„Думите „Да бъде волята ти, Господи“ означават, че родените от несъвършената душа желания не трябва да се реализират, ако това противоречи на волята на всевишния.“
~ Властта и желанията
От какво се състои властта? Това е управляване на съдбите на другите хора, значи, умение да управляваш своята съдба, значи, който и да било властник трябва да е лишен от онова, което се нарича „вкопчване в благополучната съдба“, и към всички неприятности, нещастия и удари на съдбата той трябва да се отнася спокойно и хладнокръвно. После много пъти проверявах: да, понятието „съдба“ е съставна част от понятието „власт“. Без силна интуиция властникът не може да съществува. А силната интуиция е повишен контакт с бъдещето. А разширяване на контакта с бъдещето е възможно само при хора с голям запас духовност. Но понятието „контакт с бъдещето“, както и понятието „съдба“ вече ми бяха познати.
Имаше още някакъв компонент, при което той беше най-важният. Постепенно го напипах - това беше волята. Без силна воля никой управник не може да управлява държава. Той може да е способен, умен, духовен и почтен, съдбата му може да е благополучна, но ако е безволев, не бива да ръководи държава, ще я погуби. А какво представлява волята? Излезе, че това много по-лесно може да се почувства, отколкото да се осъзнае. Прехвърлях модел след модел, опитвайки се да разбера що е воля. Волята е желание, което може да съществува ден, месец, година и т. н. Обикновеното желание възниква за известно време, а после изчезва. Когато условията за реализиране на желанието са отминали, но то е останало, това вече е голямо желание, а когато условията противодействат на съществуването на желанието, това вече е воля.
Волевият човек е човек със стратегическо мислене. А стратегическото мислене е невъзможно без дълбоко разбиране на околния свят и без разбито съзнание! Значи, високият волеви импулс е резултат от правилно отношение към света, от правилно ориентиране в него. А това е възможно, когато в душата е натрупана много любов към Бога, когато светът е бил опознаван от гледна точка на любовта, когато човек изцяло се е отказвал да проявява волята си, защото е виждал във всичко волята на твореца. Затова същински управник в повечето случаи е онзи, които съзнателно се е отказал от човешките желания, от волята си, от своите идеали, цели и надежди, оставяйки само едно желание и една цел, и една волева проява - да излезе извън границите на всичко човешко, за да усети единството си с Бога. Тогава разбрах защо в индийската философия отказването от желанията е било едно от главните условия за сдобиването с висше щастие.
Непрекъснато ме молят да напиша коя болест с какво нарушение на кармичните закони е свързана. Такава пряка връзка няма и не може да има. Колкото индивидуален е всеки човек, толкова индивидуална е болестта му. Но определена взаимна зависимост наистина съществува. Задстомашната жлеза, например, отговаря за отношенията между хората. Ако към близък човек се предявяват чести претенции и възниква желание за скъсване на отношенията с него, може да се появи диабет. Ако не се каните да късате отношенията, но постоянно се засягате, ще имате проблеми с дванайсетопръстника и стомаха и това после може да доведе до усложнения и болки в сърцето. Ако коравосърдечно и зле мислите за близък човек, могат да пострадат черният ви дроб и пикочният ви мехур.
Нека се замислим над следния въпрос. Защо слънчевият сплит, тази концентрация на нервна енергия, се намира до мястото, където жлезите активно участват в асимилирането на храната? Защото посредством поемането на храната се извършва опознаване на околния свят. Човек асимилира храната първо информационно. Зрението, обонянието и вкусът са посредници на две информационни системи: на храната и на човешкия организъм. Ако в този стадий информацията не се усвоява правилно, или ще изчезне желанието ви да ядете тази храна, или стомахът и червата няма да я приемат - ще получите разстройство. В столовете и евтините ресторанти отравянията най-често стават не поради качеството на храната, а поради състоянието на онзи, който я е готвил. Добрият готвач е преди всичко вътрешно добродушие, независимост от човешките ценности, много любов в душата. Един познат веднъж ми каза: „Майка ми преди да започне да готви, винаги се молеше и всички забелязваха, че е много добра готвачка“. А баба ми беше медицинска сестра в болница, и тифус, и холера - всичко е видяла, и аз я питах: „Бабо, ти някога боледувала ли си?“ - а тя ми отговаряше: „Не, никога. Преди работа ще се помоля, ще кажа: „Господи, да бъде волята ти“ - и тръгвам за работа.
~ Силата на думите „Господи, да бъде волята ти“
Чудно нещо, когато паля свещ в църквата, моля се и изпросвам нещо, това е реализация на моите желания, на моята воля, на моето аз, а когато казвам: „Господи, да бъде волята ти“, сякаш съм готов да се откажа от желанията си. Но усещах, че по някакви причини тая фраза е много важна.
