Тълкуванието на Ваклуш ТОЛЕВ
Ще спрем нашето внимание и ще поговорим върху зодиакалния знак “Водолей”. Когато говорих за Козирога и нашето присъствие в този цикъл казах, че той е под ръководството, под управлението на Сатурн. Сатурн беше планетата, от където се взеха съставките на нашето физическо тяло. Сега трябва да кажа, че също така и Водолея се управлява от Сатурн. Значи ние от там още нещо имаме да вземаме. Но онова, което владее Водолея - това е вече Уран. Следователно, ние имаме какво да вземем от Сатурн и като знаем кои са типичните характеристики за тази планета, трябва да кажем, че върху Водолея те имат малко по-други разцветки. От Сатурн взехме физическите елементи, от Водолея вземаме и водата. Затова е Водолей. Може ли без водата нашето съществувание, след като водата е астралният образ на светлината? Докато Сатурн дава съсредоточието в Козирога, то във Водолея имаме нещо друго вече: в положителния аспект - постоянство и вярност, в отрицателния - скептицизъм и подозрение. А Уран дава оригиналност и изобретателност или екстравагантност и егоцентричност. И всичко това е свързано с водата - водата като астрален образ на светлината, като жизненост, която започва да храни нашето астрално тяло.
Но този знак има за елемент въздуха, докато Козирога под влиянието на Сатурн, където преобладава физическата ни съставка, има за елемент земята. Тук във Водолея елементът е въздух. Затова идва и изобретателността. И ако имаме известна ексцентричност или пък егоцентричност, го дължим вече на Уран. Това изливане, което прави Водолея, може да ни понесе нанякъде и затова той също е и ненаситният скитник - неудовлетвореният, търсещият. Затова имаме една вътрешна и една външна страна на живота му - опорност и въздух, търсене и намиране. Ето защо един от стремежите му - това е да се търси в съвършена духовност.
В Козирога най-съществената част бе вътрешното съсредоточаване - това, което го прави и откривател; това, което го прави и мистичен. Тук има две страни: външната и вътрешната. Има изливане, което е приливът на астралната енергия, т.е. формира се и още една съставка. И не напразно египтяните по този зодиакален знак са определяли времето кога реката Нил ще излезе, за да даде своето благодатно плодородие. Значи - излива се. И това е съчетано с естеството му - неподвижност и твърдост (взето от Сатурн). Защото трябва да има едно леговище, което да е устойчиво, за да може водата да върви и да не стане подземна река, а да имаме жива вода.
Живата вода, това е въздухът, който е елемент на тази планета и на този зодиакален знак. Ето защо Водолеят има и два цвята. Единият цвят е розовият - това е скитникът, неудовлетвореният, а другият цвят е сивият, който е силно характерен. Той е много мащабен и студен - синьо-студено или сивото. Това е балансът. Защото този, който остане само скитник, той не може да направи, както казва народът ни, темел, той не може да сложи праг, той не може да направи дом. А Водолеят, независимо от скитничеството (като вътрешна пулсация), е и твърд, и устойчив. Стои и на едно място, въпреки, че носи новости.
Неговият ден е петък. За нас петъкът е както ден на страданието, така и ден на възмогата, на молението, ден на съпричастие със света; денят, в който Христос се бори, денят на Разпятието, денят на двубоя между Дух и Материя.
Самото съзвездие Водолей е един сбор от малки звезди. Това не ви ли напомня на безброй капки? А съм казвал, че когато искате да бъдете действие в еволюцията, по-добре бъдете капка в океана на еволюцията, отколкото една бисерна росна капка върху китката на личното си битие. Затова неговата фигура в небесата е образувана от безброй малки звездички (като съзвездие, а не като зодиакалност). И изобразяването му като зодиакален знак е именно водата, която е също безброй капки.
При този зодиакален знак волята играе много голяма роля. Тя е, която прави търсенето; тя е, която може да ви подбуди към труд; тя е, която може да ви накара да се преборите с онова, което наричам внушение на грях. Водолеите са в състояние да променят, за да освободят. Това като формула отдавна има своите въздействия - трябва да освободи човека от внушението за грях, за да може осезаемо една нова култура да бъде култура на свободата. Свобода от грях - нещо, което донесе Христос. Отделен е въпросът как е представено това от официалната религиозна мисъл. Но за мен Той не изкупва, а донася Учение и Път за изкупление. Пътеката на съвършенството е пътека на познание за освобождаване, а освобождаването е формула, чрез която ще се изкупим, когато станем съхристовци. Затова Уран е и планета на волята - волята, която ни дава скитничеството, изобретателността, която ни дава знак и време. Тя е воля за победа, а победата е това, което трябва да направим в деня, който има тя - петък. Победи ли Христос с Разпятието си? Победи. Значи тя е победна.
