Тълкуванието на Ваклуш ТОЛЕВ
Мили приятели! Това което не можахме да си кажем на Нова година, но го изживяхме като вътрешно съзнание за взаимност, е това, което винаги говори за един неразтрогаем брак - брак между душите. Нека ви го пожелая сега в реалност и нека всеки с пълнота приеме дара, който Бог му е дал. А колко ще упражни, за да умножи своите мини, както Той казва, е въпрос на лична отговорност. Безсмислен път никой не ходи. И това е достойнството на човека, че може да се освободи от безсмислие.
(Mermen and Capricorn, book illustration in Miscellanea Astronomica, Rome, 15th century, Bibliotheca Apostolica)
От Планетното Послание, това, което влиза в този зодиакален знак е: “Деца на Слънцето, на Път сме!” Деца на Слънцето на път сме, съединено или включено в зодиакалния знак Козирог (който е под влиянието на планетата Сатурн), можем да кажем с един от изразите на Иисуса Христа: “И Словото стана плът...”(Йоан 1: 14). Тук е битиейната тайна на това, което трябва да направим - “И Словото стана плът...” Така Го рече и така е, защото ние на тази планета, в този зодиакален знак и с тези енергии на Светото евангелие и на Агни Йога, трябва с ум, сърце и воля да изпълним това. И точно тук е голямото съвпадение - “Деца на Слънцето, на Път сме”. Път, който трябва да ходим със своите нозе; жътва, която трябва да вършим със своите ръце; слово и проповед, които трябва да дадем със своята мисъл и да обагряме или обгоряваме сърцата на хората със своята духовност. Една будност, която е задължителна; едно дело, което е толкоз духовно, колкото и материално - “И Словото стана плът...”
В Мировото съзнание през човешката история са минали много епохи до онзи съвършен момент, когато можеше да се каже, че Бог се въплъти в човек. Ето защо тези исторически етапи са и на нашето съзнание. Ние всички сме чакали пред пещерата; били сме във всички епохи на човешката история и вън от нея - в историята на Космоса. Защо? Защото в Сатурн се начева материалната субстанция, за да имаме тук физика, а там виждаме Козирог. Там се зачева, оттам е нашето физическо тяло; следователно сме присъствали във всичката битиейност на Космичността. И когато в митологиите се говори, че като господар на света Уран има своята Гея и има своите деца т.нар. титани, циклопи и хекатонхейри, както и за този двубой, който се води между тях, и за тази отбелязана от жена му несправедливост, че той - Уран не храни обич към циклопите и хекатонхейрите, и те са заточени, ние трябва да видим йерархиите на присъствието, да видим с кои елементи е работила оная духовност, която започва да оформява същество. Трябва да видим тези елементи. И ако се върнем назад в историята на космичното битие, ще видим недоволството от кое - недоволството на Адам и Ева от забраната да ядат плода на доброто и злото. Те можеха да посегнат, защото носеха в себе си битието да станат богове, каквито са Сътворителите. И затуй лесно можем да си обясним защо след това един Сатурн, един Кронос, знаейки, че неговият бъдещ син ще го отстрани, изяжда децата си. Един Сатурн изяжда чедата си. Какво изяжда - камъка. Ето ви една теза, върху която може в бъдеще да говорим. Какво е камъкът? Камъкът е първата вибрация на изграждащото се. Там са вложени пулсациите - от кристала започва всичко. И затуй ще видим тази йерархия, но нашата цел в случая не е да разгадаваме тези тайни. Аз исках само да кажа, че един зодиакален знак, какъвто е Козирогът, който е под влиянието на планетата Сатурн, съдържа творчески тайни.
