„За да може да получи прошка, на първо място човекът, който поднася извинение, трябва да е осъзнал грешката си.“
(Rumi and ‘Attar, the two great masters of the masnavi form, are depicted as meeting in Nishapur in an illustration to Jami’s Nafahat al-Uns, Agra, India 1603; The British Library Board)
Десетте стъпки към емоционална интелигентност
~ Опознаване на другите и съчувствие
Тази стъпка е свързана с това как лицето възприема средата си, заобикалящите го хора, случките, подходите и процесите. Цели се да се определят очакванията на човека, да се дефинират, да се развият реалистични очаквания към самия него и заобикалящия го свят, той да успее да разбере гледната точка на отсрещния, да придобие усет спрямо чувствата на другите, да се развият умения за по-добро разбиране на другите.
***
~ Притча от Руми
Бакалинът и папагалът
Един бакалин имаше зелен папагал с красив глас, който можеше да говори. Този папагал беше като пазач на дюкяна. Проявяваше духовитост пред дошлите да пазаруват и се шегуваше. Когато клиентите попитаха нещо; папагалът им отвръщаше като човек и водеше разговори с тях. И пеенето му, присъщо на папагалите, беше много приятно.
Един ден стопанинът беше отишъл вкъщи, а папагалът пазеше бакалията. В този момент в дюкяна нахълта една котка заедно с мишката, която гонеше. От страх за живота си горкият папагал не знаеше какво да направи и се втурна да бяга ту на едната, ту на другата страна. Когато подскочи в един от ъглите на дюкяна, преобърна шишетата с розово мacло, които се намираха там. Шишетата се счупиха, а маслото се разля. Стана голям безпорядък. Собственикът на дюкяна, който не подозираше нищо, се върна на работа. Когато се огледа и видя какво е станало, много се ядоса.
Поради маслото, разляло се върху папагала, реши, че той е виновен за всичко. От ярост удари птицата по главата. И щом удари животното, стана тя, каквато стана. Перата по главата на папагала опадаха. Той оплешивя, езикът му се схвана, спря да говори.
Бакалинът се разкая за стореното и започна да се вайка, но нямаше полза. Напразно беше да скубе косите и брадата си и да хленчи:
- Да ми се беше счупила ръката, та да не бях удрял сладкодумния си папагал.
Папагалът седеше плешив, свил се тихичко. Бакалинът раздаде милостиня и дарове, та да може птицата отново да се върне към предишното си весело състояние. И макар че оттогава минаха дни, птицата изобщо не проговори.
Бакалинът беше стреснат и тъжен от страх, че папагалът няма никога да поговори. Въпреки че даде всичко от себе си, за да развесели животното, издавайки най-различни странни и чудни звуци с цел да го накара да проговори, от това нямаше никаква полза. Докато стопанинът продължаваше с опитите си, по едно време пред дюкяна мина един плешив дервиш. Щом го видя, папагалът заговори:
- Ей, приятел, ти как оплешивя? Да не би и ти да си разлял шишето с розово масло?
Хората, които чуха думите на папагала, се засмяха. Защото папагалът си беше помислил, че и плешивият дервиш като него е ударен по главата от собственика си, задето е катурнал шишетата с розово масло, и косата му е опадала.
***
~ Преодоляването на травмите и съчувствието
Нека започнем да анализираме историята от преодоляването на травмата в края й. Шоковите преживявания се записват в човешкия мозък като непреодолени травматични изживявания. Те нарушават неговата мрежовидна структура и химия. И това блокира личността. Например едно дете може да спре да говори поради страха, който усеща при внезапно и силно преживяване. В предишните години лекарите в повечето случаи не приемаха това. Мислеха, че непременно има и някакво съпътстващо преживяване. Но благодарение на развитието от последните години по-лесно може да бъде разбрано как работи мозъкът ни. Моделът, който най-добре описва мозъка ни, е „мрежовидният модел“. В неговите рамки се приема, че в мозъка съществуват мрежи, свързани с всяко поведение. При шокови преживявания и страх тези мрежи предизвикват усилена секреция на хормона АКТХ, известен като адренокортикотропен хормон. А този хормон стимулира секрецията на хормона кортизон от бъбреците. В резултат от свръхсекреция на кортизон в мозъка настъпва хиперкортизолизъм. Така в зависимост от това кой орган е набелязан за цел в мозъка, се нарушава мрежата, свързана с него. При някои хора това може да бъде пречка да говорят, при други може да доведе до различни състояния. Тоест при всеки съществува част от мозъка, чувствителна към стреса, и това състояние нарушава нейната функция. Блокирайки този орган, става причина за възникването на определена симптоматика.