Онова, което във Водолея е устойчив камък, е гранатът - символ на сърдечност, символ на чувства, символ на любов и на приятелство. Значи това влиза в кръга, влиза в аурата на този зодиакален знак. Засега изнасям предимно положителните черти, но безспорно че има и отрицателни. Когато те пък вземат връх, ражда се скептицизмът, а той е праг за волята. Защото, когато човек роди съмнение, когато роди ограничение на волята си, не може да чака и голямото качване до върха - нещо, което Водолеят трудно прави. Той може да влезе в подземията на човешката душа, но не и да възлезе към върховете. Макар че и той е в Сатурн, преимущественото катерене е предоставено на Козирога. Водолеят обаче може да пропътува дълго скитничество, за да се търси. Нещо, което е много съществено, да се надделее част от неговата същност - неподвижността. Защото един Козирог и като знак, а и като реалност не може да го вържете, но една вода може да я забентовате или да я сложите в съд. Оттук е и тезата, че може да бъде и неподвижен.
Водолеят има неподвижност, но има и неустойчивост - не необходимостта от движение, а неустойчивост, която е нахранена от съмнението, от скептичността. Водолеят не е ретрограден, защото той няма обратно движение, няма начини да се върне назад, но идеята за скептицизма, подозрението (от една страна) или пък екстравагантността (от друга) - стоят. Но с една стара дреха екстравагантност не се прави. А ние точно това срещаме - всички тези чупила, ако мога така да се изразя, на християнското мислене са точно една стара дреха, екстравагантно прекроена и представена като ново учение. Това е бедата, която ще трябва в този зодиакален знак осторожно да отбегнем. Да не прекроим дрехата си, да не се върнем към “трохите на миналото”, а да продължим да ядем “хляба на Мъдростта”.
Това, което Водолеят иска от нас е озъртането, вглеждането, убедителността и тогава изобретателността или това, което може да стане предмет на постоянство, т.е. както казах, да сложим в съд водата. В съд! И Той ни даде няколко образци. Един от образците беше кладенецът - кладенецът със живата вода. Там за първи път Той рече за жива вода. И точно тук трябва да разбираме Водолея не само като бързотечна вода - образ на астрала, а трябва да го разбираме и като жива вода в кладенеца, в собствения си кладенец, в душевността си, за която в този знак има много интересна предпоставка. Тя е, че душата трябва да направи връзката с Бога. Ето, този жив кладенец, тази жива вода в кладенеца при самарянката. Тогава й рече : “Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива” (Йоан 4: 10) . Затова няма да се породи съмнението, когато слушаме Словото Му, няма да има скептицизъм щом пием от тази жива вода. Това е в Евангелския текст, това е да познаем, че Той идва от Отца, дохожда, както е казано, от Бога, защото “Аз не съм дошъл от Себе Си...” Водолеят може да каже същото - той сам за себе си не идва от себе си. И така - трябва да се спре търсенето на трохите, за да се яде хляба на Мъдростта.
Това е свързано и с параграф 74 от Агни Йога. Там е казано: “Всяка обвивка е прикритие на действителността. Трябва да бъде напрегната цялата ви зоркост, за да добиете по-малко лъжлива представа. Всичко видимо, всичко отражаемо, всяка мисъл, имат своята мнима украса”. Мисля, че целия параграф говори за тази двойственост, говори за една действителност и за едно съмнение в действителността. Съмнението може да дойде от познанието на очите, от доктрината на очите; съмнението може да дойде от вибрацията на сърцето ни като орган на познанието за всемирно знание. Действителността е само една: Има само една реалност - това е реалността на Духа. Прикритията или менливостта на одеждата на действителостта не е отрицание на действителността, нито е “извращение”. Тя е възможност на будност, йерархия на посвещението и съответно отработения орган. Защото и очите ви дават реалност, която не може да бъде оспорена, но ако сложите една пръчка във вана с вода, тя ще ви изглежда счупена. Това ли е реалност - далечината на виждането? Затова преди много години съм казал, че има една реалност - реалността на Духа. Но познанието е стълбица, по която всеки ще мине. Будната отговорност, яденето на хляба на Мъдростта, вярата, че Той идва из Отца Си, е вяра в собствената ви Божественост. Защото когато повярвате, че Той е дошъл от Там, вие вярвате, че сте Божествени. Той няма какво да прави, щом е дошъл при вас, освен да ви каже, че сте Богове. А доколко ще се осъществи, до каква будност Божественото у нас ще ни простре зрението, това е проблем пак на йерархия на познанието.
