„Бъдещето принадлежи на тези, които разбират законите на обществото.“
Огюст Конт (1798-1857) е френски философ и мислител, смятан за основоположник на позитивизма и на научната социология. В епоха на дълбоки политически сътресения и бързи обществени промени той търси стабилен и рационален начин да се разбере и подреди социалният свят. Според него човешкото познание трябва да се основава на факти, наблюдение и научни закони, а не на теологични обяснения или метафизични спекулации.
Изидор Мари Огюст Франсоа Ксавие Конт (1798-1857)
В основата на философията му стои идеята за т.нар. позитивно знание. Конт обобщава тази нагласа с прочутата формула: „Да знаеш, за да предвиждаш; да предвиждаш, за да можеш да действаш.“ За него истинската стойност на знанието е практическа – то трябва да позволява на човека и обществото да разбират процесите около себе си и да действат разумно.
Позитивизмът, който Конт формулира, представлява цялостна философия на познанието и обществото. В най-общ смисъл той отстоява идеята, че единствено „позитивното“ знание – знанието за факти и закономерни връзки между явленията – може да бъде научно и обществено полезно. Вместо да търси първопричини, скрити същности или крайни обяснения за света, позитивизмът се съсредоточава върху въпроса как функционират явленията и по какви закони могат да бъдат обяснени и предвидени. За Конт стойността на знанието е практическа: дава възможност за предвиждане и разумно действие.
Централно място в мисленето му заема „законът за трите стадия“. Според Конт „всяка наука преминава през три стадия – теологичен, метафизичен и позитивен“. В първия етап явленията се обясняват чрез богове и свръхестествени сили, във втория – чрез абстрактни философски същности, а в третия – чрез научно наблюдение и откриване на закони. Позитивният стадий е зрелият етап на човешкия разум, в който науката заема водещо място.
Конт разглежда науката като системно усилие за подреждане на света, отбелязвайки, че „науката е организирано знание“, а „да обясняваш означава да свързваш явленията с общи закони“. Той вярва, че развитието на човечеството е неразривно свързано с развитието на науките и че „идеите управляват и преобръщат света“.
Позитивизмът на Конт предполага и единен научен метод за всички области на знанието. Той подрежда науките в йерархия – от математиката и природните науки до науките за живота и обществото – и настоява, че те се развиват последователно, всяка опирайки се на предходните. В този ред най-високо място заема социологията, защото изследва най-сложния обект – човешкото общество. Именно Конт въвежда термина „социология“ и я определя като наука за социалните закони, способна да обяснява както социалния ред, така и социалната промяна.
Един от най-значимите му приноси е създаването на социологията като самостоятелна научна дисциплина. Конт пръв въвежда термина и я определя като наука за обществото, която трябва да открива социалните закони. По думите му „социологията е короната на всички науки“, защото изучава най-сложната реалност – човешките отношения. Той подчертава, че „обществото не може да се реформира, ако първо не бъде разбрано“.
В центъра на социалната му философия стои връзката между ред и прогрес. Конт формулира тази идея ясно: „Няма истински ред без прогрес, както няма истински прогрес без ред.“ За него напредъкът не е хаотична промяна, а „развитието на реда“, основано на научно познание и разумна организация на обществото.
За Конт общественият напредък не означава разрушаване на установеното, а постепенно и закономерно усъвършенстване на социалния ред. Науката играе ключова роля в този процес, защото позволява на хората да разбират обществото си и да го управляват разумно.
В по-късните си трудове той разширява позитивизма в морална и социална доктрина, насочена към човечеството като цяло. известна като „религия на човечеството“, чрез която се опитва да замени традиционните религиозни авторитети с култ към човешкия разум, солидарност и прогрес.Конт е убеден, че „човечеството се развива чрез знанието, а не чрез насилието“, и че бъдещето принадлежи на общества, които разбират собствените си закони на развитие.
Днес Огюст Конт остава ключова фигура в историята на философията и социалните науки. Неговият позитивизъм полага основите на научната социология и утвърждава науката като водещ принцип в разбирането на обществото. Както самият той отбелязва, „истинското знание е това, което ни позволява да предвиждаме“ – идея, която и днес звучи актуално.
Източник: Discours sur l’esprit positif (1844); Catéchisme positiviste (1852); Cours de philosophie positive, т. I (1830); Système de politique positive, т. I (1851)
Изображение: Изидор Мари Огюст Франсоа Ксавие Конт (1798-1857); wikipedia.org
