„Смехът, радостта, надеждата и всяка позитивна емоция са целебни. Караниците между влюбените са антицелебни - необходимо да се научите да се освобождавате от споровете и несъгласията.“
Wormwood (1875-1876) by Edgar Degas
~ Силата на емоциите
От време на време ме питат чия история за изцеляване е най-паметната за мен и тогава за миг през съзнанието ми проблясват образите на хилядите хора, с които сме пресекли пътищата си през годините. Сега ми идва наум една от по-новите истории: на Кара, дребна, жизнена, червенокоса жена; на 47 години й поставили диагноза злокачествен тумор в мозъка. Лекарите не давали особени надежди. „Почти винаги самите ние избираме дали да се смеем, или да плачем – разказва тя. – Ситуацията ми беше наистина сериозна, но нямах желание да се отдавам на черни мисли. Никога не съм била от тези, които сядат и започват да плачат, затова заложих на смеха.“
След операцията за отстраняване на тумора Кара за период от 10 седмици преминава през безброй сеанси на лъчетерапия. През цялото време тя успява да запази чувството си за хумор. А после се случва истинска медицинска изненада – чудо! Лекарите променят първоначалната си прогноза. Започват да вярват, че Кара ще живее. И, разбира се, става точно така! Смехът се оказва най-доброто лекарство.
Смехът, радостта, надеждата и всяка позитивна емоция са целебни. Затова пък негативните емоции, като тъга, притеснения или гняв, правят точно обратното: блокират целебните енергии на тялото. Емоциите оказват невероятно мощно въздействие върху здравето. Затова нека поговорим по-подробно как става това.
~ Нашите емоции се превръщат в химия
Връзката между емоции и изцеление не е само игра за ума или въпрос на семантиката. Съществува реална физическа взаимовръзка между емоции и нервна система, ендокринна система и имунна система Това, което чувстваме, се превръща в химията, биологията и имунитета на нашето тяло.
Голяма част от онова, което става в тялото, се намира под контрола на пептидите и рецепторите. Когато се чувстваме щастливи, мозъкът ни произвежда щастливи пептиди; когато сме тъжни, мозъкът ни произвежда тъжни пептиди. Пептидите пътуват до клетките и влизат в тях през подобни на врати рецептори. Веднъж влезли, те влияят върху много от действията на клетката. Така например стават причина лицето ни да „пребледнее като платно“, когато сме уплашени, или „да почервенее като рак“, когато сме засрамени или разгневени. Постигат го, като контролират притока на кръв и дават сигнал на рецепторите на стените на кръвоносните съдове да се свиват или разширяват.
Всекидневно на всеки час в тялото се осъществяват милиони клетъчни деления, за да се заместват старите, умиращи клетки. Ако се чувстваме тъжни само един час, произвеждаме милиарди нови клетки, по-чувствителни към пептидите от депресивния тип. Тези нови клетки създават тяло, по-склонно да изпитва депресия, отколкото радост.
След като тялото ни се пресъздава по такъв начин, не е ли по-разумно да произвеждаме повече щастливи, отколкото тъжни? По-разумно е, разбира се! И ще го постигнем, като създаваме възможно най-доброто емоционално здраве. Понякога е толкова просто, колкото да се усмихваме или да се смеем повече. Тези позитивни мисли се преобразуват в позитивни емоции, произвеждайки по-щастливи пептиди, които ще посещават клетките и ще поддържат тялото ни в състояние на емоционално равновесие.
Много е писано и учено за въздействието на емоциите върху тялото. Не е трудно например да се усети влиянието на емоции като безпомощност, завист, отмъстителност или страх върху физическото състояние. Вероятно ще си спомните момент от вашия живот, когато гневът или стресът са ви разболели физически. Състоянието на ума и емоциите влияе значително върху това колко често боледуваме, колко бързо оздравяваме и, в екстремни случаи – дали ще живеем, или ще умрем.
Ето какво става, когато нашите емоции надделеят.
~ Спорове с другите
Да кажем, че започнете спор с някого... и наистина сте вбесени. В този момент под повърхността се случват много неща. Ендокринната система бълва хормони на стреса, като епинедрин, норепинефрин и кортизол. Кръвното налягане се повишава. Никоя от тези физически реакции не се отразява добре на тялото. А ако си спомните за спора дори след седмица – и го преживеете отново в ума си, – кръвното ви налягане ще се повиши отново, както е документирало изследване, публикувано в International Journal of Psychophysiology. Ето защо е необходимо да се научите да се освобождавате от споровете и несъгласията!
