„Няма друг навик, който по-успешно от почтеността да гради характер и репутация. Почтеността е една от предизвикващите най-дълбоко уважение и възхищение черти на човешкия характер.“
♥ Шест причини да бъдем почтени
Ето някои от нещата, с които ни възнаграждава почтеността:
Душевен покой. Ако някой ме попита какво по-различно бих направил, ако можех отново да изживея живота си, бих отговорил: Щях да бъда почтен в абсолютно всичко. Понякога се вглеждам назад в живота си с известно чувство на срам поради някои непочтени неща, които съм казал и направил. Отне ми твърде много време да осъзная, че непочтеността е най-лошата форма на себичност и егоизъм. Когато най-сетне помъдрях, буквално не можех да повярвам каква промяна към по-добро настъпи в живота ми. Откакто се врекох да бъда почтен във всичко, се радвам на такъв душевен покой, какъвто и не допусках, че би могъл да съществува. Почтеността ни се отплаща: мир в ума и в душата. Дори да нямаше никакви други причини да бъдем почтени, тази е повече от достатъчна.
Характер и репутация. Стана дума за това, че добрите навици са ключът към успеха в живота. Освен това те са и градивните елементи на характера и репутацията. А няма друг навик, който по-успешно от почтеността да гради характер и репутация. Почтеността е една от предизвикващите най-дълбоко уважение и възхищение черти на човешкия характер. И когато даден човек я притежава, тя не само си личи, но и сияе като слънчев лъч. Добрите хора живеят в нейната светлина.
Междуличностни връзки. Докато непочтеността разрушава междуличностните връзки, почтеността ги заздравява и ги прави по-щастливи и дълбоко удовлетворителни. Най-същественият елемент за всяка връзка е доверието. И това е валидно за всички области на живота - приятелството, брака, семейството, бизнеса, образованието, религията. Почтеността и доверието създават климат, в който добрите междуличностни връзки могат да се изграждат и развиват.
Пълноценност. Великият психолог Карл Юнг казва, че най-съкровеното желание на човешкото същество е да постигне „пълноценност“. Това означава да разгърнем в пълна мяра заложеше в нас човешки потенциал, действително да станем такъв тип хора, каквито сме способни да бъдем. И докато това наше съкровено желание не бъде удовлетворено, ние винаги ще усещаме пустота в самата сърцевина на своето съществуване. Единственият начин да запълним тази мъчителна пустота е като придобием интегритет. Именно почтеността ни прави завършени човешки същества.
Душевно и физическо здраве. Докато непочтеността е коренът на голяма част от нашите психически проблеми, то почтеността е извор на душевно здраве. Докато непочтеността атакува и руши нервната ни система, то почтеността я укрепва. Когато сме почтени, не страдаме от чувство за вина, от срам, страх и други болезнени душевни притеснения. Почтеността ни помага да се радваме на добро самочувствие и увереност в себе си.
Когато постъпваме според принципите на правилното и доброто, тоест когато живеем като пълноценни човешки същества, това ни вдъхва сигурност и спокойствие. По-простичко казано: когато сме почтени, се чувстваме по-добре.
Автентичност.
„А най-вече, нека истинна бъде твоята същност - и следвай я тъй, както нощта следва деня, защото така няма към никого да съгрешиш.“ ~ ШЕКСПИР
Ако Шекспир не бе избрал писателството за своя професия, той вероятно би станал един от най-великите психолози и философи в човешката история. Именно неговите тънки прозрения относно човешката душевност и поведение правят произведенията му така силно въздействащи. В цитирания по-горе негов стих, той всъщност ни казва да бъдем автентични, да бъдем такива, каквито сме - истински човешки същества - вместо да се поддаваме на изкушението да приемаме различни измамни образи. Почтеността е личен избор. И когато направим този избор - не при едни или други конкретни обстоятелства, а като свой начин на живот - започваме да разбираме какво означава да си автентична личност. Защото тогава ставаме такива, каквито е предвидено да бъдем. Нещо в нас се променя - нещо, което обаче не можем да изразим с думи и да обясним на никой друг. Просто изпитваме нещо невъобразимо добро и хубаво и започваме да уважаваме самите себе си така, както никога преди. Именно това означава да бъдеш верен на себе си. И тъй като изживяването на автентичност е толкова хубаво, то и занапред ни подтиква да бъдем верни на себе си.
В началото на тази глава казах, че тя е най-важната в цялата книга. Но тя беше и най-трудната за написване. Когато човек изпитва особено силно чувство - каквото е моето по отношение на интегритета и почтеността - обикновено му е много трудно да намери подходящи думи, за да го изрази. Мога само да се надявам, че почтеността ще повлияе толкова силно върху вашия живот, колкото повлия и върху моя. Необходимо ни е да бъдем почтени не заради онова, което може да ни сполети, ако не сме, а в името на благотворните промени в душите ни, когато сме.
От: „20 златни правила на живота“, Хал Ърбън, ИК „Кръгозор“, 2009 г.
Снимка: halurban.com
