13 е неговото щастливо число. Фрезия, шибой, божур и орхидея са цветята на покоряващата му нежност

(Илюстрация ~ Matt Larsen)

Тълкуванието на Ваклуш ТОЛЕВ

Един от най-интересните зодиакални знаци, но не толкоз благозвучен, когато се чува и доста смутителен за този, който го носи. Трябва да се знае неговата вътрешна тайна, трябва да се знае неговото предназначение, за да няма смут онзи, който под него е роден, за да може този знак, който е съставка със своите тридесет градуса в общото зодиакално движение, да не ни смущава. И знаейки го, да нямаме упрек към онези, които го носят, а те да нямат неудобството, че са Скорпиони. 
Този зодиакален знак е съзвездие в южното полушарие. Най-блестящата и подчертана негова звезда (от това съзвездие) е Антарес – едно “анти” и един “Арес”. Арес или Марс е господарят, под чието влияние се осъществява нотацията и песента на Скорпиона. Антарес е с диаметър 450 (в някои енциклопедии 428) пъти по-голям от този на нашето Слънце - представете си каква мощна еманация на една звезда, каква доминанта имате в този зодиакален знак. 
Когато наблюдаваме скорпиона, ще видим, че той има шест крака, две щипки горе, една опашка - опашка, в която е сложена себезараждащата се отрова. Това е идеята за подбудителството, защото скорпионът е онова, което можем да наречем в божествата “Аз разрушавам – Аз съм смърт!” и “Аз възстановявам – Аз съм възкресение!” Това е Скорпионът – смърт и възкресение! Когато трябва да бъде свободен от това, което го е направило пленник, тогава опашката му пуска своята отрова и скорпионът се самоубива. В този смисъл да активизира – от инволюцията да създаде идеята за еволюцията. 
Така Скорпионът е едно божество, което гради и разрушава. И затова ще го намерим отразен в творчеството на най-големите умове, и то под различни формули, като вложена тайна. Дори и един Леонардо да Винчи ще го сложи на осмото място в поредицата на Тайната вечеря, защото осмицата е октавният знак на зодиакалите и знакът на равновесието, когато свършва инволюцията и започва еволюцията. Ще го намерим при Рубенс, при Микеланджело, както и в музиката – навсякъде той има своето действие. При един Скарлати е опера – “Фаетон”, при един Сен-Санс - това е романтичната, симфоничната поема. Големите творци (за радост на тези, които познават малко повече тайните знания) са били достатъчно будни да усетят и все с нещо са отбелязвали това езотерично, окултно знание. Достатъчна е една картина да видите на Леонардо – какъв поздрав има между учениците и Учителя им, за да сте наясно, че този човек е познавал окултните тайни, тайните, с които са били обучавани учениците. 
Естеството на Скорпиона е неподвижност и твърдост. Безспорно, основният елемент на тази зодия е водата. (Но скорпионът не живее във вода – той обитава по-влажните места. У нас се срещат малки по размер скорпиони, а в топлия континент те са много по-големи и много отровни по действие.) Този зодиакален знак попада и под още едно влияние – това на Плутон, т.е. подземния бог, мрачното царство, от което ще се извежда после на светлината (легендата за Персефона, легендата за Орфей...) и с това ще се надмогне тъмнината. Затова когато се търси в Библията един паралел на Скорпиона, не е толкова с Йаковия син Дан, както е казано в някои книги, а с друг от синовете му – Гад, за когото самият Йаков казва, че сега под него властва тъмнина, но той ще я надмогне и ще бъде светлина.
Трябва да признаем, че този зодиакален знак е изумително сложен. Като се чуе скорпион, обикновено се разбира – умъртвява всяко нещо. Но той, ако може да умъртвява или да изчерпва злото, как тогава да кажем нещо отрицателно за него. А Скорпионът като силна воля проявява както положителни, така и отрицателни качества. Макар и да е мистичен, той е и традиционалист – има чувството на несигурност, когато ще сменя. В отрицателния аспект Скорпионите са подчертано отмъстителни, достатъчно любопитни и язвителни. Могат да разстроят живота на някого. И тогава, когато се осъзнават като зависими, дали с опашката или с жилото, ще отравят живота на потискащия ги или собствения си, макар че колкото и да са властни, все пак в семейния си живот те обичат дома и се подчиняват на другата воля. Не им липсва (както на всички) сребролюбие, размери на лъжа и чувството на подстрекателство.
Неудачните периоди на Скорпиона са от 20 януари до 22 февруари и от 22 юни до 21 юли. Съдбовните години, както знаете, са през 7 и за тази зодия започват от 39. Щастливият ден или ден, в който могат да бъдат властни е вторник. Хубавото им число е тринадесет. Едно и три прави четири: това, което е кръстът - вечният двубой; това, което е Разпятието. Техният вълшебен камък, ако можем така да се изразим, скъпоценният им камък е аквамаринът, за който има цяла една легенда – за Пиер Абелар и Луи Елуиза. Тя е една много хубава енергия, много хубава легенда. На тази Елуиза е наречен аквамаринът – камъкът на Елуиза. Даже той е наречен камъкът на щастливите дни, защото когато по принуда Елуиза и Пиер са разделени, тя му дава пръстен с този камък. (Пиер Абелар, роден в 1072 г., е един голям ум – голям философ, мислител и богослов, който създава цяла една система.) Други камъни, които хармонират със зодията, са топазът и коралът. Украшения, в които те най-предпочитано се носят, това са гривната или пръстенът. Ведно с това имаме магнитът, който наистина е много важен, както и т.нар. минерали като киноварът. От киновар в древността е правена боя, с която художниците са работили. Този зодиакален знак под въздействието на Марс изявява още независимост, силна амбиция, изпълнителност, една вярност на голямото дело (въпреки кавгата, свадата, които не са чужди на никоя зодия в нас). Скорпионът е много действен. Оръжието, с което борави е от размера на късите, а от тях той разполага с най-дългото, т.нар. кинжал. Скорпионът не може да употреби друго освен отрова, самопроизвеждаща се в неговата опашка. 

