Умението да давате и получавате обич започва вкъщи, от вас ♥ Уейн ДАЙЪР

„Ако не можете да давате обич, то вие не можете и да получавате обич. Та каква цена ще има любовта, ако се дари на човек без стойност. Всичко, свързано с влюбеността, с даването и получаването на обич, започва от „его“, което е изцяло обичано.“

Любов: Опит за определение

Думата любов има толкова определения, колкото са хората, които ги дават. Да разгледаме следната дефиниция: способността и готовността да позволите на тези, на които държите, да бъдат такива, каквито са си избрали, без да настоявате да се съобразяват с вас. Дефиницията може да е добра, но факт е, че твърде малко хора могат да я възприемат за себе си. Как можете да се издигнете дотам, че да можете да оставите другите да бъдат такива, каквито си изберат, без да настоявате да задоволяват вашите очаквания? Много просто. Като се обичате. Като чувствате, че сте важен, ценен и красив. Осъзнаете ли веднъж колко сте добър, няма да е необходимо другите да дават подкрепление на ценността или достойнствата ви, като съобразяват поведението си с вашите изисквания. Ако сте уверен в себе си, нито ще желаете, нито ще ви е необходимо другите да бъдат като вас. Първо, вие сте неповторим. Второ, това би ги лишило от тяхната неповторимост, а у тях вие обичате точно тези качества, които ги правят особени и отделни. Нещата започват да идват по местата си. Вие свиквате да обичате себе си и изведнъж осъзнавате, че можете да обичате другите, да бъдете щедър и услужлив към другите, като първо сте щедър и услужлив към себе си. Тогава в щедростта и в услужливостта ви няма да има скрита умисъл. Не го правите, за да получите благодарност или изгода, а заради неподправеното удоволствие, което изпитвате, когато помагате някому или обичате някого.

Ако страдате от ниска самооценка и не обичате себе си, то тогава не е възможно да давате. Как можете да давате обич, ако сте нищожество? Какво би струвала вашата любов? Ако не можете да давате обич, то вие не можете и да получавате обич. Та каква цена ще има любовта, ако се дари на човек без стойност. Всичко, свързано с влюбеността, с даването и получаването на обич,   започва от „его“, което е изцяло обичано.

Да вземем случая с Ноа, мъж на средна възраст, който претендира, че нежно обича жена си и децата си. За да им покаже чувствата си, той им купува скъпи подаръци, води ги на луксозни курорти и когато е в командировка, не пропуска да завърши писмата си с „Целувам ви“. При все това Ноа не можел да каже на жена си или на децата си, че ги обича. Не можел да го каже и на родителите си, към които бил извънредно привързан. Ноа желаел да изрече думите; те непрекъснато били в ума му, но всеки път, когато се опитвал да каже „Обичам те“, не излизало нищо.

В съзнанието на Ноа думите „Обичам те“ означават, че той сам се поставя на прицел. Ако каже „Обичам те“, някой трябва да отговори „И аз те обичам, Ноа)“. Признанието му в любов трябва да бъде посрещнато с утвърждаване на неговата самооценка. Да изрече тези думи, за Ноа е твърде голям риск, тъй като може да не получи отговор и тогава самооценката му ще бъде поставена под съмнение. От друга страна, ако Ноа би могъл да изходи от предпоставката, че е достоен за обич, не би изпитвал никакви затруднения да каже „Обичам те". Ако не получи желаното „И аз те обичам, Ноа", тогава би разбрал, че това няма нищо общо със самооценката му, тъй като тя е била непокътната още преди да направи признанието си. Дали го обича или не в отговор на неговата любов, това би било проблем на жена му или на който и да е друг, когото Ноа обича в момента. Той би могъл да желае нечия любов, но това не би било от основно значение за самооценката му.

Вие можете да поставите на преоценка всички свои чувства за самия вас, като изхождате от способността си да обичате. Помнете, че никога и при никакви обстоятелства да мразиш себе си не е по-здравословно от това да се  обичаш. Дори да сте  се държали по  начин, които не харесвате, омразата ви към вас самия само ще ви обезсили и ще ви навреди. Вместо да се ненавиждате, развийте положителни чувства. Поучете се от грешката си и си дайте дума да не я повтаряте, но не я свързвайте със самооценката си.

Ето същността на любовта, насочена към вас самия и към другите. Никога не смесвайте самооценката си (която е нещо дадено) с поведението си или с поведението на другите към вас. Повтарям, това никак не е лесно. Посланията на обществото имат господствуваща сила. „Ти си лошо момче“ вместо „Държиш се лошо“. „Мама не те харесва, когато се държиш така“ вместо „Мама не харесва начина, по който се държиш“. Изводите, които може да сте направили от тези думи, са: „Тя не ме харесва, сигурно съм нищожество“ вместо „Тя не ме харесва. Това е нейно мнение и тъй като не го одобрявам, аз пак съм важен.“ Във „Възли“ Р. Д. Ланг обобщава процеса на интернализиране на мислите на другите и отъждествяванего им с цената, която един човек има в собствените си очи:

Моята майка ме обича. Хубаво ми е. Хубаво ми е, защото тя ме обича.       

Моята майка не ме обича. Не ми е хубаво. Не ми е хубаво, защото тя не ме обича.

Аз съм лош/лоша, защото се чувствам лош/лоша. Аз съм лош/лоша, защото съм лош/лоша.

* Аз съм лош/лоша, защото тя не ме обича. Тя не ме обича, защото съм лош/лоша. 

Навиците на мислене от детството не се изкореняват лесно. Представата за собственото ви Аз може да продължи да зависи от начина, по които ви възприемат другите. Вярно е, че първоначалните си автопортрети сте заучили от мненията на възрастните, но не е вярно, че винаги трябва да ги носите със себе си. Да, трудно е да се хвърлят тези стари окови и да се почистят незарасналите белези, но да се запазят оковите е още по-трудно, като се имат предвид последствията. С тренировки на ума можете да направите редица избори в посока към самолюбието, които ще ви изненадат.

Какви са хората, които са щастливи в любовта? Самопогубват ли се с поведението си? Никога. Крият ли се в ъгъла с наведена глава? Съвсем не. Умението да давате и получавате обич започва вкъщи, от вас. От твърдото ви решение да сложите край на всички видове поведение, произтичащи от ниска самооценка, които сте превърнали в начин на живот.

От: „Вашите слаби места“, Уейн Дайър, изд. „Кибеа“, 2011 г.
Снимка: goodreads.com

В този ред на мисли