„Свръхмислещите са склонни да се впускат в безпокойство, а е необходимо единствено да са осъзнати.“
The Scream (1893) by Edvard Munch
♥ Формула за освобождаване от стреса
Обрисувахме свръхмисленето, това което обикновено стои зад него, и как то може да подкопае чувството ни за благополучие в живота. Видяхме също, че ключът към поемането на отговорност е да променим мисловните си модели и мирогледа си. Трябва да се освободим от стреса!
Нека разгледаме случая на Анджи, която е професионален котел за генериране на стрес и с олимпийски умения за тревожене. Анджи вече знае, че прекалява с мисленето и се напряга твърде много за почти всичко. Нейният проблем е какво да направи по въпроса.
„Просто се отпусни – казват ѝ хората. – Вземи си почивка.“
Както може да се очаква, този не особено конкретен съвет не постига абсолютно нищо. Анджи започва да прави сложни и дълги резервации за почивка, което в крайна сметка я стресира още повече, или се принуждава да се преструва, че се наслаждава на „глезеща“ спа процедура. Докато седи в тихата стая за масажи, тя мисли единствено за всеки възможен стрес, който я очаква веднага щом свърши и се прибере у дома.
Проблемът на Анджи е, че тя няма представа какво всъщност означава „освобождаване от стреса“ или как да го постигне. Казват ѝ да „отклони мислите си от нещата“ и тя решава, че за да се отпусне, трябва да върши по-малко неща. Но иронията е, че колкото повече се опитва да отклони ума си от нещата, които я тревожат, толкова по-упорито се фокусира върху тях; и колкото повече се опитва да не прави нищо, толкова по-невъзможно изглежда това!
За свръхмислещите общите съвети за премахване на стреса обикновено не са достатъчни. В някои случаи, както при Анджи, те влошават нещата. Вместо това трябва:
- да добием осъзната представа за нашия мисловен процес;
- да се отнесем проактивно към управлението на стреса;
- да научим реални методи за заземяване и фокусиране на мислите ни.
Основната ни цел при премахването на стреса е да определим какво точно се случва в главите ни, когато непрекъснато премисляме. Трябва да открием кои фактори задействат свръхмисленето и как ни се отразява то. Едва когато сме способни да видим процеса ясно, можем да започнем да предприемаме информирани действия. Но коя е необходимата отправна точка? Осъзнатост.
Най-важното е да сме осъзнати по отношение на самите нас. Осъзнаването обаче не е размишление: когато сме осъзнати, ние просто насочваме вниманието си както към вътрешните, така и към външните си преживявания, без да оценяваме и без да се вкопчваме или съпротивляваме. Всъщност едно от най-добрите умения, които свръхмислещият човек може да развие, е да прави разлика между осъзнатост и безпокойство – първото е неутрално, комфортно и спокойно. Второто носи емоционален оттенък и може да ни увлече след себе си. Свръхмислещите са склонни да се впускат в безпокойство, а е необходимо единствено да са осъзнати.
Например Анджи. Всички винаги я съветват да „спре да мисли твърде много“. Когато размишлява, тя наистина се чувства зле и естествено, предполага, че… просто трябва да спре да мисли изобщо. В резултат на това тя предпочита бягството: когато се хване, че е стресирана или непрекъснато премисля, тя бързо се опитва да избяга от емоцията. „Просто спри. Просто не ходи там!“ Проблемът е, че цената на това бягство е загубата на осъзнатост.
Можем да сме осъзнати, без да сме тревожни.
Можем дори да сме наясно с тревожността, без да сме тревожни!
Можем да култивираме тази осъзнатост в себе си, като редовно „проверяваме“ своите телесни усещания, мисли и чувства, като се грижим за това да водим подходящия за нас начин на живот и като включим някаква форма на осъзнатост в ежедневието.
Представете си следното. Денят е бил дълъг и вие сте изтощени. Закъснели сте за сутрешната среща и сте се скарали с колега. Отново са ви дали твърде много работа. Строителите отвън цял ден вдигат шум и ви подлудяват. Списъкът ви със задачи е дълъг колкото човешки ръст и усещате, че моментът на скъсване с гаджето ви е близо, защото ви е изпратило загадъчното съобщение „Трябва да поговорим“.
Когато стресът се натрупа по този начин, може да се почувствате напълно смазани. Сякаш играете ултрабърза игра на тетрис и не успявате да мислите трезво, защото непрекъснато изскача ново предизвикателство, нова криза, изискваща вашето внимание. Макар често да ви се струва, че няма какво да направите срещу стреса (тази мисъл сама по себе си е стресираща!), винаги има начини да спрете, да си поемете дъх и да забележите какво се случва.
Безпокойство: „Толкова много неща стават в момента, че не мога да се справя, и още малко – и ще се разкрещя! Никой не ме уважава. Не мога повече. Какво означава съобщението му? Защо се случва това?“
Осъзнатост: „В момента стават много неща. Сърцето ми препуска и започвам да се паникьосвам. Усещам как мислите ми препускат.“
Забелязвате ли оценяването, интерпретирането и вкопчването в безпокойството? И виждате ли, че при осъзнаването не губите никакво съзнателно усещане за случващото се, а просто приемате всичко, без да измисляте негативни истории, без да съдите или да се съпротивлявате? Виждате ли също, че когато сте осъзнати, вие си отваряте малка пролука и възможност да изберете какво бихте искали да правите по-нататък, вместо просто да оставите вълната от стрес да ви отнесе?
Когато става въпрос за управление на стреса, не говорим непременно за пълно освобождаване от него. Това е невъзможно! Нито казваме, че трябва да претръпнете, да станете по-малко възприемчиви или по-малко осъзнати. По-скоро става дума за осъзнаване, без да прикачваме към него истории и оценки, провокиращи безпокойство. Постигнете ли това, ще можете да изберете какво да правите с неизбежния житейски стрес.
От: „Спри да премисляш отново и отново“, Ник Трентън, изд. „Изток-Запад“, 2023 г.
Картина: The Scream (1893) by Edvard Munch; unsplash
