„Детето, което преживява унижение, ще си създаде маската на мазохист. Той търси болката и унижението в повечето случаи несъзнателно. Прави всичко по силите си да си причини болка или да се накаже, преди някой друг да го е направил.“
Four Girls in Asgardstrand (1903) by Edvard Munch
~ Унижението
Характеристики на травмата от унижение
Пробуждане на травмата: Между една и три годишна възраст с родителя, който се е грижил за физическото му развитие, обикновено майката. Липса на свобода. Чувство на унижение от контрола на този родител.
Маска: Мазохист.
Речник: „достоен съм“, „недостоен съм“, „малък“, „дебел“.
Характер: Често се срамува от себе си или от другите или се страхува да не се срамуват от него. Не обича да бърза. Познава нуждите си, но не ги слуша. Поема всичко на гърба си. Контролира, за да избегне срама. Смята се за нечистоплътен, безсърдечен, свиня или нищожен в сравнение с другите. Прилепващ. Прави всичко да не бъде свободен, защото „да си свободен“, означава „неограничен“. Ако е неограничен, се страхувала да не прекали. Играе си на майка. Свръхчувствителен. Наказва себе си, като смята, че наказва другия. Иска да бъде достоен. Преживява отвращение. Срам на сексуално равнище, но е чувствен, а не слуша сексуалните си нужди. Компенсира и се възнаграждава чрез храната.
Най-голям страх: Свободата.
Възможни болести: Гръб, рамене, гърло, ангини, ларингити, дихателни проблеми, крака, стъпала, разширени вени, изкълчвания, счупвания, черен дроб, щитовидна жлеза, кожни сърбежи, хипогликемия, диабет, сърце.
***
Да погледнем заедно какво означава думата „унижение“: действие да се почувстваш принизен, да се принизиш или да принизиш някого другиго оскърбително. Синонимите на тази дума са: принизяване, срам, оскърбление, обида, деградиране. Тази травма започва да се чувства или се пробужда на възраст между първата и третата година от живота. Тук говоря за пробуждане, защото, припомням ти, моята теория се основава на факта, че ние се раждаме с решението кои травми ще лекуваме, дори и да не го осъзнаваме след раждането си. Душата, която идва, за да разреши тази травма, ще привлече към себе единия или и двамата си родители, които ще я унижават. Тази травма е свързана предимно с физическия свят, света на имам и правя. Тя се пробужда в момента на развиването на функциите на физическото тяло - период, в който нормалното дете се научава да се храни само, да бъде чисто, да ходи до тоалетната само, да говори, да слуша и да разбира това, което възрастните му казват и т.н.
Пробуждането на травмата става в момента, в който детето почувства, че единият от родителите му се срамува от него или се страхува да не изпита срам, когато е мръсно, когато е направило беля (особено на обществено място или в семейна среда), когато е лошо облечено и т.н. Каквото и да е обстоятелството, което кара детето да се чувства принизено, унижено, сравнявано, оскърбено или засрамено на равнището на физиката, травмата се събужда и започва да се развива. Дори и съвсем малко, бебето може да почувства отвращението у родителите си и да се почувства унижено и засрамено.
Детето се чувства принизено, ако се чувства прекалено контролирано от някой от родителите си, ако разбере, че няма свободата да постъпва или да се движи както иска на физическо равнище. Например родител се кара и наказва детето си, защото си е играло в калта с чистите си дрехи точно преди да дойдат гостите. Ако родителите разкажат инцидента на гостите пред детето, унижението ще стане още по-силно. Това поведение може да накара детето да повярва, че родителите му се отвращават от него. Тогава то се чувства унижено и се срамува от собственото си поведение. Обаче често се случва да чуем хора, страдащи от тази травма, да разказват за всички забранени неща, които са правили, когато са били деца или юноши. Сякаш са търсили различни ситуации, за да преживеят унижение.
Травмата от унижение най-често се преживява с майката. Тя може да бъде преживяна и с бащата, когато той упражнява контрол и играе ролята на майка, показвайки на детето как да бъде чисто и т.н. Възможно е също така травмата от унижение да е свързана с майката в областта на сексуалността и чистотата и с бащата - в сектора на усвояването на различни умения, на слушането и на говоренето. В такъв случай ще има какво да се оправя и с двамата родители. Детето, което преживява унижение, ще си създаде маската на МАЗОХИСТ. Мазохизмът е поведение на човека, който намира удовлетворение и дори удоволствие в страданието. Той търси болката и унижението в повечето случаи несъзнателно. Прави всичко по силите си да си причини болка или да се накаже, преди някой друг да го е направил.