Козирогът има едно предимство - съсредоточеността. А съсредоточеността е творческо начало. Вие трябва да се вглъбите, за да изведете самосъзнанието за изразност, нещо което можем да наречем провиденция или интуитивна откровеност. Съсредоточението е творчески акт. Така че преимуществено трябва на Козирога да предоставим съсредоточението, следвано от упоритостта, дързостта; оня рог, с който е взимал духовната власт; а след това му стават вече два - физика и дух. Но изначало Козирогът е с един рог. Раздвоението е нужно, защото той като принцип на съсредоточаването трябва да се изгражда. И трябва да се изгражда между духовност и между материя. Това е битие! И ще му предоставим след това вече - на този Козирог - упоритостта, ще му предоставим дипломатичността, ще му предоставим идеята за новаторството. Въпреки че в подтекст, се крие един бранител на традицията. Той е много упорит традиционалист. Но основното - това е катеренето, съсредоточаването. Всяко отклонение на вниманието на този, който иска да се качи на връх или да мине пропаст, му носи гибел. Козирогът е винаги съсредоточен. Той тачи обрядите и тук е неговата традиционност, но той е и най-големият рушител на традициите. Когато една идея, когато един път е извървян, когато е на върха (защото само той може да се качи на върха - Овена не може да се качи, Телецът не може, но Козирогът може) той вижда оттам. И тогава много добре знае кое трябва да се разруши. Тук Козирогът е именно в онова роднинство, което още изначалото са живели заедно - той, Козирогът, и Юпитер или Зевс. Така че Юпитер го взима в небесата и в това сътрудничество той е могъщ, както Богът - цар на боговете. В този смисъл Козирогът оттам може да руши. И тогава неговият традиционализъм е една устойчивост, за която винаги съм говорил - традицията е една устойчивост изключително потребна, докато узрее в съзнанието и на най-малкия. След това той е безпощаден в новаторството си, защото е мистичен, предимно мистичен. Изумително интелектуален, но безспорно мистичен и това е, което го прави новатор. Защото интелектът констатира, но мистичността открива. Когато сте се качили на върха, вие до там сте проявили мисловната последователност, убедеността, но оттам имате прозрението и интуицията, за да променяте света. Ето в такъв смисъл Сатурн беше победен - липсваше му идеята за еволюцията и си въобрази, че може да я прекъсне, липсваше му прозрение и той трябваше да бъде убит. Убит от собствените си. Така, ако някой закъснее навреме да оплоди чрез интуицията своето съсредоточаване за ново откритие, той тогава се самоубива. Това рядко се случва на Козирога.
Ето защо съвпадението за един търсен и ходен път е именно с първото искане в Посланието: “Деца на Слънцето, на Път сме!”. Значи изградени в една плът, както казва Христос “И Словото стана плът...”, ние не можем да спрем, трябва да се върви. Изкачването ако е свършено, тогава трябва да се слезе, за да се даде онова знание, което дават върховете. И тук няма религия, няма личност в световната история, която да не е белязана с това когато се е оттегляла, след като е узряла, както го илюстрира един Ницше например. Той казва за Заратустра, че десет години е бил в планината и до такава степен са натежали крилете от прашеца, за да направи в своя кошер мед, и след това да слезе и да даде на света своята медна пита. Всички Учители са се оттегляли, живели са някъде в това себесъзерцание и когато е дошъл часът на една зрялост (защото за това има определени години), те слизат да дадат своето. Сега, когато е дадено, остава нещо, което трябва да се изпълни. Това е: “Деца на Слънцето, на път сме!” Никой не може да каже, че пътят свършва до неговия дом, т.е. до неговите убеждения. Когато някой в отговорност към Родината си пази само своя двор - това е беда. Трябва да има по-дълбоко и по-далечно виждане за своя род и за своята Родина. Така че, когато някой съхранява само довчерашното си мислене; когато се води само от домашния си обряд, толкоз властен досега, той не може да направи нито нов дом, нито нова челяд, т.е. не може да роди нови мисли, не може да отгледа плода на своето откритие. Човек трябва да напусне своя дом, затова е речено: “Деца на Слънцето, на път сме!” Кой е нашият дом? Себелюбието, величието, наградата, малките знания, обилният бизнес... Всяко нещо е дом, да не говоря за сладострастията, които до такава степен са станали улични, че човек дори и да не се смущава не може да не се погнуси. Да се възмутите е малко, но да се погнусите е наистина тревожно.
