„Детето по природа е слабо, следователно има нужда от защита. То я намира в лъжата – едно от малкото оръжия, с които разполага.“
Лъжата понякога е необходима
В нашата юдейско-християнска цивилизация лъжата се слави с лоша репутация – тя е злощастен приятел на яда. Всеки знае осмата Божа заповед: „Не лъжи”. Няма по-трудно правило за спазване. Само един робот би могъл да го направи, толкова е неприсъщо за човека.. Някои, които добре разбират невъзможността за строго спазване на това житейско правило, прокарват идеята за „благородни” лъжи. Защо да кажем на някой приятел например: „Колко си остарял!” или „Нямаш никакъв шанс за успех”?
Аз твърдя и нещо повече: щом лъжата съществува, значи е полезна, а дори понякога и неизбежна. „Ако има жажда – казва мъдрецът, – това предполага и наличието на вода.”
Лъжата е естествено и ефикасно защитно средство. Затова не заслужава да я анатемосваме лицемерно. Франсоаз Долто ми отвори очите в тази насока. Веднъж разговаряхме за децата, които изглежда имат естествено предразположение да лъжат. Тя ми каза, че това не трябва излишно да ни вълнува – наистина обезпокоително е, ако едно дете никога не лъже, защото то ще се невротизира по такъв начин. Представяте ли си дете, което доброволно признава грешката си, за да получи наказание? Не, разбира се. Дори самият наказателен кодекс не забранява на гражданина да се защити за извършеното злодеяние.
С вдигната ръка и зловещ поглед, родителят вилнее: „Ако разбера, че ти си свършил тази глупост, ще ядеш пердах!” И може би очаква от детето да падне на колене и да се свие на кълбо? Слава богу, то има достатъчно ум, за да не го направи.
Детето по природа е слабо, следователно има нужда от защита. То я намира в лъжата – едно от малкото оръжия, с които разполага. Разбира се, съществува риск от злоупотреба, която може да прерасне във вреден навик. Когато детето стане възрастен ще разбере, че в равноправните човешки отношения откровеността винаги е по-ефикасна от лъжата. Емоционалното общуване е безвъзмездно и стъкмените хитрости не могат да просъществуват дълго.
В професионалния живот лъжата ще му се стори необходима и ще я приеме лесно. Ясно е, че искреността винаги е „приятна” но тя не е приета на работното място. Защото в службата човек отново се намира в положение на самозащита. Ако началникът му допусне грешка, не е много уместно да му се покаже, защото от тези взаимоотношения зависи прехраната на работника. Каквато и да е, професионалната дейност донякъде представлява ловуване. Ако открито се приближа до плячката, тя ще избяга пред очите ми. Ако искам да застрелям сърна, трябва да я доближа хитро – с прибежки.
Лъжата, следователно, не е престъпление, нито грешка. Но внимавайте! Има една личност, която никога не трябва да се лъже – нашата собствена. Послъгвайте малко, но добре!
• Лъжата е защитен механизъм на детето и на възрастния в обществото.
• Истински невротизиран е този, който никога не лъже.
• Не се отказвайте от лъжата, когато е необходима, но в диалог със себе си останете правдиви.
От: „Терапия на щастието“, Етиен Жаланк, изд. „Здраве и щастие“, 1994 г.
Снимка: youtube.com
