„Той търси другия принцип, другия полюс. Ако сте мъж, другият полюс е женският принцип, ако сте жена, това е мъжкият принцип.“
♥ Мъжкият и Женски принципи – Божията Любов, Любовта на хората, Любовта към себе си.
В природата съществуват два основни принципа, които са отразени във всяка проява на живота и Природата. Цялото творение е резултат от тези два принципа, които за удобство са наречени мъжки и женски. Те са отражения, повторения на двата велики Божествени принципа, които са създатели на всичко, Небесният Баща и Божествената Майка, които от своя страна са полярности на непроявения, уникален принцип, Абсолюта, който Кабала нарича Айн Соф Аур. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие, тоест по подобие на тези два принципа- мъжкият и женският, единият от които е видим, а другият - скрит, също веществен, но неуловим от нашите сетива. Всяка жена е проява на женския принцип външно и на мъжкия принцип вътрешно и всеки мъж – на мъжкия принцип външно и на женския принцип вътрешно. Ако знаете този закон на полярността и как да използвате двата принципа - мъжкият и женският, даващият и получаващият, положителният и отрицателният, тогава колко много проблеми ще разрешите!
Двата принципа са във всеки един от нас и могат да бъдат наблюдавани навсякъде – по лицето, по тялото, по ръцете, в Природата, в плодовете и цветята, в планините и реките, в пещерите и звездите. Където и да погледнете, на земята, под и над нея, от дъното на океана до най-високите небеса, ще намерите единия или другия принцип, под една или друга форма.
Съзнателно или не, всички създания имат еднакво отношение към двата принципа; за всяко същество той е от решаващо значение, нищо друго не е толкова важно, както тези два принципа. Когато един мъж си търси съпруга, той е готов да остави всичко, кралят да изостави кралство си, богатства, армия и отговорности в името на жена… Каква е тази магия в жената, която кара цялата мъжка клауза да избледнее? Всъщност, мъжът търси принципът, не самата жена, тъй като няма нищо по-високо от него. Както виждате, мъжът е верен, той търси принципа и изоставя всичко различно от него. Същото прави и жената. Тя се изправя против цялото си семейство, против целия свят за мъжа, когото обича. Защо? Може би греши? Ни най-малко. Сам Бог и Майката Природа са вписали в човешкото сърце: „И ще напусне майка си и баща си и ще следва жена си (или съпруга си).” В сърцето на всяко същество е изписано, че първият принцип трябва да търси втория, а вторият да търси първия. Хората не винаги са запознати с това, защото този стремеж приема различни форми в зависимост от това дали касае областта на науката, философията, изкуството или религията.
Казано е в Евангелията: „Той ще възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялото си съзнание и с целият си дух, и ближния като себе си.” Както виждате: Обичай Господа и Обичай ближния си. Никъде не се казва да възлюбиш себе си. Но какво се получава? Хората обичат преди всичко себе си, и каквото остане, дават на другарите си. А за Бог да прости, веднъж на годината те ходят на църква и палят свещ. Защо се получава така? Никъде не е казано да любиш себе си, но това е всичко, което хората правят и не им остава никакво време за другите две споменати заповеди. Посветените никога не са казвали, че трябва да обичаме себе си, защото те знаят, че това е най-естествената тенденция. Най-крепкият и непроменим от всички импулси е да обичаш себе си, да задоволяваш себе си, да ядеш и пиеш и вземаш всичко, даже и да принадлежи на някой друг… Любов към себе си, това е всичко, което виждаме, ден и нощ. И все пак, казвайки ни да Обичаме Господа и да Обичаме ближните си, Посветените всъщност ни казват: „Обичай себе си.” Те знаят, че никога няма да бъдат разбрани, ако го кажат направо, но всъщност това имат предвид.
Любов към себе си, Любов към ближните и Любов към Бога: Тези три форми съответстват на три етапа в живота на човека. Детето мисли само за себе си, то не може да мисли за никой друг. По-късно то започва да обича майка си и баща си, братята и сестрите си, приятелите си, а след това съпругата и децата си … И накрая, измамен и предаден от хората, той се обръща към Бога, Обича само Него, търси само Него. Всъщност, аз мога да ви покажа, че по-високите степени на Любовта се съдържат в Любовта към себе си, тъй като в Любовта към другите и Бога, на практика Азът е, който обича, с Любов по-фина, светла и духовна, но винаги Азът е този, който обича. Защо обичате само една жена, а не всички? Защото тази жена отразява нещо, което е във вас, и то е вашата друга част, друга половина. Човешкото същество е поляризирано и тя го подтиква да търси другата си част в жените, мъжете и дори в Бога. Човек винаги търси себе си, обича себе си, но не както се вижда в огледалото, не. Той търси другия принцип, другия полюс. Ако сте мъж, другият полюс е женският принцип, ако сте жена, това е мъжкият принцип.
Човекът, както е разбиран от посветените, е цялостно същество. Двата полюса, положителен и отрицателен, са двете половини от един съюз, който е бил разделен в процеса на еволюцията. Първоначално, човешкото същество е било двуполово, мъж и жена в едно. Когато това разделение е станало, всеки принцип се е поляризирал, но всеки един от тях е продължил да носи дълбоко в себе си гравиран отпечатък, образ на другия в душата си. Затова, когато мъжът види дадено женско лице между стотици и хиляди жени наоколо, той подскача от радост и прави всичко възможно, за да потърси и намери тази жена. За съжаление, след известно време установява, че двата образа не съвпадат и я напуска, за да търси друга, надявайки се, че този път ще намери другата си част, душата – половинка. Това се отнася и за мъжете, и за жените, без изключение. Но един ден тази среща между двата принципа трябва да се състои, защото любовта между тях е по-силна от всичко.