Ето защо в Светото Евангелие текстът, който съвпада с това искане, е Евангелието на Марка, глава 13: “Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.” Уран си отиде, Сатурн си отиде, Зевс си отиде; техните небеса, техните домове като мислене, като идеологии, като доктрини си отидоха; техните олимпийски величия слязоха, но думи не преминаха! А кой беше чул думите на Зевс - Зевс, който се беше възмутил, че човешкият род е станал почти като говедо. Значи той има някаква мярка чрез устата и чрез перото на Есхил - един Велик Посветен, който беше казал: Ще страдаме, за да се усъвършенстваме. Това са думи на Есхил - значи на Зевс. И какво ни казва Буда? Същото. Какво ни казва Заратустра? Какво ни казват юдейските религии? Същото. Ще страдаме, за да се усъвършенстваме! Стоят ли тези думи, отидоха ли си? Ще си отидат ли? “Думите Ми няма да преминат!” - “Деца на Слънцето, на Път сме!”. “И Словото стана плът...” Това е, което може да бъде една енергия, едни крила на Кадуцея, на тези деца на път. Това е, че могат да занесат думи, които няма да преминат.
Към всичко това трябва да прибавим параграф 589 от Агни Йога: “Мъдрият знае словото, знае писанията, знае мисълта, знае мълчанието” - така казва старата пословица. Коя е тази стара пословица? Какво е словото, коя йерархия в нашето битие е то? Нашият ум, нашият Адам. А кой знае писанията? Нашата ръка, нашата душевност. Вижте как е градирано - след това писмото и знаете мисълта ми: когато се умори паметта да приема, даде се право на ръката. Писанието - кое у нас е то? Какво са акашиевите анали - не е ли това нашето астрално тяло, нашето астрално поле. И след това идва Мъдрият знае мисълта. Онова, което не може да бъде забравено, защото то отобразява това, което наричаме мисъл-форми. То е една наша мисловност от по-висш разряд, която ни съпровожда като частица или струя от интуицията. И най-после Мъдрият знае мълчанието - най-великата тайна. Когато всичко около нас се разиграе и се умори (и мисълта се умори, и словото се умори, и писането се умори) - идва великата тайна на мълчанието. Ние сме в своя Причинен свят, където всичко знаем и мълчим. Мълчанието е вътрешно откровение и знаете, че това е една от най-великите тайни, която дадоха българските исихасти на света. Нетленна светлина, чрез която говорите и живеете - безмълвие. Ето това казва старата пословица. Коя е старата пословица тогава? Окултните науки! Те казваха, те знаеха, те даваха всичко, което не може да бъде погълнато от човешкото мислене и човешкия живот. Това е старата пословица, която има хилядолетен път; която крета, докато узрее човешкият род, за да каже пряко тайните на човешкото развитие и присъствието на душата тук и в отвъдността. Това е старата пословица.
“Много може да се направи, когато направляваме енергията правилно.” Логично е. С една вода може да полеете градината си, ако я направлявате правилно. Ако сте я пуснали да отива някъде в пустиня, няма да полеете нищо. Дори логиката може да ви го даде, камо ли вътрешното просветление. Но човек трябва най-напред наистина да премисли - това, което му е дадено като ценност, как да го направлява. Да не спомням приказката за талантите, която Христос казва на учениците си. Така че всякъде ще трябва да се прецени стойността на работата, която искаме да свършим. А не да си дадем отдих, защото чакаме ръка вън от нашата душевност да свърши другото. Не, всеки ще си носи кръста! Никой няма да носи чужд кръст, а зрелостта на големите - това е да дойдат и да дадат ръка, да очистят пътя, да премахнат тръните и съблазните.
“Изтънчената интуиция ще ни покаже способа, който е неизменим при даден случай.” Логично е и съвсем вярно. Изтънчената интуиция! Да, но кога човек може да прецени, че до такава степен е изтънчена неговата интуиция, че тя ще му даде най-правилния път, неизменно най-необходимото? Това е най-трудно преценимо, колкото и много човек да се съсредоточава. Много примери има в световната литература и в окултните учения. Казвал съм, че понякога можете във своята възмога да стигнете пето, шесто, седмо посвещение, но ако имате една шупличка там долу в стълбичката си, ще бъдете върнати, защото може да ви срине цялата сграда.