Казано е да напрегнем цялата си зоркост, за да добием по-малка лъжлива представа за всичко видимо, всичко отражаемо, че всяка мисъл има своите мними украси. Да, но това може да го каже онзи, който се е качил на Еверест. Човекът, който има да върви дългия път, не може, когато се качи на един хълм да каже: всичко е илюзия! Много лесна работа! А над него? Още осем-девет километра път. Някои много бързо ускоряват своето познание и обявяват всичко за нереално, щом са стигнали някаква будност - едно пляскане на криле, които са подстригани. Не може да се отрече и не е лъжлива представа мисълта ни, за която сме извоювали известно място, която сме приложили в една реалност, която е създала цивилизации на човечеството. Тя не е илюзия тогава, когато ние сме на това ниво. Тя е необходимост, която не само ни храни, но приложно ни прави възможни за Богове. Как да отречем постиженията, ако пътят на развитието е този - дреха след дреха да сваляме, дреха след дреха, да разхубавяваме. Тогава следваме един велик закон, а не едно отричане, следваме закона на Еволюцията, който е свързан с прераждането и кармата. Как може с един мах - “всичко е илюзия, всичко е една мнима украса”?! Мисълта не е мнима украса, защото има мисли, които овладяха закони от природата - електричество, магнетизъм, качиха се на Луната - това илюзии ли са? Великите Учители не са отричали! След това малките, които искат да направят от едно учение приложна религия, те наистина могат да кажат: “не отивайте да гледате телевизия, защото тя е дяволска работа”. Такива има. Не е дяволска работа, защото е изобретение на ума. А откъде взеха идеята за телевизията - от ясновидството. Ясновидството е телевизия, радиото е яснослушане. Как да ги отречем тези неща? Друго е, когато стане човек пленник, когато робува и друго е, когато ще оцени стойността на своето присъствие. Това е стойностно присъствие - да се разгърнете. Защото милиарди мозъчни клетки чакат, а се работи понякога с хиляди. Тогава, кое е будност? Какво значат мнимите украси? На тази планета ще осъществяваме ли култури - ще ги осъществяваме. Осъществени ли са от пещерния човек до онзи, който се качи на Луната колосални неща - осъществени са. Декларирана ли е безсмъртността ни в пирамидите? Ама как са правени... Някои владеят силите и вдигат стотици тонове блокове. Да, но са направени. Свидетелствуват ли за нещо вън от тях - свидетелствуват. Така че, когато се поднасят тези неща, не ставайте пленници и фанатици. Защо не казахме, че мисълта има своите достижения, защо не казахме, че й дължим поклон и трябва да я овладеем, трябва да я одухотворим. Пак ще повторя: Не да отречем, а да одухотворим Материята. Защото тя е наша, тя е Божествена - това трябва да направим.
И така, защо този параграф съответства на Водолея? Защото тук са сложени всички съмнения, тук е сложен скептицизма. Много може да се говори. Основното, което искам да остане в мисълта ви, това е: колкото и да тече и да се променя света (“Панта рей” - всичко тече и се променя), за да го отбележим, има някой постоянен - това е Духът ни. А той чрез това, което наричаме физика, си служи, за да го отбележи. “Панта рей” - тече и се променя. Тази констатация може да бъде направена от една вътрешна будност. Това е голям закон и този параграф обслужва великолепно Водолея. Но аз си позволих да сваля малко дрехата на съмненията и разцветката, която са дали. Защото не живеем само под един зодиакален знак. Това само за себе си ни показва, че не бива да ставаме пленници на туй или онуй. А щом знаем качествата на даден знак, много осторожно трябва да бдим над собственото си развитие в него.