Всъщност, нашата душа - половинка, това сме самите ние, това е нашият друг полюс. Ние сме долу, а другият полюс е горе, свързвайки ни с небето, с ангелите, със Самия Господ, в съвършенство и пълнота. Затова, при всички посвещения, на учениците им се разкрива как да намерят другия си полюс. В Индия, Джнана Йога преподава метод, чрез който йогинът може да се обедини с висшето си Аз и по този начин, да се слее със Самия Бог. В Гърция същата формула е написана над храма в Делфи: “Познай Себе си”. Това не означава да познаваме само нашия характер, добър или лош, нашите качества и недостатъци, не, това би било прекалено лесно. В книгата Генезис се казва: „И Адам позна Ева”, … „Абрахам позна Сара”… Да познае тук, значи свързване на двата принципа. „Познай себе си” означава: намери другия полюс в себе си и се слей с Божествеността. Ако сте мъж, другият полюс е жена и вие ще я познаете, както любовник познава своята възлюбена… Не точно по същия начин, разбира се, защото това сливане, това познаване става в по-високите светли сфери. Когато проникнете в тази светлина, тогава ще се слеете със себе си.
Всеки притежава този допълващ принцип в себе си и може да достигне Бога единствено чрез него. Жената намира Бога чрез мъжа, защото той представя липсващият й принцип, който я свързва с Небесния баща. А мъжа намира Бога чрез женския принцип, чрез жената, чрез Природата, или чрез Божествената Майка. Без женския принцип той не може да постигне нищо. Няма тласкащ импулс, няма вдъхновение, няма свършена работа, няма нищо. Както и без присъствието на мъжкия принцип, женският принцип остава безформен, инертен и безплоден. Идете и се учете как работи природата и ще видите, че Слънцето, което е мъжки принцип, излъчва светлина, топлина и живот. В нашия вътрешен живот ние също трябва да бъдем обогатени, раздвижени и оживени от Божествения принцип на Слънцето. За жените това е по-лесно, тъй като те са възприемащи като даденост, докато мъжете, които са поляризирани положително и предаващи, трябва да променят полярността си и да станат приемащи.
Да обичаш е благословение и затова трябва да пазите Любовта си, колкото е възможно по-дълго, защото деня, в който я освободите, създавате условия за катастрофи и бедствия. Любовта е самият Бог, тя носи всичко: радост, щастие, вдъхновение, съкровища и Самия Живот. Защо да бързаме да разваляме всичко, като оставим Любовта да изтече, щом вместо това чрез нея можем да намерим повече живот, вечен живот, Божествен живот? Ден и нощ можете да живеете с Любовта, да сте приятели и да обменяте с най-възвишени създания в най-славни области, а не да губите всичко в прозаичност и вулгарност, така че от вас да остава само купчина пепел. Затова, обичайте себе си, но с вашата Божествена част и правете всичко за благуването й. Никоя жертва не трябва да изглежда голяма, когато става въпрос за спечелване на тази любима, за нейната прегръдка и нека цялата природа пее…
В науката на посветените се казва, че докато не намерим нещо първо вътре в себе си, не можем да го намерим вън от нас. Защото това, което срещнем отвън, няма да е разпознато, ако не е намерено отвътре и ние ще го отминем без да го забележим. Колкото повече красота намирате в себе си, толкова повече я намирате и във физическия план. Може би ще си помислите, че преди не сте я видели, защото тя не е съществувала. Разбира се, че е съществувала, но просто нещо във вас все още не е било достатъчно развито, за да я забележи. А когато бъдете способни да видите красотата вътре в себе си, също така ще сте способни да я видите и извън себе си, защото външният свят е сгъстено отражение на вътрешния. Никога не търсете извън себе си каквото и да е, ако първо не сте направили усилия да го намерите в себе си. Когато намерите висшето си Аз, душата си половинка, през вашите медитации и съзерцания, тогава ще я намерите навсякъде в света, в лицата на хората, в езерата и планините, в растенията и птиците, ще сте способни да слушате гласа и. Това е най-важната истина за тези, които се обичат, в противен случай техният брак, тяхната връзка ще бъдат катастрофа. Ако мъжът е намерил в себе си женския принцип, а жената мъжкия, и те желаят да работят за този принцип, да му служат, тогава нека се обичат, нека се женят, защото в такъв случай тяхната женитба ще бъде източник на безброй благословии! Ето защо аз казвам, че жената трябва да търси Небесния Баща в съпруга си, който е Божи пратеник на земята, а съпругът трябва да вижда в неговата възлюбена съпруга Божията Майка, която трябва да обича, съзерцава и служи. Веднага след това всички небесни съкровища ще бъдат на тяхно разположение и ден и нощ те ще живеят в красота, екстаз и възторг. Ако ли не, те ще страдат, ще се разочароват и ще говорят с отвращение срещу всички жени или мъже … просто защото това, което те познават, не е тяхната висша душа или дух, а само техните износени дрехи и вехти парцали. Това се случва с хората, които не желаят да научат Истината, които отказват да слушат Посветените, които не искат да чуят нищо: те предават самите себе си. Човек наказва самия себе си, когато бяга от светлината, която може да му отвори очите и да му покаже пътя.
Виделината, Швейцария, 08 Април, 1962 г.
От: „Любов и сексуалност“, Том 1; Омраам Микаел Айванов, изд. „Благоговение и Просвета“, 2024 г.
Снимка: Omraam Mikhaël Aïvanhov - Spiritual Master
