„Бягащият се смята за нищо, за човек без стойност. Той търси самотата, защото ако получава много внимание, ще се страхува, че няма да знае какво да прави с него.“
The Running Man (1932-1933) by Kazimir Malevich
~ Отхвърлянето
Характеристики на травмата
Пробуждане на травмата: от зачеването до първата година. Не чувства правото си да съществува. С родителя от същия пол.
Маска: Бягащ.
Родител: Същият пол.
Тяло: Свито, тънко, слабо или фрагментирано.
Очи: Малки, изразяващи страх или впечатлението за маска около очите.
Речник: „нищожно“, „нищо“, „несъществуващо“, „изчезвам“.
Характер: Непривързан към материалното. Перфекционист. Интелектуалец. Минава от фази на силна любов към фази на дълбока омраза. Не вярва в правото си на съществуване. Сексуални трудности. Смята се за нищожен, без стойност. Стреми се към самотата. Безличен. Способност да става невидим. Намира различни начини за бягство. Лесно се отнася. Смята се за неразбран. Трудно му е да позволи на детето в него да живее.
Най-голям страх: паниката.
Хранене: лош апетит, дължащ се на емоциите или на страха. Малки порции. За да избяга: захар, алкохол или дрога. Предразположен към анорексия.
Възможни болести: кожни проблеми, диария, аритмия, рак, дихателни проблеми, алергии, повръщане, припадъци, кома, хипогликемия, диабет, депресия, склонност към самоубийство, психоза.
***
Отхвърлянето
Отхвърлянето е много дълбока травма, защото този, който страда от нея, се чувства отхвърлен в самото си същество и най-вече в правото си да съществува. Сред петте травми тази се проявява най-напред - тя присъства много от рано в живота на даден човек. Душата, която се връща на Земята със задачата да работи над тази травма, преживява отхвърляне още с раждането си, а за мнозина - още преди да се родят.
Да вземем за пример нежеланото бебе, това, което идва, както се казва, „инцидентно“. Ако душата на това новородено не се е справила с чувството за отхвърляне, сиреч ако не е успяла да се почувства добре, да бъде каквато е, независимо от отхвърлянето, бебето при всички случаи ще преживее отхвърляне. Също така често се случва родителят да няма намерение да отхвърля детето си, но въпреки всичко то да се чувства отхвърлено при най-дребния повод: в резултат на обидни забележки или нетърпение, или гнева на някой от родителите. Докато дадена травма не е излекувана, тя много лесно се реактивира. Човекът, който се чувства отхвърлен, не е обективен. Той тълкува случващото се през филтрите на своята травма и се чувства отхвърлен, дори и когато не е.
От мига, в който бебето започне да се чувства отхвърлено, то започва да изработва маска на БЯГАЩ. Благодарение на многобройните регресии в зародишно състояние, на които съм присъствала, имах възможността да извърша някои наблюдения, а именно, че човекът, засегнат от травмата от отхвърляне, се вижда като много малък в корема на майка си, че заема много малко място и че често то е съвсем тъмно. Това потвърди тезата ми, че маската на бягащия може да започне да се създава още преди раждането.
Тази маска се разпознава физически по бягащо, изплъзващо се тяло, сиреч тяло или част от тялото, което сякаш иска да изчезне. Тялото е тясно и свито, което улеснява изчезването или помага да не бъдеш твърде присъстващ или видим в дадена група. Това е тяло, което не иска да заема твърде много място, както бягащият, който през целия си живот ще се опитва да не употребява твърде много пространство. Когато човек има чувството, че почти няма плът върху костите, че кожата изглежда като залепена по тялото, от това може да си направи заключение, че травмата от отхвърлянето е още по-голяма.
Бягащият е човек, който се съмнява в своето право на съществуване и който не изглежда да се е превъплътил напълно. Именно това обяснява външния вид на тяло, което често е като фрагментирано, непълно, сякаш липсва някакво парче или пък частите на тялото не вървят заедно. Когато видиш някого с деформирано тяло, което предизвиква твоето съжаление, можеш също така да си направиш заключението, че този човек страда от травмата на отхвърлянето. Впрочем душата е избрала този вид тяло преди да се роди, за да се постави в благоприятна ситуация за справяне с тази травма.
Лицето и очите на бягащия са малки. Очите изглеждат като отсъстващи или празни, защото човекът, засегнат от тази травма, е склонен лесно да избяга в своя свят или да е „на луната“ (астрално). Очите му често са изпълнени със страх. Гледайки лицето на бягащ човек, може да ти се случи да имаш чувството, че гледаш маска, особено около очите, защото те са много присвити.
Да носим маска, означава повече да не сме такива, каквито сме. Придобиваме различно поведение още от най-ранна възраст, убедени, че то ще ни предпазва.
Първата реакция на човек, който се чувства отхвърлен, е да бяга. Детето, което е на път да си създаде маска на бягащ, когато се чувства отхвърлено, е такова дете, което най-често ще живее в своя въображаем свят. Което обяснява защо обикновено то е послушно и спокойно, не създава проблеми и не вдига шум. То се забавлява само в своя въображаем свят и си гради въздушни кули. Може дори да е убедено, че родителите му са объркали бебето в болницата или че не са истинските му родители. Такова дете измисля различни начини да бяга от вкъщи, проявява желание да ходи на училище и да бъде само сред други. За сметка на това обаче, веднъж отишло на училище, особено ако се чувства отхвърлено или само се отхвърля, в своя свят. Една жена сподели с мен, че се е чувствала като „туристка“ на училище.
