„Също като грубияните проявяват тенденция да унижават другите, макар че го правят далеч по-елегантно. Демонстрират механична скованост в речта си в старанието си да обсебят разговора.“
Portrait of Arthur-Vincent Lourié (1915) by Lev Bruni
~ Снобът
Четиринайсетте личностни профила
Код на речта
С отношението си „по-добър съм от теб“ снобите обикновено правят някоя пренебрежителна забележка, която ги кара да се чувстват по-високо от другите. Поради дълбоката си неувереност изпитват нужда да омаловажават другите, за да изглеждат по-висшестоящи.
Също като грубияните проявяват тенденция да унижават другите, макар че го правят далеч по-елегантно. И пак като грубияните, снобите демонстрират механична скованост в речта си в старанието си да обсебят разговора.
Снобите често са остроумни и винаги имат готов отговор. Имат набито око и обикновено знаят всичко за развиващите се събития. Клюките ги карат да разцъфват особено ако са такива, от които хората, за които се отнасят, получават лошо име. Това действа въодушевяващо на снобите. Те много добре знаят как да си създадат каквито трябва връзки, за да напреднат. По тази причина човек често може да ги чуе как ласкаят някоя важна особа в обществото.
Истинската причина за този снобизъм е, че той замаскира дълбока несигурност. Те се държат снизходително, парадират с познанията си и в продължение на часове говорят авторитетно. Обичат да използват модни изрази или засукани думи и изрази, за да се изфукат, имат навика да вмъкват и етнически или жаргонни думи от желание да спечелят повече сила, когато осъзнават, че другите не разбират за какво говорят. Най-големият им страх е да не бъдат отстранени и изоставени. По-скоро биха говорили с някого, когото смятат, че има по-ниско обществено положение, отколкото да останат сами. Самотата като че ли ги съкрушава. Също като нарцисистите, снобите имат нужда от аудитория. Също като тях те обикновено говорят, често споменавайки „аз“, въртят разговора около себе си и как мислят, че са по-добри от другите. Разказват някоя история безкрайно и обикновено не ви обръщат внимание, ако се опитате да се намесите. Също като грубияните и нарцисистите, снобите свършват някоя работа, за да кажат, че са го направили, както те искат, а не какво вие искате.
Гласов код
Често снобите говорят със стиснати челюсти и гласът им звучи напрегнато и носово. Обикновено говорят решително, неравно, артикулират добре с отсечен глас, в който липсва живот, в тона им се усеща силна критичност. Освен това силните им гутурални пристъпи показват нетърпение към онези, които те желаят да подчинят на себе си.
Код език на тялото
Снобите често имат вдървена, изправена скована стойка, която понякога ги кара да се навеждат назад, за да поддържат впечатление за социална дистанция между себе си и останалите. Може да ги видите с ръце на хълбоците, с изпънати лакти, което е знак другите да се държат на разстояние.
Обикновено, когато говорят, обръщат опакото на ръцете си, с което показват, че са непристъпни. Пръстите им също може да са сплетени, палците да се въртят или да се мърдат, с което показват отегчение.
Код израз на лицето
Усмивката на сноба може да е фалшива или престорена, при която устните са дръпнати назад, така че може да видите трапчинки на бузите. В тази саркастична усмивка има голяма доза съмнение, в нея липсва уважение към събеседника.
Когато проявява претенциозната си страна, снобът буквално навирва брадичка и гледа отвисоко. Случва се, докато говори, да затвори очи с вдигнати нагоре вежди и свити устни. Това е старание да стане недостъпен за другите. Те често отмятат глава назад, когато не им харесва нещо, което друг казва.
Очите им шарят из стаята и набързо оглеждат хората, за да видят дали сред тях няма някой влиятелен човек, който би им бил от полза.
От: „Знам какво си мислиш“, Лилиан Глас, изд. „Сиела“, 2003 г.
Картина: Portrait of Arthur-Vincent Lourié (1915) by Lev Bruni; en.wikipedia.org