В египетската астрология този зодиакален знак, в периода 23 октомври - 3 ноември, е изразен с божеството Гор, което се счита син на Изида и е подготвян за борба срещу Сет – неговия чичо. Сет убива Озирис, а Гор унищожава Сет. Но Озирис възкръсва след това, събран от Изида. Виждаме, че е сложена идеята за унищожението и възкресението; има и идеята за милостта и за отмъщението; запазена е идеята за личното благо, жертвано в идеята за обществената необходимост. Така трябва да се трансформира, да се роди нетърпимост към лъжата и лицемерието, за да се дойде до една обич в жертвата към другия. 
Другият период от този зодиакален цикъл, в тази същата египетска астрология (от 4 ноември до 21 ноември), е изразена със Себек, който е бог на водата, на реката Нил. А Нил, когато се разлива, носи какво – и благодат, и опустошение. Тя прелива, залива и в плача се ражда радостта, защото нанася своята благодатност като полива и наторява. След това се сее и жъне. Ето това е Скорпионът в египетската митология. Там ще намерим вече как този скорпионен знак Себек се изразява у жената - в изящността на облеклото. В днешно време трудно можем да намерим изящност, но една египтянка (от зодиакалния знак на Себек), ако видим как се е обличала, наистина бихме се учудили. И сега, когато погледнем по намерените съдове рисунките, се възхищаваме от изящна грациозност на поднесената лява или дясна ръка – това е съвършенство. И общо взето жената Скорпион във всичките митологии е наистина израз на изящно обличане. Това е усет за естетика, размерност в изграждането. 

В скандинавската митология зодиакът се символизира в цветя и първата декада на Скорпиона, това е фрезията – изящно цвете, дори като аромат. Тук искам да запазя място и за аромата на другото цвете, което също така влиза в тази зодия – шибоят. Шибоят, това е нещо невероятно! За съжаление градинката на българина помръкна в обикновени изкуствени цветя. Не се сее вече шибой. А Пенчо Славейков така го възпя! – макар че няма нужда да бъде възпяван. Откъсайте си от някоя градинка едно стръкче шибой и ще го носите три месеца все нежно, ароматно... А фрезията в скандинавската митология е израз на безстрашие. Виждате ли, че нежността може да бъде безстрашна. Ние мислим, че е крехка, а тя е безстрашна, защото над всичката наша волевост, над всичката наша даже грубост идва нежността, която ни покорява. Фрезията е и настойчивост. Победа или равновесие  между физика и психология  това е Скорпионът. 
Във втората декада е орхидеята  тайнственост и загадъчност. Всеки трябва да има своя хербарий с орхидея – тайнственост и загадъчност, конфликт и прямота, мъдрост и смирение. 
И в третата декада това е божурът  здраве, което понася всичко. Бих казал -китка за бойните войни, защото той предимно е червен. Носи справедливост, но и необузданост и символизира дръзкия характер. 

Скорпионът излива всичката си сила чрез опашката. Тя е кърмата на плаващия съд, овладяната природа, хипнотичната сила. В целостта си скорпионът е една широка предница, изтъняваща и постепенно минаваща в опашка, където се крие всичката му мощ. Той може да жертва себе си, за да подбуди нисшия свят към йерархията на духовния, по-висшия. И носи вгърнати тайните на Плутон, на подземното царство, на Адеса. 

Скорпионът е единственият, който не може да бъде победен. Затуй незасегнато живее в радиационни места – от радиация не може да бъде поразен. Значи има зодиакален знак, който е надмогнал отрицателното въздействие на атомната енергия. Той единствен може да живее в такава среда без дори да бъде докоснат. 

Така Скорпионът е една концентрация на силата на есента и силата на пролетта като бог на разрушаването и на възстановяването – смърт и обновление. Преносно се счита, че той е змията, която изкушава. Логично е, защото именно тя изкушава Адам и Ева, за да знаят що е добро и зло.
Зодия Скорпион има своето величие и своето място и ние ще трябва, познавайки закона на подтикването на материята към живот, да признаем необходимостта от отрова, т.е. от нарушаване принципа на инволюцията и преминаване към принципа на еволюцията. Тогава ще дойдем до онази фраза, която е казана в Евангелието: „О, смърт, къде е твоето жило. Радвайте се, Аз победих света”. Тази подбуда създава един символен знак за Скорпиона, който еволюира от скорпионното към орела. Това е символът – слизането, отравянето и раждането на Орела.

Изображение: Urania Mirror, 1825, en.wikipedia.org