Portrait of Leonardo da Vinci by Lattanzio Querena Padova Musei Civici Eremitani Museo D'Arte
През 1503 г. Леонардо да Винчи започва да рисува портрета на флорентинска дама, а този личен проект се превръща в най-обсебващото занимание в творчеството му. Да Винчи работи по картината десет години и не се отделя от нея до смъртта си. Тя става известна като „Мона Лиза” и е най-прочутото произведение в историята на изкуството. Леонардо вярвал, че добрият художник трябва да умее да пресъздаде както физическия облик на своя модел, така и неговите мисли и духовно разположение. Това съвършенство постига той със своята „Мона Лиза” или „мадам Лиза” и нейната тайнствена усмивка, която вече няколко столетия буди любопитството и провокира безброй анализи и изследвания на учени и специалисти. Коя е жената от картината? Какви тайни крие тя?
„Мона Лиза” на Леонардо започва своя живот пред 1503 г. върху дъска от топола. Надали дори самият художник е предполагал, че това парче дърво и масления портрет върху му, ще се превърне в най-големия шедьовър, който историята познава. Въпреки противоречивите предположения, доказателства от миланския държавен архив, свързани с дългогодишния помощник на Леонардо – Джан Джакомо ( Салай), сочат че „Ла Джоконда” или „Мона Лиза” е портрет на Лиза Герадини дел Джокондо – дъщеря на едър земевладелец и трета съпруга на търговецът на сребро Франческо.
През 1530 г. „Мона Лиза” става част от колекция на френския кралски двор и първоначално пребивава в банята на крал Франсоа I, който после размисля и я пренася в своята спалнята. Когато кралската колекция е разграбена, а Лувърът обявен за народен музей, „Мона Лиза” е изложена публично за първи път. Идвайки на власт, Наполеон I прелъстява „Мона Лиза” и я окачва в личната си спалня в Тюйлери. Сред падането на Наполеон, шедьовърът на Леонардо се завръща в Лувъра, за да преживее своето отвличане на 21 август 1911 г. и криминалното си завръщане във Флоренция. Безработният италиански бояджия Винченцо Перуджа, с псевдоним „Леонардо” извършва това грандиозно престъпление с патриотична цел, за да върне творбата на Да Винчи в родината. Поне за малко.
Години по-късно дори Зигмунд Фройд ще напише своя анализ за неразгадаемата усмивка на Мона Лиза и ще я свърже с раздялата на Леонардо с родната му майка и нейната усмивка, която той толкова обича, но загубва завинаги. Мона Лиза ни праща във вечността, свързва ни с отминаващото време и безкрайния кръговрат на живота. Тя е отражение на целия огромен опит на Да Винчи, светоусещането му за живота, чувствителността и мъдростта му и сътворението, дело на божествения му талант.
Mona Lisa, La Gioconda, Leonardo da Vinci, c.1503-06 till c.1517
Мона Лиза е най-интригуващата загадка на света, покоряваща с красотата и тайната си. Точно така гледат на хората и света жените Везни. Техните жестове, мимики, усмивка и поглед са обгърнати от тайнственост и е трудно да бъдат разгадани. Те могат да изглеждат твърде странни за околните и именно с това привличат тяхното внимание. Най-интересното е, че самите Везни не знаят откъде са се появили всички тия странности у тях. Един ден те ще разберат всичко и непременно ще ви го кажат, навярно, може би… Дотогава може да разчитате на тяхната вселенска мъдрост и да черпите примери и съвети за трудно достижимата хармония в живота.
А „Мона Лиза” принадлежи на френското правителство и обитава парижкия Лувър.
Изображения: Playbuzz, Wikipedia