Идеята, или по скоро догматът за непогрешимост не стои в окултните учения. Стои идеята за съвършенството, стои идеята за Аватарството - стои идеята за Всемирния Учител - не е казано непогрешимост. Това не бива да служи за съблазън нито на този, който иска да го упрекнат, нито на този, който не иска да го упрекнат. Идеята за съвършенството е достатъчно велика, за да няма догмат за непогрешимост. Защото много смело един Джордано Бруно бе казал в една от своите книги за Всемирността (той дава идеята за всемирността): „Този, който е тръгнал да търси Бог, и да е паднал, е вече Бог. Защото е тръгнал.” И как хубаво е открил идеята за съвършенството, пътя за съвършенството - това е голямата идея. И това е което трябва да направи човекът.
Енергията на този параграф от Агни Йога е повече от една двигателна сила за тези, които, изпълнявайки първото искане на Посланието, децата, които са тръгнали на път, да помнят, че “Мъдрият знае словото, знае писанията, знае мисълта, знае мълчанието...” Мълчанието... Това е най-богатата трапеза на Мъдростта, която послужи, наистина, като насъщен хляб на тези, които днес могат да тръгнат. Така че тази хармония е налице и ако някой прояви колебание, че не знае що е Мъдрост и спъне крак, за да не върви напред, няма основание. Знанието може да не е толкоз голямо, че да ни стигне из пътя, но пътят ще ни учи. Ето и това трябва да знаем. Този, който си е сложил хляб само за един ден път, той няма да върви далеч, но ако носи в себе си съзнанието, че в пътя ще си направи хляб, че от всяко дърво, което срещне, ще вземе плод, това му осигурява стигане, каквото му позволява зодията Козирог - на върха.
Ето защо ведно с този цикъл, в който трябва да се събудим, да тръгнем и да извършим това, което иска от нас светът, има искания, които са личен свят, лична вибрация, лична потреба. Но когато казваме лични, ние никога не можем да се отделим, защото носим стотици съзнания, носим хиляди животи. Ние не можем да си върнем съзнанието на кристала, но живота на кристала го имаме. Затова казвам стотици съзнания, хиляди животи. Така че, когато като индивидуална вибрация поискаме за себе си нещо, не можем ей тъй - само своя струйка да направим. Тя ще влезе в този общ полъх, в този голям порив, който ще ни изкачва. Затова към този зодиакален знак и към Посланието, и към стиховете, и към параграфа се прибавя и второто от личните ни исканията. Ето къде умореният може да поиска: “Дай ми (ни) властното си Слово, та Мъдрост да води дните на моето (нашето) служение!”. Самото съзнание за определено служение е дързостта на знанието да го искаш - знанието на Мъдростта. Това, което направи Ева в знанието за полярността. Тя беше толкоз дързостна, че вековете още и носят бедата. Но беда, която след това ще разберат, че е била слънце. Ето тази дързост, това служение ни дава на нас основание да искаме властното Му Слово да ни води по пътя. А щом казвам, че това е една висша психична енергия, можете да си представите каква голяма насита човек изпитва, когато го прокроси дори една мисъл на мъдрост; когато едно сияние от някъде го осветли; когато това, което винаги ще казваме - една усмивка освидетелствува Мъдростта. Защото да се събудите, това значи, че сте в хармония с един свят на висше знание, на достойно служение, на съвършенство. Ето ви тайни. И тогава вече как няма да поиска човек да послужи. Кое е това, което може да му отнеме вихреността? Точно за това на жезъла на Хермеса, на Кадуцея, имаше две крила. Това е вихреността - себесъзнание в служение на Бога, в служение на Отца, в служение на Еволюцията. Ако човек се спре в съблазънта да се нарича Син Божий, не може да се спре в съблазънта да се нарича Син Човеческий, който иска да ходи път на съвършенство! Ако от едната съблазън имаме смут, то другата е достойна, защото още човекът у нас трябва да се изгражда. А тогава, когато изграденият човек слезе от кръста на двубоя, може да каже: “Аз и Отец едно Сме!” (Йоан 10: 30).
Много може да се говори за този цикъл, за Козирога. Но всеки може да си напише своя биография със своето пътуване в този зодиакален кръг. И ако това се научите да правите като едно гледане в тайната на личното си присъствие, като едно съсредоточаване - като генерална линия, като една дисциплина и като едно откровение да давате нещо ново, ще бъде радост да ви видя с такива биографии в себе си написани.
Илюстрация: commons.wikimedia.org