Бягащият предпочита да не се привързва към материалните неща, защото те му пречат да избяга, когато му се иска. Сякаш гледа отгоре на всичко материално. Пита се какво прави на тази планета и му е трудно да повярва, че би могъл да бъде щастлив тук. Всичко, свързано с духа, го привлича още повече, както и интелектуалният свят. Не използва често материалните неща, за да си достави удоволствие, защото ги смята за излишни. Една млада жена ми казваше, че не изпитва никакво удоволствие да ходи по магазините. Правела го, за да се почувства жива. Бягащият признава, че парите са необходими, но те не му доставят удоволствие.
Откъснатостта му от материалните неща му създава трудности на равнището на сексуалния му живот. В крайна сметка може да повярва, че сексуалността противоречи на духовността. Много бягащи жени са ми казвали, че смятат, че сексът не е духовен, особено след като са станали майки. Когато забременеят, често се случва съпругът им да отказва да прави любов с тях през цялата бременност. Бягащите хора трудно възприемат идеята, че е възможно да се нуждаят от сексуалността както всяко нормално човешко същество. Те привличат към себе си ситуации, в които се чувстват отхвърлени в сексуален план от партньора си или сами се откъсват от сексуалността.
Травмата от отхвърлянето се преживява с родителя от същия пол. Именно този родител пръв е допринесъл да се пробуди твоята вече съществуваща травма. В такъв случай е нормално и човешко да не го приемаш и да му се сърдиш до степен да го мразиш. Ролята на родителя от същия пол като нашия е да ни научи да обичаме, да се обичаме и да даваме обич. Родителят от противоположния пол ни учи да позволяваме да бъдем обичани и да получаваме обич. Като не приемаш този родител, е напълно нормално да си решил той да не ти служи като модел. Ако се виждаш с тази травма, това неприемане обяснява трудностите, които изпитваш да се приемеш и да се обичаш, при положение, че си от същия пол като този родител.
Бягащият се смята за нищо, за човек без стойност. Именно поради тази причина той ще се опитва със всички средства да бъде съвършен, за да придобие ценност в своите очи и в очите на другите. Думата „НИЩО“ често присъства в неговия речник, когато говори за себе си или за другите.
Един бягащ мъж споделяше на едно ателие, че се чувства нищо и за-нищо-не-ставащ по отношение на баща си. Казваше: „Когато говори с мен, се чувствам смазан и задушен и мисля само как да избягам, защото пред него губя всякаква сила. Стига ми само присъствието му, за да се чувствам подтиснат“.
Бягащият търси самотата, защото ако получава много внимание, той ще се страхува, че няма да знае какво да прави с него. Сякаш съществуването му е в повече. Когато е със семейството си или в независимо каква група, той се заличава. Смята, че трябва да изтърпи куп неприятни ситуации, сякаш няма правото да възрази. Във всеки случай, той не вижда какво друго би могъл да направи.
Обикновено бягащият има много малко приятели в училище, а и по-късно в работата. Смятат го за самотник и го оставят сам. Колкото повече се изолира, толкова повече сякаш става невидим. Оказва се в порочен кръг: слага маската си на бягащ, когато се чувства отхвърлен, за да не страда; става толкова безличен, че другите вече не го виждат. Оказва се все по-сам и по-сам и по този начин си намира оправдание да се чувства отхвърлен.
Бягащият лесно се „отнася“. За жалост, по-често това става несъзнателно, а не обратното. Той дори може да мисли, че това е нормално и да вярва, че и другите често са „на луната“ като него. Често идеите му са разпилени. Понякога можеш да го чуеш да казва: „Трябва да си събера мислите“. Той има чувството, че е на парчета. Това усещане е особено присъщо на този, чието тяло изглежда като събрано от различни парчета. Чувала съм също така бягащи да казват: „Чувствам се откъснат от другите. Сякаш изобщо не съм тук“.
Човекът, страдащ от отхвърляне, непрестанно търси любовта на родителя от същия пол като неговия било със самия родител, било като прехвърля търсенето си към други хора от същия пол. Той смята, че няма да бъде завършен индивид, докато не завоюва любовта на този родител. Много е чувствителен и към най-дребната забележка, идваща от страна на този родител, и лесно се чувства отхвърлен. Развива злоба, често дори омраза - толкова е силно страданието. Спомни си, че за да мразиш, се иска много любов. Именно голямата разочарована любов се превръща в омраза. Травмата от отхвърлянето е толкова дълбока, че бягащият е - сред петте характера - най-склонен към омраза. Той може лесно да премине от фаза на голяма любов към фаза на силна омраза. Това е белег за неговото голямо вътрешно страдание.
От: „5-те травми, които пречат да бъдеш какъвто си”, Лиз Бурбо, Изд. „Лик“, 2009 г.
Картина: The Running Man (1932-1933) by Kazimir Malevich; chinaoilpaintinggallery
