„Никога не презирайте хората за каквото и да било. Това е най-опасният вид осъждане, защото поради действието на равновесните сили вие можете да се окажете на мястото на онзи, когото презирате.“
Unhappy family (1854) by Octave Tassaert
Равновесието
Хората сами си създават проблеми и пречки, а сетне изразходват сили, за да ги преодоляват. Когато се придава твърде голямо значение на нещо, възниква излишен потенциал. Действията на равновесните сили за отстраняване на този потенциал пораждат огромната част от проблемите. Човек често получава резултат, диаметрално противоположен на намерението си, като изобщо не разбира какво става. Оттук и усещането, че действа някаква необяснима зла сила, нещо като „закон на световното зло“.
Който не умее да си почива, той не умее и да работи. Ако чувствате, че сте уморен или работата ви е станала тегоба, необходимо е да намалите темпото или да смените работата. Прекомерните усилия непременно ще доведат до отрицателен резултат.
Когато отидете на работа, отдайте се под аренда - ръцете и главата си, но не и сърцето. Ефективността ви забележимо ще нарасне, когато премахнете излишните потенциали и се откачите от махалата. Отдавайки се под аренда, работете безупречно. Не допускайте грешки, за които биха могли да ви обвинят в безотговорност. Да се отдадете под аренда, не означава да сте разхайтени и безотговорни. Това означава да полагате всички сили, без да създавате излишни потенциали, но да изпълнявате всичко, което се изисква от вас.
Но ако сте неудовлетворени от постиженията си само дотолкова, че това става подтик за самоусъвършенстване, равновесието не се нарушава. В случай на недоволство от себе си вие влизате в противоречие с душата си, а ако сте недоволен от света, се конфронтирате с много махала. Това означава, че равновесните сили се стремят да намалят влиянието ви върху околния свят. Действайки срещу деструктивното махало, което е предизвикало недоволството ви, само ще си навредите. Не е нужно да бъдете кротка овчица, но и не бива да влизате в открита конфронтация с околния свят.
Навикът да се изразява недоволство от различни дреболии, е безкрайно вреден. И обратното - навикът да изпитвате малки радости по различни, дори незначителни поводи е много полезен. Изводът е: необходимо е да смените стария си навик с нов.
Ако си поставите за цел във всяко отрицателно според вас явление да откриете положителни моменти, това ще стане много лесно и можете да го превърнете в игра. Ще забележите, че от време на време забравяте, че сте искали да смените навика си. Това е неизбежно, защото навикът се е вкоренил във вас. Щом се разсеете, махалото веднага ще намери повод да ви разстрои и няма да забележите как ще го нахраните с енергията си. Не се отчайвайте.
Ако намерението ви е твърдо, ще постигнете своето и деструктивните махала в края на краищата ще ви оставят на мира. Просто е необходимо по-често да си напомняте за намерението си.
В случай че наистина ви е споходила беда, вземете пример от цар Соломон. Казват, че той е носел пръстен с печат, обърнат навътре, така че никой не можел да види какво е написано там. Когато се сблъсквал с беда или трудно разрешим проблем, обръщал пръстена и поглеждал печата. Там било написано: „И това ще мине“.
Идеализирането е обратната страна на недоволството. Да идеализираш нещо, значи да го надценяваш, да го издигнеш на пиедестал, да му се покланяш и да си създадеш кумир. Действието на равновесните сили ще предизвика „развенчаване на митовете“.
Любовта, създала и управляваща света, се отличава от идеализирането с това, че тя е безстрастна. Безусловната любов е без право на притежание, тя е възхищение без преклонение, каквото и да означава това.
Безусловната любов не създава отношения на зависимост между онзи, който обича, и предмета на любовта му.
Щом има отношения на зависимост (ако ти така, аз пък иначе), равновесието се нарушава. Така става и в случаите, когато нещо се сравнява или противопоставя на друго. Всички конфликти се базират на сравняване и противопоставяне. Където има противопоставяне, равновесните сили непременно се включват да отстранят излишния потенциал. И тъй като вие създавате този потенциал, действието на равновесните сили ще бъде насочено преди всичко срещу вас.
Ако непрекъснато хвалите детето си, то ще започне да капризничи. А щом му се подмазвате, то ще ви презира или поне няма да ви уважава. Най-добрият принцип за възпитание и отношение към децата (и не само), с който не се създават излишни потенциали, е да се отнасяте с тях като с гости - т.е. да им дадете своето внимание, уважение и свобода на избора, като същевременно не им позволявате да ви се качат на главата.
Безусловната любов не създава излишни потенциали и отношения на зависимост, но практически не се среща в чист вид. С чистата любов се смесва желанието да притежаваш на всяка цена. Трудно е да се откажеш от правото да притежаваш -то е напълно естествено и нормално, докато не премине границата.
Колкото по-силно е желанието за ответна любов, толкова по-силно е действието на равновесните сили. За да получиш взаимност, трябва просто да обичаш, а не да се мъчиш да бъдеш обичан.
Чувството за справедливост постоянно ни подтиква да критикуваме различни хора. Но това бързо ни става навик и мнозина с времето се превръщат в професионални обвинители. Осъждането на другите за мисли и действия, ненасочени лично срещу нас, е вреден навик. В повечето случаи и понятие си нямате какво е накарало човека да постъпи точно така. Може би на негово място вие бихте постъпили още по-лошо?
Ако осъждате друг човек само защото не ви харесва как е облечен, вие самите слизате с едно стъпало по-долу от него по стълбицата „добър -лош“, защото излъчвате негативна енергия. Никога не презирайте хората за каквото и да било. Това е най-опасният вид осъждане, защото поради действието на равновесните сили вие можете да се окажете на мястото на онзи, когото презирате.
Ако човек се гордее с успехите си или е самовлюбен, няма нищо лошо. Неутралната любов към себе си е самодостатъчна, защото никому не пречи. Равновесието се нарушава само в случай, че на преувеличената самооценка се противопоставя презрително отношение към чуждите слабости и недостатъци или просто скромни постижения. Тогава любовта към себе си се превръща в самолюбие, а гордостта - в тщеславие. Резултатът от действието на равновесните сили ще бъде перване по носа.
Сравнявайки се с обкръжението си, човек се опитва да доказва на света колко е важен. Но подобно самоутвърждаване е илюзорно. Когато човек се стреми да заяви пред света колко е важен, енергията се изразходва за поддържане на изкуствено създаден излишен потенциал. И обратното - самоусъвършенстването развива реални качества, затова енергията не се хаби напразно и не създава вреден потенциал.
От: „Няма невъзможни неща“, Вадим Зеланд, изд. „НСМ-Медиа“, 2014 г.
Картина: Unhappy family (1854) by Octave Tassaert
