„Това означава да приемем факта, че животът е тежък и че никога нищо стойностно няма да ни бъде поднесено на тепсия, без да сме положили усилия да го заслужим.“
♥ За да получиш, първо трябва да дадеш
„Реши какво искаш; реши какво си готов да дадеш в замяна; установи приоритетите си и се хващай на работа!“ ~ X. Ламар ХЪНТ
Самомотивирането, поставянето на цели и упоритият труд ще ви отведат далеч напред. А добавите ли към тях и самодисциплината, ще стигнете още по-далеч. Самодисциплината е същностна част от формулата за постигане на успех в живота и за личностно осъществяване. Вероятно това е дори най-същественият елемент, защото всеки успял в живота си човек, когото познавам или за когото съм чел, подчертава, че именно самодисциплината е ключът към постигането на каквото и да било. Без нея едва ли бихте могли да осъществите нещо. Но ако притежавате самодисциплина, ще можете да постигнете повече, отколкото изобщо някога сте мислили за възможно.
Но щом като държа толкова много на самодисциплината, важно е да поясня и какво означава това понятие. А тъй като то често бива тълкувано неправилно, първо ще поясня какво не е самодисциплина.
Някои хора смятат, че самодисциплината е нещо, което трябва да избягват, защото влагат негативен смисъл в понятието „дисциплина“. Тоест, те смятат, че самодисциплината е вид самонаказание. Твърде често самодисциплината бива отъждествявана и със самоограничаването или самоотричането. Неотдавна чух един човек да казва, че самодисциплинираните хора били закостенели сухари. Но това са все погрешни разбирания.
В действителност самодисциплината е една от най-позитивните нагласи, които човек би могъл да има. Особено ми харесва следното определение за „дисциплина“: „тренировка на личността, която коригира, оформя, укрепва, подсилва или усъвършенства“. Нима има нещо по-позитивно от това? Самодисциплина означава да тренираш сам себе си така, че да постигаш едно или друго. Тоест да разработиш свой собствен план за осъществяване на дадена цел, да му се посветиш предано и всеотдайно и да го следваш упорито. Би могло да се каже, че да бъдеш самодисциплиниран означава да притежаваш решимост за действие. Когато постъпва самодисциплинирано, човек има контрол над собствения си живот. Сами решавате какво да постигнете и кога да го направите. Сами решавате какво да направите от живота си. И най-сетне, самодисциплината означава да поемате отговорност за самите себе си.
Моето собствено определение за „самодисциплина“ е следното: „да накараш самия себе си да свършиш нещо, дори в момента да нямаш настроение да го правиш, защото съзнаваш, че отплатата, с която ще бъдеш възнаграден по късно, ще бъде многократно по-голяма от краткотрайната трудност или досада на съответната работа.“
Да предположим, че искате да имате възможно най-добра физическа кондиция. Можете, разбира се, да я имате, но първо трябва да дадете нещо от себе си - да работите усилено за трениране и оформяне на тялото си, да сте готови да изтърпите известни болки, да жертвате едно или друго, да имате доста голяма самодисциплина. Ако попитате който и да било бегач, плувец, тежкоатлет или друг спортист дали тренировките са леки и забавни, отговорът винаги ще е категорично „Не!“. Ако попитате дали му се е наложило да се откаже от нещо приятно за сметка на нещо болезнено, отговорът ще е категорично „Да!“. Е, при това положение направеният избор изглежда твърде глупав, нали? Но пък сигурно има някаква причина, за да го направят въпреки всичко. Струвало ли си е времето, усилията, болките и саможертвите? Да! Отплатата е много по-голяма от онова, от което сте се отказали, и много по-дълготрайна.
Няма никакво значение в каква област искате да се усъвършенствате и да имате постижения. Независимо дали става дума за изкуство, спорт, бизнес, компютри или някоя игра, винаги е наложително да имате и да проявявате самодисциплина. Философът Ерик Фром казва, че без самодисциплина, животът ни става хаотичен и разпилян. И че ако вършим нещо, като се ръководим само от настроението си, то това няма да е нищо повече от хоби. Фром подчертава, че никога няма да успеем да станем и да бъдем добри в каквото и да било, ако не го вършим самодисциплинирано. Една изключително важна и съществена част от личностното ни развитие е да се научим да поемаме отговорност за самите себе си. Именно това е самодисциплината. Това означава да приемем факта, че животът е тежък и че никога нищо стойностно няма да ни бъде поднесено на тепсия, без да сме положили усилия да го заслужим. Тоест, ако не сме готови да платим цената за него, в смисъл да сме готови да се откажем от някое временно удоволствие и да работим упорито и усилено върху нещо, което ще ни донесе много по-голяма и дълготрайна отплата. Бенджамин Франклин великолепно предава смисъла на този житейски принцип, като казва, че няма награда без болка. Самодисциплината ни прави отговорни едновременно и за наградата, и за болката. Именно това е основата за истинските постижения.
От: „20 златни правила на живота“, Хал Ърбън, ИК „Кръгозор“, 2009 г.
Снимка: halurban.com
