„Във взаимоотношенията на безкористна взаимопомощ наранените чувства и конфликтите могат да доведат до здравословни и вълнуващи нови разбирателства.“
Любов и интимност
Още през 46 г. преди Христа и чак до 1990 г. проницателни наблюдатели като Цицерон и Джон Харби предполагат, че във взаимоотношенията на безкористна взаимопомощ наранените чувства и конфликтите могат да доведат до здравословни и вълнуващи нови разбирателства. Как биха могли да се постигнат тези разбирателства? Ключа ще намерим, като се върнем към семейство влюбени. Макар г-н Влюбен да може много лесно да наскърби жена си, като я критикува, поради важността на връзката им, г-жа Влюбена е склонна да се вслушва в критиките и да извлича поука, като внесе някои промени, за да възвърне интереса на съпруга си към себе си. Обратното също е вярно: ако г-жа Влюбена случайно изведнъж промени високото си мнение за г-н Влюбен, той ще е склонен повече да внимава и накрая да вземе мерки, за да спечели отново нейното одобрение. Връзката между двама души става действително градивна и продължава да се развива, когато партньорите решават конфликти, но не като замазват нещата, а се стремят творчески да се разбиват и променят.
В този процес автентичността придобива голямо значение. Отивайки още по-далеч в това разсъждение, бих предположил, че колкото по-откровена и автентична е една връзка, толкова по-малка е вероятността да се стигне до досадното и убийствено спокойствие в отношенията, в което сякаш е затънало семейство Влюбени. По мое мнение близка връзка, в която партньорите не си осигуряват взаимно печалби на уважение, е почти сигурно такава, в която партньорите не са открити и откровени един към друг. В затворена връзка хората са склонни да потискат раздразненията си и да не споделят отрицателните си чувства. Това води до крехко спокойствие, което изглежда стабилно и положително, но може да рухне при внезапна промяна на чувствата.
В една открита, честна, автентична връзка, в която хората могат да споделят действителните си чувства и впечатления (дори и отрицателните), не се стига до подобно спокойствие. По-скоро чувствата постоянно се движат зигзагообразно около точка на относително висока взаимна оценка. Тези разсъждения се потвърждават от изследвания, показващи, че съпрузи, които решават конфликтите си по интимен, неагресивен, но въпреки това директен начин, имат по-високи стойности на задоволство от брака. Във връзка от този тип партньорите са доста близо до ситуацията на печалба в описания по-рано експеримент, с който се проверява теорията на печалбата и загубата. В светлината на тази теория когато двама души споделят интимни и важни подробности за себе си - както положителни, така и отрицателни- това им помага да създават близки отношения. Тоест при равни други условия ние започваме повече да харесваме човек, пред когото сме разкрили нещо важно за себе си - дори ако то е неприятно. Освен това изследвания върху хора, намиращи се в близки взаимоотношения, показват, че ние изпитваме по-голяма симпатия към хора, които са разкрили пред нас нещо интимно и отрицателно за себе си.
Следователно, връзките се заздравяват чрез откровено себеразкриване. Също така хора, които се поддържат взаимно в моменти на нужда и стрес, по-често имат здравословна връзка, отколкото тези, които не си помагат един на друг. Какво да кажем за моментите, когато нещата са нормални и спокойни? Оказва се, че щастието на хората в близка връзка по-успешно може да се прогнозира, ако всеки от партньорите умее да откликва и да подкрепя другия, когато той постигне някакъв успех. Шели Гейбъл и сътрудниците й установяват, че хора, които са получили положителни реакции от партньорите си в любовта, когато са описвали важен свой успех, няколко месеца по-късно са били по-щастливи от връзката си, отколкото тези, чиито партньори са реагирали по-равнодушно на успеха им. Това не е лишено от смисъл. Триумфът на един от партньорите в редица връзки може да предизвика у другия партньор смесени чувства - радостта може да бъде примесена със завист. Изследването на Гейбъл подсказва, че най-щастливи са тези двойки, в които всяка възможна завист е далеч по-малка от радостта.
За да обобщя този раздел, ще кажа, че данните от изследванията показват, че когато интимността в една връзка расте, все по-голямо значение придобива автентичността - т.е. способността ни да престанем с опитите да правим добро впечатление и да започнем честно да разкриваме подробности за себе си, дори такива, които не са приятни. В добавка, автентичността предполага желание да споделяме най-различни чувства с приятелите си и с любимите хора, при подходящи обстоятелства и по начини, които отразяват обичта ни.
И така, за да се върнем към участта на г-н и г-жа Влюбени, данните от изследванията показват, че ако двама души държат истински един на друг, отношенията им ще ги изпълват с по-голямо задоволство по-дълго време и ще ги вълнуват повече, ако са в състояние да изразяват както положителните, така и отрицателните си чувства, както един за друг, така и за самите себе си.
От: „Човекът - „социално животно“, Елиът Арънсън, изд. „Дамян Яков“, 2009 г.
Изображение: unsplash