Няколко години по-късно, когато изучавах духовните структури на човека, разбрах, че тая фраза позволява да не се вкопчваме в желанията си, да не ги превръщаме в своя главна цел. Иначе те или няма да се сбъднат, или сбъдването им ще донесе големи нещастия.
Една моя позната веднъж ми каза:
- Искаш ли да те науча как да постигаш сбъдване на желанията си? Когато искаш нещо, мислено си представяй осмица. Колкото по-ясно си я представиш, толкова по-скоро ще се сбъднат желанията ти.
Погледнах на фино равнище какво става в този случай.
- Знаеш ли какво, ако искаш децата ти да са живи, по-добре самата ти не прави това. Знаеш ли какво е осмицата? Математиката помниш ли я? Това е знакът за безкрайност. Когато си я представяш, твоите желания подсъзнателно се увеличават стотици и хиляди пъти. И ако размерът на желанието ти е малък и то върви срещу законите на вселената, тогава плавно ще изчезне и няма да пострадаш кой знае колко. Но ако е хиляди пъти по-голямо, противодействията също ще бъдат съответни. В кой случай желанията ти ще влязат в противоречие с вселената? Когато значимостта на твоето човешко Аз бъде по-важно от висшето Аз, от божественото.
Душата, вкопчвайки се в човешките ценности, поражда желания с наченки на агресивност. Колкото по-силна е зависимостта от човешките ценности, толкова по-голяма агресивност върви подир желанията. Затова желанията на един светец могат да се увеличават без особен ущърб за душата му. А при обикновения човек, ако устремеността му към любовта и към Бога не изпреварва развитието на желанията, работата може да завърши с болести, смърт и т. н. Ако едно желание от голям мащаб достига голяма дълбочина и съответно се предава на потомците, това може да завърши с гибел на целия род. Затова думите „Да бъде волята ти, Господи“ означават, че родените от несъвършената душа желания не трябва да се реализират, ако това противоречи на волята на всевишния. Тогава дори една неправилна молба няма да бъде толкова опасна. Когато човек в молитвата си подчертава, че неговото желание, неговата воля, неговият живот, неговото човешко аз са вторични, а любовта към Бога, божествената воля - първични, колкото по-често го повтаря, толкова по-малко зависи от човешките ценности, толкова по-чиста става душата му и толкова по-бързо се сбъдват желанията му, донасяйки не болка, загуби и мъки, а цялата хармония на човешкото щастие.
По натура аз съм максималист и ако ми се доиска нещо или си поставя някаква цел, стигам докрай. При това колкото и време да мине, желанията ми не се смаляват. По всичко личи, че през миналите си животи съм бил достатъчно хармоничен човек и мащабът на желанията ми е бил голям. От малък съм забелязал, че всичките ми желания се сбъдват. Отначало това ме радваше, а после ме уплаши. Все пак желанията ми могат да навредят на други хора. И тогава започнах да развивам в себе си мащабно желание да помагам на хората да опознаят света
Съдбата ме пердашеше безмилостно, а аз не можех да разбера - за какво? Сега разбирам, че при силата на моите желания и при неправилния ми светоглед шансове да оцелея практически не съм имал. Спасявали са ме постоянните болести и злочестата ми съдба, и освен това ежесекундното желание да проумея света, да почувствам хармонията му.
През 1980 г., както седяхме на трапеза, измислих тост: „Животът е дадена ни възможност да обичаме. Човекът е средство за любов. А смисълът на живота е натрупването на любов“. Силата на желанието трябва да съответства на вътрешната хармония. За дисхармоничен човек любовта е не толкова щастие, колкото изтезание. Колкото по-голямо е желанието на лекаря и лечителя да помогне на болния, толкова по-вярващ трябва да е той вътре. Състраданието прави човека човек. Желанието да помогнем на другия, да го спасим, развива най-добрите човешки качества. Но ако забравяме, че болестите, нещастията, страданията и остаряването пречистват душата, тогава ще превърнем избавянето от страданията в самоцел. Тогава и лечителят, и лекарят поемат болестта върху си, стига да съчувстват на болния. Тогава се пречиства тялото на болния и се озлобява душата му. За лекаря и лечителя осъзнаването на това, че нашата воля, нашето желание да помогнем на друг винаги са вторични, а волята на Бога и любовта към него - първични, е условие за здраве и оцеляване.
От: „Диагностика на кармата“, Книга 4: „Докосване до бъдещето“, Сергей Н. Лазарев, изд. „Астросфера“, Варна, 1998 г.
Снимка: Facebook
