Мислите ви са заети с това, което нямате - иначе бихте били щастливи ♥ Антъни де МЕЛО

„На вас ви изглежда, че щастието непременно се съпровожда с емоционално вълнение и нервно треперене? Но именно вълнението и трепета водят към депресия.“

 

(1931-1987)

Произход на щастието

Елате си у дома към самите себе си. Изучете себе си. Аз ненапразно ви казах, че самонаблюдението е невероятно и съвършено необичайно нещо. Ще мине известно време и няма да бъде нужно да прилагате никакви усилия: когато вашите илюзии се разсеят, ще започне да ви се открива това, което не може да се опише с думи. Хората наричат това щастие. Всичко във вашия живот ще се промени и вие ще се пристрастите към бодърствуването. 

Веднъж към учителя дошъл негов ученик и казал: „Моля ви, кажете думите на истината, кажете какво ще ми е полезно по пътя”. Учителят мълчал - това бил неговия ден на мълчанието - написал само на лист хартия „осъзнаване”. „И това е всичко? - възкликнал ученика. - Не може ли малко да допълните своя отговор?” Учителят пак взел в ръцете си бележник и написал: „Осъзнаване, осъзнаване, осъзнаване”. „Добре, но какво означава това?” - попитал ученика. „Осъзнаване, осъзнаване, осъзнаване! Осъзнаване означава осъзнаване”.

Това означава самонаблюдение. Никой не може да ви покаже как се прави това - това би означавало да програмира вашия мозък по пътя на обучението с чужда техника. Понаблюдавайте себе си. Когато беседвате с някой, вие осъзнавате ли тази беседа или се отъждествявате с нея? Когато се гневите, осъзнавате ли своя гняв или просто се отъждествявате с него? А по-рано, в свободното си време, анализирате ли опита, придобит от вас, опитахте ли някак да го осмислите? Какъв е неговия произход? Какво ви е дал? Аз не зная как може да се постигне осъзнаване по друг начин. Вие просто променяте това, което разбирате. Нещата, които остават неясни и непонятни просто се изтласкват от вашето съзнание. Тях вие не променяте. Но, това, което става достъпно за разбиране, може да се промени. 

Често ме питат: процесът на осъзнаването постепенно ли се развива при човека или това е нещо като порив на вятъра? На някои щастливци се удава да постигнат осъзнаване мигновено. Те изведнъж започват да разбират всичко. Други вървят към осъзнаване бавно и постепенно. Такива хора не веднага започват да виждат нещата такива, каквито са. Илюзиите, една след друга се разсейват, играта на въображението се прекратява и те малко по малко откриват за себе си реалния свят. Общи правила тук няма.

Широко известна е притчата за лъва, който нападнал стада овце и за своя голяма изненада, забелязал друг лъв между тях. Този лъв попаднал при овцете още като съвсем малко лъвче и бил подобен на своите възпитатели- овце по всичко: той блеел също като тях и се страхувал от всичко. Лъвът-ловец отишъл право при своя странен сродник; когато лъвът-овца видял пред себе си истински лъв, той затреперил като трепетликов лист. „Какво правиш сред тези овце?”- попитал истинския лъв. „Аз съм овца”, - отговорил лъва-овца. „О, не, не си овца”, - възразил лъва. - Тръгвай с мен”. Лъвът го завел до малко езерце и казал: „Погледни се”. И когато лъва-овца видял своето отражение, той изръмжал заплашително и в същата секунда се променил напълно. От предишният лъв-овца не останала и следа.

Ако ви провърви, ако боговете са милостиви с вас, ако свише дойде за вас благодат (тук може да употребим всякакъв теологичен термин), вие внезапно ще разберете кой сте, какво е вашето Аз и повече никога няма да бъдете предишния. Нищо повече няма да ви причини страдания и никой повече няма да ви причини никаква мъка.

Никой и нищо не може да ви внуши страх. Нима това не е удивително? Ще имате кралски живот. Така живеят принцовете по кръв. Вие не се боите от никого, тъй като сте съгласни да бъдете никой. Успехите и неудачите за вас са празен звук. Славата и позорът не означават нищо за вас! Вие самите може да извършите глупост - това също няма да означава абсолютно нищо. Нима не нарисувах великолепна картина! Някои достигат този резултат много бавно, стъпка след стъпка, преодолявайки пътя на осъзнаването, продължаващ месеци и години. Но мога да ви уверя: все още не съм срещал човек, който е посветил известно време на осъзнаването и по време на първите няколко седмици от началото на експеримента не е отбелязал някакви промени. Качествено се променя самия живот на човека - и повече не му е нужно да приема моите думи на вяра, той сам вижда прекрасно всичко. Хората се променят. Те реагират на света по друг начин. В техните постъпки се наблюдават по-малко противодействия, затова пък повече действия. Те започват да забелязват това, на което по-рано изобщо не са обръщали внимание. Човек просто оживява, чувства огромен прилив на енергия. Може да изглежда, че отсъствието на желания го прави жив труп. В действителност отсъствието на желания отнема от вас излишното напрежение. Вие се освобождавате от страха за бъдете отхвърлени, освобождавате се от натрапчивите идеи да се сдобиете с успех и ставате самите себе си. Ставате истински. И тормозът повече не ви пречи да се движите. Ето какво се случва в действителност. 

Един велик китайски мъдрец веднъж е казал: „Ако стрелецът стреля просто така, не заради награда, той спокойно използва всички свои способности. Ако той иска да спечели медна прашка, той вече видимо се притеснява. Когато стрелецът знае, че в случай на успех ще му връчат златен приз, той става сляп, вместо една мишена вижда две и изобщо се побърква. Неговото майсторство остава в миналото, но мисълта за награда му пречи да се съсредоточи”. Той се вълнува! Неговите мисли са заети не със стрелбата, а с победата. Стремежът да победи лишава стрелеца от сила. Нима повечето от нас не са такива стрелци? Ако вие не си поставяте никакви цели, вие напълно ще реализирате вашите способности, свободно ще се разпореждате със своята енергия, вие сте естествени, вие не се вълнувате дали ще победите или изгубите - абсолютно ви е безразлично. 