Оттук насетне, когато използвам понятието мазохист, спомни си, че то се отнася за човек, страдащ от унижение, и който носи маска на мазохист, за да избегне страданието и преживяването на болката, свързана с унижението.
За него е от изключителна важност да признае, че не му е нужно да заема толкова място в живота на близките си. Обаче той не забелязва, че заема много място, защото често го прави много деликатно. Ето защо физическото му тяло заема толкова голямо пространство. Той дебелее в зависимост от мястото, което смята, че трябва да заема в живота. Неговото тяло е тук, за да му бъде като отражение на неговото убеждение. Когато мазохистът разбере дълбоко в себе си, че е специален и важен, той повече няма да трябва да го доказва на другите. Признавайки си, тялото му вече няма да има нужда да заема толкова много място.
Той изглежда силно контролиращ, но този контрол е мотивиран главно от страха да не се срамува пред близките си или от себе си. Този вид контрол е различен от контрола, за който ще говоря в главата, разглеждаща травмата от предателство. Майката мазохистка, например, ще е склонна да контролира облеклото, външния вид и чистотата на своите деца и на съпруга си. Това е типът майка, която иска децата й да се пазят чисти още от съвсем малки. Ако не успее, тя ще се срамува от себе си като майка.
Тъй като мазохистът, мъж или жена, често се чувства като слят с майка си, той ще направи всичко тя да не срамува. Майката има голяма власт над мазохиста, независимо че тази власт може да е несъзнателна или неволна. Той чувства майка си като тежък товар, който трябва да носи, което му дава хубава причина да си създаде здрав и солиден гръб. Тази власт понякога продължава дори след смъртта на майката. Дори и това да го кара да преживява чувство на срам, обикновено мазохистът се чувства облекчен или освободен след смъртта на майка си, тъй като й е позволявал да пречи на свободата му. Едва когато травмата от унижение е на път да бъде излекувана, това влияние започва да намалява.
Мазохистът се затруднява да изрази истинските си нужди и това, което действително чувства, защото още от ранна възраст той не смее да говори от страх да не изпита срам или да накара някой друг да се срамува. Родителите на дете мазохист често му казват, че това, което става в семейството, не засяга другите, и че то не бива да говори за това с никого. Трябва всичко да таи в себе си. Срамните положения или членовете на семейството, от които се срамуват, трябва да останат тайна.
Мазохистът обикновено е свръхчувствителен и най-малкото нещо го засяга. В следствие на това той прави всичко по силите си, за да не нарани другите. Щом някой, особено тези, които обича, се почувства нещастен, той се смята за отговорен. Убеден е, че е трябвало или не е трябвало да каже или да направи нещо. Не разбира, че като се води толкова активно от настроенията на другите, не слуша собствените си нужди. Мазохистът е този сред петте характера, който най-малко се вслушва в собствените си нужди, макар че често осъзнава какво иска. Причинява си страдание, като не се вслушва в желанията си, което допринася за подхранване на неговата травма от унижение и на маската му на мазохист. Прави всичко, за да бъде полезен. За него това е начин да скрие травмата си и да се накара да повярва, че не страда от унижение.
Мазохистът често се чувства безпомощен по отношение на тези, които обича и които са му близки. Когато го упрекват за нещо (реакция, която привлича против волята си), той остава със зяпнала уста и не знае какво да каже, за да се защити. Упреква себе си. Може да страда до степен, че да напусне положението. Впоследствие ще се опита да намери оправдания, обяснения в стремежа си да възстанови мира. Тъй като се смята за виновен, е убеден, че той трябва да уреди нещата. Понеже лесно може да се почувства унижен, мазохистът като че ли прави повече пируети и се чувства още по-виновен.
Свободата е много важна за мазохиста. За него да бъде свободен, означава да няма на кого да дава сметка, да не е контролиран от никого и да прави каквото иска и когато го иска. Като по-млад мазохистът не се е чувствал свободен през по-голямата част от времето, особено с родителите си. Родителите му са можели например да му пречат да има приятелите, с които би искал да общува, да може да излиза както и когато му харесва и т.н. или пък са му поставяли много задачи и отговорности в къщи като например да се грижи за другите деца. Трябва обаче да уточня, че той самият е склонен да си създава сам задължения по-често, отколкото е нормално.