Караниците между влюбените също действат антицелебно. И ако те са се превърнали в нещо обичайно за вас и съпруга/та или партньора ви, на тялото ви му трябва двойно повече време, за да се изцели. Изследователи от Университета на Охайо доказват това с интригуващ експеримент с омъжени двойки. Те правят мехурчета по ръцете на съпрузите, използвайки засмукващо устройство. После молят двойките да преживеят отново особено емоционални по природата си кавги. Тази ситуация е причина раничките да зараснат за 40% по-дълго време, отколкото когато двойките са спокойни и контролират своите емоции. Защо става така? За да си отговорят на въпроса, изследователите измерват особени молекули, цитокини, открити в кръвта. Цитокините предизвикват възпаление, а този процес забавя оздравяването. Нивото на цитокините е по-високо в кръвта на двойките, когато преживяват отново караницата. Очевидно, когато сте постоянно в негативно емоционално състояние, здравето ви наистина е заплашено да пострада.
~ Потискане на гнева
Често ни съветват да „пуснем навън“ гнева си, тоест да го изразим. Друг път ни казват да го „държим под похлупак“, ще рече, да го задържаме. Кой е правилният съвет? И двете ситуации могат да попречат на самоизцелението. Изследователи в Мичигън насочват вниманието си към дългосрочния ефект от потискането и от изливането на гнева навън. Те изучават физиологичните реакции на група жени, на които важни началници са крещели без причина. Жените, сдържали гнева си, били изложени на по-голям риск да умрат от сърдечна болест, инсулт или рак. При друго изследване е констатирано, че изразяването на гнева, дори за няколко минути, увеличава риска от инфаркт или инсулт до 5 пъти повече при хората над 50 години.
Не е задължително обаче да сте минали петдесетте, за да си увредите сърцето. При изследване от 1998 година, учени от Питсбъргския университет установяват, че враждебно настроените жени, които затаяват гнева си или изпитват безпокойство на публични места, имат по-дебели каротидни артерии (две дебели артерии на врата, захранващи мозъка с кръв). Удебелените каротидни артерии са ранен признак за атеросклероза – натрупването на плаки по стените на кръвоносните съдове.
От време на време всеки се разгневява. Това е естествена реакция на дадена ситуация и невинаги вреди на тялото. Разрушително е обаче, когато обикновено сте гневни или не се справяте конструктивно със ставащото. Естествено е да се вбеся, ако някой среже гумите на колата ми. Но ако храня този гняв седмици наред, като постоянно мисля за инцидента и изпитвам враждебност към извършителя, в крайна сметка ще си увредя здравето.
Ако таите непреодолим гняв, научете се да разпознавате това си поведение и опитвайте да го промените с помощта на техники, като релаксация, медитация или дори курсове за справяне с гнева. Бъдете особено внимателни, ако имате рискови фактори за сърдечни заболявания, като недостатъчна физическа активност и висок холестерол.
~ Стрес
Стресът и безпокойството също потискат имунната система. Хормоните на стреса минават на четвърта скорост и предизвикват безсъние, изтощение, увеличаване на стомашната киселина и раздразнителност. Процесът на възстановяване се забавя или спира напълно, а имунната система става ленива. Вече не помните така добре. Кръвното налягане се повишава, пулсът се ускорява и цялото ви тяло изхвърля холестерол в кръвоносните съдове. Изсипва се истински порой от събития, водещи до болести и депресия.
Когато сте стресиран, е по-вероятно да хванете настинка или грип. Изследване на университета „Карнеги Мелън“ е установило, че за хронично самотните, разстроени, тъжни или психически възбудени хора, както и безработните или лица със семейни проблеми има по-голяма вероятност да хванат настинка, отколкото хората със стабилна работа и здрави семейни отношения.
И ироничното в случая е, че малко стрес всъщност може да стимулира имунитета. Организмът усеща стреса и подсилва защитната си система, за да го компенсира... поне временно. Но хроничният стрес отслабва устойчивостта срещу инфекции. Твърде вероятно е вие да реагирате на стреса различно от мен. Това, което за мен е цяла катастрофа, във вашите очи може да не е кой знае какво. Ако изпитвате често стрес или безпокойство, вземете мерки, за да контролирате всяка ситуация във вашия живот, която предизвиква въпросната реакция – от лоша работа до лоши взаимоотношения, – така че целебните сили на тялото ви да имат възможност да действат с пълен капацитет.
Из: „Силата на самоизцелението“, Д-р Фабрицио Манчини, изд. „Сиела“, 2014 г.
Картина: Wormwood (1875-1876) by Edgar Degas