И личното искане от Посланието за Водолея е: “Дай ни свобода от страх за принадлежност!” Как в този зодиакален знак тя е внедрена и каква е нейната еманация? Кое е това, което може да породи страха от принадлежност? Това е ограничеността, която е един от отрицателните аспекти на Водолея. Ето защо антитезата тук е: “Свобода от страх за принадлежност” - от ограниченост за Свобода. Да се избегне веригата, за да можем след това в действието си, което сме избрали, след като се освободим от страха - да принадлежим, да бъдем в принос не само на личното, но и на социалното, и на всечовешкото. А не човек да се ограничи само в собственото си битие.Защото няма такъв зодиакален знак, който колкото и да носи отрицателности,да е само егоцентричен, тъй като идеята на егоцентризма в общия план на еволюцията отдавна мина. Безспорно, един Водолей има движение, а движението нарушава принципа на ограничението, защото то е и зрение, и то вътрешно зрение. Ние трябва да направим мисълта си подвижна, трябва да я направим нестрахлива по отношение нейните стремежи, хранени от една воля, която е същност на този зодиакален знак, за побеждаване и за събиране. Защото в него стои и една тенденция - да се събират плодовете на предишното. Затуй бе казано “Не събирайте трохите на миналото”. В основата, във вибрациите на Водолея стои и това - да се събират плодовете на миналото, на предишния труд. Хубаво е да не се къса връзката, хубаво е да има приемственост и в този зодиакален знак тя е подчертаната, но ако някой може да бъде обвързан с едно връщане, трябва да го надмогне. Защото, както бяхме казали и при Козирога, когато се прави път нагоре, не се връщат очите назад. Христос рече: Който е сложил ръка на ралото, не бива да се обръща назад. Който се обърне назад, браздата му е крива. Ето защо в този зодиакален знак искането, за свобода от страх за принадлежност, е крайно необходимо. Без да е консервативен, Водолеят е непреривно свързан с едно минало, с едни предишни плодове, на които обича да се радва. Макар че е пътник, но пак повтарям, едно бентиране, едно събиране в съд го задържа. И в такъв случай, той може да остане да събира плодовете на предишните си трудове. Това е частица от неговата неустойчивост. Тогава принадлежността, която е безспорното вече определено кредо, е и воля за промяна. Той има основания да се променя, защото елементът му е въздух и добрият му аспект е изобретателността. Уран е в това наистина добър знак за оригинален ум, но изобретателността не е още гениалност. Така че необходимостта от принадлежност за този зодиакален знак, определено го прави свободен, за да наруши неподвижността си.
Така с Водолея ще започнем своето пътуване. Без чувство на страх да изобретим свой параход или свой кораб по-скоро. Защото параходът, когато е бил представен и на гениалните, не са го приели. Не зная дали ви е известно, че когато Фултон е открил парахода (в 1807 година), го прави достояние на Наполеон и оттам и на Френската академия, а след това и на Английската. За съжаление Наполеон пише - неизпълнимо. Доста глупаво. Френската и Английската академии също го отхвърлят. И Фултон след това става пощаджия със своя параход. Разбира се, знаете вече, какво стана с парахода. Така че понякога и гениалният може да не разбере това, което една воля е направила един изобретателен акт. В такъв смисъл искам да кажа, че нашия кораб във Водолея, трябва да го пуснем в движение. А тези, които имат дързостта да си направят параход, а сега вече не параход, сега може да си направите електроход, може да си направите атомоход, както искате - силите са в ръцете ви. Големите дарования, които са давани, не всякога са били добре разбирани. За дадени моменти дори и най-доброто дарование може да бъде неприемливо, защото приложният ум не е минал по-далече от това, което наричаме творческа фантазия.
И така, когато са съветвали Епиметей да не се жени за Пандора, той не се е вслушал. А тя взела, та отворила капака на кутията - там където са били скрити всички злини. Тази, т. нар. Пандорина кутия, е ковчега, от който излезли злините и останала само надеждата,затворена в нея. Ако погледнем в своята душевност, ако погледнем на този саркофаг, който имаме у нас, и който много потопи е минал (в различните култури сме носили този ковчег с всички тези неща), ще видим, че онова, което у нас е останало и което ни е крепяло, е именно само надеждата. Трябва да се радваме, че е оставена надеждата, че тя не е избягала от нас. Древните митове тъй гледали на злините - че са излезли и са между хората. Добре, но факт е, че от тези злини било като стимули, било като нещо, което е подмамка, човечеството се е развило. Така че още древността ни дава идеята, че злото е нееволюирало добро - стига да бяха го видели. Идеята, че човекът може да бъде от камъни е също от тази Пандорина тайна. Девкалион и Пира, в ковчега за спасение от Потопа, са останали, а след това бедствие целият човешки род е мъртъв и няма кой да го възобнови. Тогава крилатият Хермес отива до Зевса и го пита с какво да стане света. Той казва, че те двамата - Девкалион и Пира, трябва да намерят камъни и да ги хвърлят зад себе си. Всеки хвърлен камък от Девкалион става на мъж, всеки хвърлен от Пира прави жена - и така света отново се ражда. Ето защо, от камъка е взета първата вибрация за човека. Под тази вълна - на Сатурн, се намират двете зодии - Козирог и Водолей. Сътворителят на човека в камъка е вложил първите вибрации (в кристала), от който е целия човешки род. Ембрионално това е доказано и в последните изследвания. Така че под Водолея с вибрациите и силите на Сатурн и чрез владичеството на Уран започваме водолейното си пътуване. Добър път и повече твърдост.
Изображение: A representation of Aquarius printed in 1825 as part of Urania's Mirror, en.wikipedia.org