Мазохистът има също така дарбата да се наказва сам, преди някой друг да го е направил. Сякаш иска да си нанесе първия удар с камшика, подготвяйки се по този начин ударите на другия да му причинят по-малко болка. Тази ситуация се случва особено когато го е срам от нещо или се страхува да не се срамува от другия. Толкова му е трудно да си достави удоволствие, че когато се забавлява с някаква дейност или с някого, през повечето време се обвинява, че твърде много се възползва от това. Мазохистът прави всичко възможно, за да не бъде обвиняван, че се възползва от хубавите неща. Колкото повече се обвинява за това, толкова повече тялото му се възползва, сиреч той наддава на тегло.
Веднъж една млада майка ми каза: „Забелязвам, че правя така, че да нямам време да си доставям удоволствие или да не изпитвам удоволствие от това, което правя“. Тя добави, че вечер, когато съпругът и децата й гледат някакво предаване по телевизията, понякога и тя прави същото. Когато вниманието й е привлечено от предаването, тя застава права да погледа. Дори не успява да отдели време да седне, защото, според нея, би мързелувала; следователно не би била добра майка. Чувството за дълг е много важно за хората мазохисти.
Мазохистът често се оказва посредник между други двама души. Той служи като буфер между другите, което е добра причина да си създаде хубава защитна обвивка. Той прави всичко възможно също така да бъде изкупителна жертва в множество ситуации. Майката мазохистка например ще се намеси между бащата или учителя и децата си, вместо да ги научи, че трябва да поемат своята отговорност. В работата си мазохистът избира пост, който да го задължава да се намесва, за да урежда всичко, така че всички да са щастливи. В противен случай той би се обвинявал, че нищо не е направил и ще се срамува от това, защото се смята отговорен за щастието на другите. Впрочем виждаме го добре в неговото тяло, когато поема всичко на своите рамене и на гърба си. И се оказва с болка в гърба или с увиснали рамене.
За да осъзнае по-добре травмата си от унижение, мазохистът трябва да признае до каква степен се срамува от себе си или от другите и до каква степен някои хора са могли да се срамуват от него. Освен това той трябва да осъзнае хилядите пъти, когато сам се унижава, сиреч когато се принизява и се чувства недостоен. Тъй като често е краен, обикновено той започва с това, че не вижда никаква срамна ситуация, а впоследствие разпознава огромен брой. Когато това се случи, първата му реакция е да преживее шок по отношение на всички тези ситуации на срам и унижение, а после да се смее над тях. Това е началото на излекуването. Друг начин за осъзнаване се състои в това да си даде сметка, че е от хората, които искат често да поемат на гърба си отговорностите или ангажиментите на другите.
Ако се виждаш в тази травма от унижение, спомни си, че имаш нужда да работиш най-вече на равнището на душата, сиреч да се освободиш от травмата на унижението. Ако работиш само на физическото равнище, като непрекъснато се контролираш да не дебелееш или да отслабваш, ти не си в съгласие с твоя житейски план и ще трябва да се превъплъщаваш в ново тяло, което може би ще бъде още по-дебело. Докато си тук, по-разумно е да се организираш, за да направиш това, което ще освободи душата ти.
Важно е да осъзнаеш, че майка ти или баща също преживяват травмата от унижение. Те я преживяват с родителя от същия пол като твоя. Проявявайки съчувствие към родителя си, който преживява тази травма, ще ти бъде по-лесно да го проявиш и към себе си.
Спомни си, че основната причина за дадена травма идва от невъзможността да си простим това, което причиняваме на себе си, или караме другите да преживяват. Трудно ни е да си простим, защото обикновено не осъзнаваме, че се сърдим на себе си. Колкото по-тежка е травмата от унижение, толкова повече това означава, че ти сам се унижаваш, като се принизяваш или се сравняваш с другите или като унижаваш други хора, срамувайки се от тях, или желаейки да правиш прекалено много неща за тях. Ние обвиняваме другите за това, което ние правим и не искаме да го видим. Това е причината, поради която привличаме около себе си хора, които ни показват това, което причиняваме на другите или на себе си.
От: „5-те травми, които пречат да бъдеш какъвто си”, Лиз Бурбо, изд. „Лик“, 2009 г.
Картина: Four Girls in Asgardstrand (1903) by Edvard Munch; en.wikipedia.org
