представлява една отделна и насочена към бъдещето страст, но съгласието, благодарение на което занапред човек се счита сякаш свързан с оня, когото обича, така че си въобразява едно цяло, на което той се смята за едната част, а любимото същество - за другата. Докато, напротив, при омразата, човек счита сам себе си за едно цяло, напълно отделено от съществото, към което храни отвращение.
♠ Разликата, която обикновено се прави между похотливата и доброжелателната любов
Обикновено се прави разлика между два вида любов: едната се нарича доброжелателна, понеже кара хората да желаят добро на тези, които обичат; другата се нарича похотлива любов, тъй като ги кара да пожелават обекта на любовта. Струва ми се обаче, че тази разлика засяга само проявите на любовта, а съвсем не нейната същност. Защото веднага щом се свържем доброволно с някой обект, от каквото естество и да е той, към него започваме да изпитваме доброжелателство, т. е. с него на драго сърце свързваме онези неща, които смятаме, че му са полезни, а това представлява една от главните прояви на любовта. Ако обаче решим, че е благо да притежаваме този обект или да бъдем свързани с него не доброволно, ние го желаем. Това също е една от най-обикновените прояви па любовта.
♠ По какъв начин съвършено различни страсти си приличат по това, че стоят във връзка с любовта
Не е необходимо също така да различаваме толкова вида любов, колкото различни обекта можем да обичаме. Защото, макар че например страстите, които един амбициозен човек изпитва към славата, скъперникът - към парите, пияницата - към виното, грубиянът - към някоя жена, която иска да изнасили, почтеният човек - към своя приятел или своята любима, добрият баща - към своите деца, са твърде различни помежду си, все пак, доколкото спадат към любовта, те са подобни. Но първите четирима изпитват любов само към притежаването на обектите, към които се отнася тяхната страст, а съвсем не към самите обекти, към които изпитват само желание, смесено с други особени страсти, докато любовта, която добрият баща храни към децата си, е толкова чиста, че той не желае да получи нищо от тях и не иска да ги притежава по никакъв друг начин освен като баща, нито да се свърже с тях по-тясно, отколкото е вече свързан. Напротив, считайки ги за друго свое „аз“, той им желае доброто, както на самия себе си и дори още повече, защото си представя, че той и те образуват едно цяло, на което той не е най-добрата част, и затова предпочита често техните интереси пред своите и не се страхува да загине, за да ги спаси. Привързаността, която почтените хора изпитват към приятелите си, е от същото естество, макар че тя рядко е толкова съвършена; а онази, която проявяват към своята любовница, има много общо с последната, но също така отчасти и с първата.
♠ За разликата, която съществува между простата привързаност, приятелството и предаността
Струва ми се, че напълно основателно могат да се прокарат разлики в любовта към любимото същество, като съпоставим уважението, което изпитваме към него, с онова, което имаме към себе си. Защото, ако уважаваме обекта на нашата любов по-малко от себе си, към него изпитваме само проста привързаност; когато го уважаваме колкото себе си, това се нарича приятелство, а когато го уважаваме повече от себе си, изпитваме онази страст, която може да наречем преданост. Така например човек може да изпитва привързаност към едно цвете, към птичка или кон, но само ако има извратен ум, той може да почувствува приятелство към друг обект освен към човека. Хората са до такава степен предмет на тази последна страст, че няма човек, колкото и несъвършен да е той, към когото някой друг да не изпитва най-съвършено приятелство, стига само последният да мисли, че е обичан от него и че има истински благородна и великодушна душа. Що се касае до предаността, нейният главен обект без съмнение е върховното божество, към което човек не може да не изпитва благоговение, щом го опознае, както трябва. Но ние можем също така да изпитваме преданост към своя господар, своята родина, своя град и дори към отделен човек, когото уважаваме много повече от себе си. Обаче разликата между тия три вида любов изпъква най-вече в техните прояви. Защото, макар че и в трите ние се чувствуваме сякаш свързани и съединени с предмета на нашата обич, ние винаги сме готови да изоставим по-малката част на цялото, което образуваме с него, за да запазим останалата. Затова в простата привързаност ние винаги предпочитаме себе си пред онова, което обичаме, докато в предаността, напротив, ние толкова предпочитаме обичаното нещо пред себе си, че в желанието си да го запазим не се страхуваме от смъртта. За това често са ни давали примери онези, които са се излагали на явна гибел, за да защитят своя господар или своя град, или даже понякога частни лица, на които те са били предани.
♠ Няма толкова вида омраза, колкото любов
Въпреки че омразата е право противоположна на любовта, в нея не разграничаваме толкова вида, понеже не забелязваме тъй добре разликата между злините, от които сме отделени по своя воля, както забелязваме разликата между благата, с които сме свързани.
Из: „Страстите на душата“, Рене Декарт, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978 г.
Изображение: Portrait of René Descartes, circa 1647-1649, Jan Baptist Weenix, The Centraal Museum, Utrecht, Netherlands, commons.wikimedia.org
