„Хората, които се разбират, трябва да притежават не само еднакви познания, но и да имат еднакво битие. Само тогава е възможно разбирателството.“
Познание и битие
Относно изучаването на възможната еволюция на човека, трябва да се отбележи една много важна точка. В човека има две страни, изискващи развитие, т. е. има две линии за възможно развитие, по които е необходимо да се движим едновременно. Тези две страни на човека или две линии за възможното му развитие, са познанието и битието (съществуването).
Аз вече нееднократно говорих за необходимостта от развитието на познанието, особено на самопознанието, тъй като една от най-характерните черти на сегашното състояние на човека, е непознаването на самия себе си. Хората разбират идеята за различните равнища на познанието, идеята за относителността на знанието и необходимостта от съвършено нови познания. Това, което хората не разбират, е идеята за битието, като нещо съвършено отделно от познанието, идеите за относителността на битието, възможностите за различните равнища на битието и необходимостта от развитието на битието отделно от развитието на познанието.
Руският философ Владимир Соловьов е използвал термина „битие“ в работите си, говорейки за битието на камъка, битието на растението, битието на животното, битието на човека и за Божественото битие. Това е по добре, отколкото обичайното понятие „битие“, тъй като обикновено битието на човека се разглежда така, сякаш то по нищо не се отличава от битието на камъка, растението или животното. От гледна точка на обичайното разбиране камъкът, растението или животното са или съществуват, точно така, както човекът е, или съществува. В действителност те съществуват по различен начин. Такова нещо, като „човешко битие“, няма. Хората са твърде различни, за да бъде унифицирано това понятие.
Идеята за битието е станала основа за мисленето и разговорите за човека, в религиозната мисъл. Всички други подразделения са се смятали за маловажни в сравнение с религиозните: хората са се делели на езичници, невярващи или еретици, от една страна и на истински вярващи, праведници, светии, пророци -от друга. Всички тези определения са се отнасяли и до различията във възгледите и убежденията, т. е. отнасяли са се не до знанието, а до битието.
В съвременната мисъл хората игнорират идеята за битието и различните му равнища. Хората вярват, че колкото повече в битието на човека са разногласията и противоречията, толкова той е по-интересен и блестящ. Всепризнато е, макар и мълчаливо, че човек може да се отдаде на лъжата, да бъде егоист, ненадежден, неразумен, извратен и все пак да бъде велик учен, философ, художник. Това е съвършено невъзможно. Такава несъвместимост на различните черти в нечие битие, смятана за признак на неговата оригиналност, е всъщност слабост. Не може човек да бъде велик мислител или художник с извратен или неустойчив ум, така както туберкулозен човек не може да стане професионален боксьор или цирков атлет. Широко разпространеното мнение, че непостоянството и аморалността означават оригиналност, носи отговорността за многочислените научни, художествени и религиозни фалшификати на нашето време, а възможно е и на всички времена.
Необходимо е ясно да се разбере, какво означава битието и защо то трябва да се развива заедно с познанието, но независимо от него. Ако познанието израсне над битието, или битието израсне над познанието, резултатът и в двата случая винаги ще бъде едностранно развитие, а то никога не отива далече. Едностранното развитие неизбежно достига до сериозно вътрешно противоречие и спира на него. Едва по-късно ние можем да говорим за различните видове едностранно развитие и техните резултати. В живота ние обикновено се срещаме с един вид, когато познанието надраства битието. Резултатът е догматизирането на определени идеи и рано или късно преустановяването развитието на познанието поради загубата на разбиране.
Сега трябва да кажа няколко думи за разбирането. Какво е това разбиране? Опитайте се, сами да си зададете този въпрос и ще видите, че отговор няма. Вие винаги сте смесвали разбирането със знанието или наличието на информация. Но „да знаеш“ и „да разбираш“, това са две съвършено различни неща и трябва да се научите да ги различавате. За да се разбере нещо, то трябва да бъде разгледано във връзка с някакъв по-обширен предмет, с по-широко цяло и с възможните последствия от такава връзка. Разбирането винаги е разбиране на по-малкия проблем по отношение към по-големия.
Хората често мислят, че разбирането означава откриването на името, думата, титула, етикета на новия или неочаквания феномен. Такова търсене или изобретяване на думи за неизвестни неща няма нищо общо с разбирането. Напротив, ако ни се удаде да се избавим от половината си думи, шансовете ни да разберем някои предмети биха се увеличили. Ако се запитаме, какво означава да разбираме или не разбираме човека, то ние сме длъжни отначало да помислим, можем ли да говорим с него на неговия език. Естествено без общ език двамата души не могат да се разберат помежду си. Този общ език трябва да съществува, или да се дойде до съгласие относно някакви знаци или символи, с които да се означават нещата. Предположете, че по време на разговора, вие стигате до разногласие относно значението на някои думи или символи, тогава вие отново няма да се разберете един друг.
Оттук следва принципа, съгласно който вие не можете да разбирате човека, и да не се съгласявате с него. В обикновен разговор, ние много често казваме: „Аз го разбирам, но не мога да се съглася с него“. От гледна точка на изучаваната от нас система, това е невъзможно. Ако вие разбирате другия човек, то вие сте съгласни с него. Ако не сте съгласни, то не го разбирате. Трудно е да се приеме тази идея: това означава, че е трудно да бъде разбрана.
Както казах по рано, в човека има две страни, които трябва да се развиват паралелно в нормалния ход на неговата еволюция: познание и битие. Нито познанието, нито битието не могат да останат в едно и също състояние. Ако която и да е от тези две страни не се превръща в по-силна и по-голяма, тя става по-малка и по-слаба.
Разбирането може да бъде сравнено със средното аритметично между познанието и битието. То показва необходимостта от едновременно израстване на познанието и битието. Израстването само на едното и смаляването на другото, няма да измени средното аритметично. Това обяснява също, защо „да разбереш“ значи да се съгласиш. Хората, които се разбират, трябва да притежават не само еднакви познания, но и да имат еднакво битие. Само тогава е възможно разбирателството.
Друга разпространена измамна идея се заключва в това, че разбирането може да бъде различно, т. е. че хората могат, т. е. имат правото да разбират едно и също нещо по различен начин.
От гледна точка на системата, това е съвършено невярно. Разбирането не може да бъде различно. Разбирането може да бъде само едно, всичко останало е неразбиране или несъвършено разбиране.
Нашето разбиране, както и съзнанието ни, не винаги се намират на едно и също равнище. Те винаги се движат нагоре или надолу. Това означаващ че в един момент ние разбираме повече, в друг по-малко. Ако ние забележим тези различия в разбирането на самите себе си, ще можем да осъзнаем наличието на възможност за съхранение на висшите равнища на разбирането и преодоляването на различията.
Теоретичното изучаване не е достатъчно. Вие трябва да работите над своето битие и над неговото изменение. Ако формулираме вашата цел от гледна точка на това как разбирате другите хора, то принципът е следният: вие можете да разберете другите хора точно толкова, колкото разбирате самите себе си и то само на равнището на вашето собствено битие.
Това означава, че вие можете да обсъждате познанията на другите хора, но не тяхното битие. Вие виждате в другите точно толкова, колкото сами притежавате. Постоянна грешка е мисълта, че можете да съдите за битието на другите. В действителност, за да срещате и разбирате хората с висока степен на развитие, е необходимо да работите за изменението на собственото си битие.
Избрано от: „Психология на човешките еволюционни възможности“, П. Д. Успенски, изд. „Хелиопол“, 1996 г.
* Успенский Петр Демьянович (1878-1947)
