„От самото детство обществото ни учи, че без определени хора и определени вещи е невъзможно до постигнеш щастие.“
Зависимост от програмите
Замисляли ли сте се някога, че вие сами сте се програмирали за страданието и макар винаги да се стремите към щастието, винаги претърпявате неуспех.
Представете си, че въвеждате в компютъра математическо уравнение и всеки път претърпявате неуспех, опитвайки се да го накарате да ви даде един ред от сонетите на Шекспир.
Този, който иска да бъде щастлив, му е необходимо да забрави за стремежа си към щастие и дори към благи намерения и добри постъпки. Най-напред е необходимо да осъзнаете своята зависимост от вътрешната програма. Случило се е ето така:
От самото детство обществото ни учи, че без определени хора и определени вещи е невъзможно до постигнеш щастие.
Погледнете какво се случва наоколо: хората живеят с твърдото убеждение, че без такива съставляващи - като пари, власт, успех, всеобщо одобрение, добра репутация, любов, приятелство, духовност, Бог, е невъзможно да бъдат щастливи. А какво избрахте лично вие от този списък?
Още щом осъзнаете, че без този човек или тази вещ никога няма да станете щастливи, вие, естествено, започвате да изпитвате привързаност към тях.
В началото се борите да получите даден човек или вещ, а когато те станат ваши, започвате да ги държите и да полагате усилия да ги запазите за себе си.
В края на краищата попадате в емоционална зависимост. Вие треперите над предметите със своята привързаност, получавайки ги на свое разположение. Изяжда ви безпокойството, че ако се лишите от тях - ще станете нещастни.
Спрете за момент и направете дълъг списък от привързаности, които ви превръщат в затворник. Мислете за действителни неща - конкретни хора и предмети, а не за абстрактни неща.
Когато една привързаност ви хване за гърлото, вие започвате постоянна, ежеминутна борба за преобразуване на външния свят, за да може в началото да получите, а после да запазите обекта на своята привързаност.
Това е изключително изтощителна задача; просто няма да ви останат сили, за да живеете и се радвате на живота. Освен това, в постоянно променящия се свят, който вие не сте в състояние да контролирате, тази задача е просто неизпълнима.
Вместо да живеете нормален и щастлив живот, вие обричате себе си на разочарование, безпокойство, страх, депресия, притеснения и душевно напрежение.
За кратък миг света действително отстъпва на вашия натиск и вашите мечти се сбъдват.
Малко време вие изпитвате щастие. Обаче това не е истинско удоволствие - зад него се крие страх, трудно постигнатия мир с хората и нещата във всеки момент може да се изплъзнат от вашия контрол и късметът да се промени. По-рано или по-късно това ще се случи със сигурност.
Помислете още над това: всеки път, когато се вълнувате или огорчавате, вие просто се страхувате да претърпите неуспех, вие се страхувате да изгубите обекта на своята привързаност, не е ли така?
Всеки пристъп на завист възниква от страха, че някой друг може да завладее обекта на вашата привързаност. Вашият гняв е насочен към всеки, който теоретично може да ви отнеме обекта на привързаност, съгласни ли сте? Когато усещате такава заплаха, вие се превръщате в параноик - вие не сте в състояние да мислите разумно; вашият ум изпада в ярост, не е ли така? Когато вие не получавате в достатъчно количество от това, което по ваше мнение ви прави щастливи, когато не се изпълнят заветните ви мечти, вие изпитвате скука и депресия.
Причината за безпокойството, обидата и страданията е проста и очевидна: живота не ви дава това, без което по ваше убеждение, не може да постигнете щастие.
Всяка негативна емоция е пряк резултат от привързаности.
Ето така живеете вие, с оковани от привързаности ръце и крака, отчаяно се опитвате да постигнете щастие, чрез натрупването на така наречените ценности. Самата идея е просто абсурдна.
Трагедията е в това, че на нас са ни внушили, че това е единствения метод за постигане на щастие. А той гарантирано ще доведе до безпокойство, разочарование и тъга.
Практически на никого от нас не са съобщили следната истина: За да станеш истински щастлив човек е необходимо до изпълниш само едно условие - да се освободиш от своята вътрешна програма, да приключиш със своите привързаности.
Когато хората осъзнаят очевидността на това, те ще изпаднат в ужас от мисълта, че отказа от привързаностите ще им донесе много страдания и болка. Но този процес изобщо не е болезнен. Напротив....
Освобождаването от привързаностите - това е възхитителна задача, при условие, че в качеството на работен инструмент вие ще използвате не силата на волята, не самоотречение и отказ, а наблюдение.
Нужно е съвсем малко:
Отворете очи и осъзнайте, че в действителност не ви е нужен обект за привързаност.
Просто разберете, че сте били програмирани; накарали са ви да мислите, че без определен човек или вещ, не може да живеете, няма да бъдете щастливи.
Спомнете си своето състояние на отчаяние, когато сте били уверени, че повече никога няма да бъдете щастливи, изгубвайки някого или нещо, „незаменимо” за вас. Но какво се случва след това? С времето вие осъзнавате, че не е станала никаква трагедия, не е ли така? Този опит навярно ви е подсказал, че вие сте сгрешили, че това е бил трик на вашия програмиран ум.
Привързаността - това не е действителност, не е реален факт. Това е убеждение, фантазия на вашата глава, продукт на вашето програмиране.
Ако я нямаше тази фантазия, вие нямаше да изпитвате привързаност. Вие бихте чувствали любов към всички хора и неща, бихте им се наслаждавали с цялата пълнота, без лъжливи убеждения и тягостна привързаност.
А нима има друг начин да получите истинско удоволствие от каквото и да било?
Спомнете си сега своите привързаности. Към всеки човек или обект, който ви идва в ума, кажете: „Аз съвсем не съм привързан към теб. Просто ме обърква убеждението, че без теб няма да бъда щастлив”.
Направете го искрено и вие ще забележите вътрешна промяна.
„В действителност аз изобщо не съм привързан към теб. Правя грешка, като предполагам, че няма да бъда щастлив без теб”.
...
От: „Свобода и любов“, Антъни де Мело
Картина: unsplash