Друга преживяна случка може да върне лицето към момента на изживяване на травмата и по този начин да му помогне да си спомни забравена или неупотребена информация. Чрез внезапно изкарване наяве на предишното преживяване и травмата по подобен начин тази случка може отново да се обработи. Когато лицето обработи страха, който е преживяло, полетата, блокирани от уплахата, отново стават активни.
И при папагала от историята сякаш виждаме подобна ситуация. Чрез нещо, което му припомня за изживения шок, потиснатият център на говора отново става активен. Тоест, без да осъзнава, също както и при схващането „клин клин избива“, асоциациите, свързани с травмиращия момент, който е преживял папагалът, са били задействани. И тъй като е била направена връзка с онзи момент, папагалът се е отърсил от състоянието си, което не е съзнавал. И така травмата му е била преодоляна.
Ако се върнем на темата за „съчувствието“, което е втората стъпка във възпитанието на емоционална интелигентност, самоосъзнаването на папагала се осъществява в резултат на това, че вижда някого, който изпитва същата мъка като него. Плешивият дервиш в известен смисъл изпълнява службата на огледало за папагала. Тук прозира съчувствието в притчата. Като пример за това, че само страдащите от подобни проблеми могат да разберат някои неприятности, и у папагала се е формирало схващането „мога да бъда разбран само от онзи, който изпитва същата мъка“. Поради мисълта „Не може да ме разбере нито стопанинът ми, нито друг, а единствено човек, изпаднал в моето положение“ и поради надеждата, че съществува някой, който да го разбере, езикът на папагала се развързва.
Нуждата от разбиране е много важна. Макар че стопанинът на папагала много го е умолявал, не е успял да го накара да проговори именно заради липсата на разбиране. А всъщност онова, което е трябвало да стори, е да приеме травмата, която е причинил на животното, да създаде условия, които да спомогнат то отново да обработи преживяването си, и да го помоли да му прости. След всичко това опитите да изглади взаимоотношенията си с птицата биха представлявали по-сериозно решение на проблема.
И в ежедневието, когато наскърбим някого, преди да се извиним, трябва да дадем някакво обяснение относно ситуацията, заради която сме го натъжили. Човекът от притчата не може да разбере папагала си. И поради това няма подходящото държание при преодоляването на травмата. Ако обаче беше казал на папагала „Розовото масло не е важно, ти си важен“, щеше да установи връзка с животното. За да може да получи прошка, на първо място човекът, който поднася извинение, трябва да е осъзнал грешката си. Защото неразбирането на допуснатата грешка увеличава риска от повтарянето й. Тогава взаимоотношенията се подобряват само моментно, но раната остава вътре в човека. За да се излекува вътрешната рана, трябва да се анализира събитието. Причината хората да се смеят на папагала от историята е, че те не го разбират. Липсата на съчувствие у другите хора, тяхната емоционална слепота, е причина да не са способни да разберат птицата. Тъй като не участват в случката, те подхождат повърхностно към проблема.
В социалните взаимоотношения съществуват техники за разрешаване на неразбирателството. Когато един посредник каже на двете страни, имащи някакъв проблем, „Хайде, стиснете си ръцете“, е много важно допусналият грешка да се извини, за да може потърпевшата страна да му прости. Не е достатъчно само извинението, а в същото време у отсрещната страна трябва да се предизвика мисълта „Сбърка, но осъзна грешката си“, нужна, за да се превъзмогне преживяната травма. Ако сбъркалият се държи добре само заради някаква изгода, без да анализира случилото се, това не може да успокои човека, потърпевш от неправдата. По тази причина някой, който е наранил другиго, трябва обстойно да анализира какво точно е онова, което го е наранило, и да се извини с думите: „Аз сбърках тук“.
***
~ Цитат от Месневи
Прави на другите онова, което би искал да направят на теб, ако ще да е мъчение, а ако ще - вреда, Защото Бог наблюдава, той дебне. Той ще ти даде заслуженото преди деня на Страшния съд. (IV, 4528 - 4529)
Казват, че непременно съществува път от една душа към друга. (VI, 2555)
...
От: „Словото на Руми като терапия“, Невзат Тархан, изд. „Прозорец“, 2020 г.
*Rumi and ‘Attar, the two great masters of the masnavi form, are depicted as meeting in Nishapur in an illustration to Jami’s Nafahat al-Uns, Agra, India 1603; The British Library Board