Сега на вас ви е разкрит човешкия живот. Именно това е живота. Той идва при човека чрез осъзнаване. Осъзнаването ще ви помогне да разберете, че почестите и славата са глупости, глупости. Не повече от приетите в обществото условности. Затова пророците и учителите-мистици ни най-малко не са се грижили за тях. На хвалбите и хулите те не обръщали никакво внимание. Те живеели в различен свят, в света на събудените. И успехите и неудачите те посрещали еднакво. Към всичко те подхождали от позицията: аз съм глупак и ти си глупак, и така, каква е работата?

Някой някога е казал, че съвсем не интелектуалните постижения и не чудесата на физическата ловкост са дадени най-трудно  на човека. Най-трудното - това е първо, да отвърнеш с любов на омразата; второ, да приемеш неприемливото; и трето, да признаеш своите грешки. Но, ако ти не отъждествяваш своето „аз” със себе си, всичко това ще ви изглежда от леко по-леко. Вие просто можете да кажете, например: аз сгреших! И ако ти ме познаваш по-добре, отколкото се познавам аз, ти знаеш и това, че аз греша много често. Какво може да се очаква от глупака? Но ако аз не отъждествявам моето „аз” с тези себе, вие не може да ме обидите. На първо място старите условности все още ще се усещат и вие ще се сърдите и огорчавате. Вие ще плачете, ще се убивате и всичко такова. Преди да придобия знания, аз често се разстройвах; сега аз придобих знания и все пак отново се разстройвам. Но между предишния и сегашния вас все пак има разлика: сега вие не се идентифицирате с вашите емоции. Знаете ли колко много означава това? Вие стоите встрани, гледате своята тревога и не отъждествявате себе си с нея. Вие не се опитвате да я прогоните; вие сте готови да продължите своя път до край. Ако вие не се досещате какво означава това, то има на какво да се надявате. Какво става с тревогата? Тя е там, но не ви безпокои. Колко странно! Вие сте разтревожени, но не обезпокоени.

Парадокс? Вие се стремите да приближите облака, тъй като колкото повече се борите с него, толкова по-мощен става той. Харесва ви да наблюдавате как той преминава плавно. Тревогата не ви пречи да бъдете щастливи. Потресаващо, не е ли истина? Даже преживявайки депресия, вие се усещате щастливи. Вашата представа за щастие вече не е илюзорна. На вас ви изглежда, че щастието непременно се съпровожда с емоционално вълнение и нервно треперене? Но именно вълнението и трепета водят към депресия. Никой ли не ви е казвал това? Даже когато вие треперите от щастие, подготвяте почвата за поредния пристъп на отчаяние. Зад приятната възбуда стои тревога: как да направите така, че щастието никога да не свършва? Това не е щастие, това е натрапчива идея.

Интересно, колко безпристрастни хора четат моята книга? Навярно, единици- ако моята аудитория се състои от представителите на човешкия род. Не гледайте от високо на алкохолиците и наркоманите: може би и вие сте също зависими като тях. Когато аз за първи път видях този свят, се ужасих. Аз разбрах, че за да го обитаваш, означава да живееш сам, без да имаш зад гърба си сигурно убежище; да живееш свободно и да дариш свобода на другите; да обичаш не един човек, а всички хора: любовта е способна на това. Тя еднакво огрява добрите и злите, излива се като дъжд над светците и грешниците. 

Ако розите притежаваха дара на речта, нима биха казали нещо такова: ние ще даряваме аромат само на добрите хора; ако ни помирише лош човек, ние ще отдръпнем ли от него аромата си? Лампата би ли могла да каже, че свети само за благородните хора, а за негодници не свети?  А дървото може ли да съобщи, че от сега нататък няма да дава сянка на злобни странници? Всички тези образи ни помагат да разберем какво е това любов.

През цялото време тя е тук, една малка звезда блестеше от страниците на Писанието. Но ние не искаме да я забележим, защото на нас ни се е забило в ушите от дълго време разбирането за любовта, цялата наша лирика е пропита с тези идеи. Но, това което наричаме любов, в действителност това изобщо не е любов, а нещо противоположно на нея: желание, контрол, чувство за собственост. Манипулиране, страх, тревога - всичко друго, но не любов. Казваха ни, че щастието - това е преди всичко вътрешно спокойствие, душевен комфорт. Това не е така, но ние много умело поставяме своето щастие в зависимост от различни събития - както вътрешни, така и външни. Ние казваме: аз се отказвам да бъда щастлив, докато не се освободя от тази невроза. Аз имам добра новина: вие можете да бъдете щастливи точно сега - неврозата няма да ви попречи. Нима това не е добра новина? Само една причина може да обясни защо вие не изпитвате в настоящия момент това, което в Индия наричат ананда (блаженство, щастие): вашите мисли са заети с това, което нямате. Иначе вие бихте били щастливи. Вие сте съсредоточени върху това, което нямате. Обаче, сега вече вие може да блаженствате - вие имате всичко за това. Обръщайки се към бедните хора, към гладните и бездомните, Исус се обръщал към техния здрав разум. Исус донесе добрата вест: всичко това е ваше, вземете го! Но нима някой го чу? Не, всички предпочетоха да спят.

От: „Осъзнаване“, Антъни де Мело, изд. „Изток-Запад“, 2023 г.
Изображение: Anthony de Mello (1931-1987)

В този ред на мисли