„Щастието се състои в това „искам“, „мога“ и „трябва“ да имат едно и също съдържание.“
(1938 - 2020)
~ Щастието се състои в това „искам“, „мога“ и „трябва“ да имат едно и също съдържание
Човек често се разкъсва в тези три посоки. ИСКАМ, но НЕ МОГА, ТРЯБВА, но НЕ ИСКАМ, ИСКАМ И МОГА, но НЕ БИВА. А когато „съгласие няма, там, уви, и работата не върви, и вместо работа излиза несполука“, както пише великият баснописец. Често заради системата „трябва - не бива“ човек прави не онова, което иска, или не прави онова, което иска. И се превръща, както пише Ф. Ницше, в камила, която мъкне всички тези ценности. И трябва да притежаваш мъжеството на лъв, за да ги хвърлиш от гърба си. Какво съм „длъжен“? Да развивам себе си! Всичко останало е „принуден съм“.
Но дори системата „трябва - не бива“ да позволява изпълнението на желаното действие, системата „мога“ невинаги е в състояние да го изпълни. А за да има в системата „мога“ много навици, човек трябва усилено да работи върху себе си, което невинаги му се иска.
В системата „искам“ също има куп желания, чието удовлетворяване би донесло единствено вреда на личността и фактически представлява изискване на системата „трябва - не бива“. Например желанието да пиеш е противоестествено, защото спира развитието на личността. Крайно необходимо е човек да се избави от противоестествените желания, които са пречка за развитието на личността.
Така стратегията за работа върху себе си добива следния вид: колкото е възможно повече да УМЕЕШ да удовлетворяваш своето ИСКАМ по такъв начин, че удовлетворяването на твоето ИСКАМ да не пречи, а да помага на другите. Да въведеш ред в системата си ТРЯБВА - НЕ БИВА, тоест да се избавиш от остарелите и спиращи развитието ТРЯБВА и НЕ БИВА и да напълниш с навици и умения системата МОГА.
~ Когато си избираш цел, най-напред разбери дали пътят, по който се каниш да поемеш, води към нея
Много хора знаят къде искат да отидат, но често не подозират, че вървят в противоположната посока. Ето защо, разбереш ли, че си поел по грешен път, веднага сменяй посоката. За съжаление дори хората, които са осъзнали, че живеят неправилно, не искат да спазват това правило. Какъв е доводът им: „Късно е вече!“ Не знам как да ги убедя, че сега е моментът. Всички вътрешни сили тласкат човека към верния път.
Дървото винаги се старае да расте нагоре. Когато не му позволяват да расте нагоре, започва да расте настрана, но при първа възможност отново тръгва нагоре. За съжаление човек, когото обстоятелствата са отклонили от правия път, не поема в правилната посока дори тогава, когато се появи възможност за това.
Трудно можеш да го убедиш, че сега вече ще е по-лесно да тръгне по правия път - вече има опит в преодоляването на препятствия, пък и силите на природата ни теглят в правилната посока. Разбира се, можеш да тръгнеш в посока, противоположна на целта, и пак да я стигнеш, но това значи да направиш околосветско пътешествие. Дали не е най-добре веднага да тръгнеш по правилния път?
~ Започнал ли си да мислиш - решавай, решил ли си - действай
Нещастието на много невротични личности е в това, че много мислят, но не вземат решение. А вземат ли решение, не действат. Един виден педагог правилно отбелязва, че ако след мисленето не следват решения и действия, все едно не си мислил. Когато действаш, можеш да сбъркаш, но това е повод за по-нататъшно мислене и действия. Така се придобива опит.
Ние разработихме техника за вземане на решения. Спомни си първата мисъл, която ти е хрумнала - тя е най-правилната. Ако не успееш да си спомниш, довери се на съдбата - хвърляй жребий. Един мой питомец имаше доста сложни отношения с приятелката си и се колебаеше дали да продължава връзката. От дълго време отношенията им се ограничаваха само до прегръдки и целувки. Той като че стоеше на стръмен склон. Не смееше да тръгне нагоре, а да слезе не искаше. Посъветвах го да хвърли жребий. Падна му се да прекрати връзката. Но щом започна да слиза, тутакси му стана ясно, че трябва да се качва. Той се качи до върха и сега всичко е наред.
От: „Принципът на сперматозоида“, Михаил Литвак, изд. „Жануа 98“, 2010 г.
Снимка: Михаил Ефимович Литвак (1938 - 2020); commons.wikimedia.org
