За уроците на човешката душа през знаците на зодиака, споделено от книгата на Алис Бейли „Подвизите на Херкулес”

Hercules and the Bull of Poseidon, Nicolo Van Aelst (Flanders, 1527-1612), Antonio Tempesta (Italy, Florence, 1555-1630), Italy, 1608, Los Angeles County Museum of Art 

Качество: Желание (за масата хора); воля и целенасоченост (за ученика).
Девиз: От страна на формата: „Нека борбата бъде безстрашна“; от страна на душата: „Аз виждам и когато Окото е отворено, всичко се озарява“.

Разказ за подвига

Минос, царят на Крит, притежавал свещен бик, когото държал на остров Крит. Евристей изпратил там Херкулес и му казал, че трябва да залови бика и да го доведе на сушата. Не били дадени никакви указания за това как да се направи това. Херкулес знаел само, че бикът е свещен, че се е родил в морето и че неговата съдба е да бъде принесен в жертва на Минос. Херкулес се отправил към Крит, търсил и преследвал бика по целия остров, докато накрая го хванал. След това, както се казва в мита, той възседнал бика като кон и яздил върху него през целия остров и през водата, отделяща Крит от континента, и така го довел в града на Циклопите. Тези Циклопи били особени същества, за които се говори, че имали по едно око, разположено в средата на челото. Те били управлявани от три изтъкнати фигури, които се казвали Бронт (Гръм), Стероп (Мълния) и Арг (Вихър). Когато Херкулес стигнал с бика пред вратите на града, той бил посрещнат от тримата Циклопи, които поели от него свещения бик, за да се погрижат за него. Така завършил вторият подвиг.

Темата за просветлението

Телецът е едно от най-интересните зодиакални съзвездия, особено в наше време. Това е Фиксираният Кръст в небесата, или Кръстът на Ученика, и във връзка с това е интересен следният откъс: „За небето в мистичен смисъл се говори като за Храм и вечно съзнание на Бога. Негов олтар е слънцето, чиито четири снопа лъчи означават четирите ъгъла на кардиналния кръст на вселената, превърнати в четирите фиксирани знака на зодиака. Доколкото четирите велики знака на свещени животни са едновременно и космични, и духовни, те представляват основните елементи, напомнящи нашите четири човешки принципа. Знакът на Лъва представлява огъня, или духа; Телецът – земята, или тялото; Водолеят – въздуха, или разума, а Скорпионът – водата, уподобявана на душата. Знакът на Лъва, както и самият лъв, е силата на нисшата природа, а също и змията на силата, която бидейки насочена нагоре, побеждава. Телецът, или бикът, неизменно е символ на творческата сила. Водолеят – човекът, е носител на светлината, или носещият светлина. Скорпионът често се трансформира в Аквила, в орел..., който се издига едновременно със Скорпиона; тяхната символика е тясно свързана. (The Celestial Ship of the North /Небесният кораб на Севера/, том 1, Е. V. Straiton)

„Окото на бика“ в Телец, великолепната постоянна звезда Алдебаран, е една от причините това съзвездие да се свързва с просветлението. В древността са я наричали пътеводна звезда и Телецът винаги е бил свързван със светлината, а оттук и с Христос, който обявява себе си за Светлина на Света. Светлината, просветлението и звукът (като израз на творческата сила) – това са трите основни идеи, свързани с разглежданото съзвездие. В древен Египет Телецът е бил наричан „тълкувател на божествения глас“, което може да се перифразира в християнската терминология като „Слово, творящо плътта“. Би било интересно (във връзка с влиянието на зодиакалните понятия) да припомним, че фенерът, наречен „биче око“ води своето название от Окото на Бика в Телец, също както и булите – посланията на римския папа, които се възприемат като предаване на гласа Божий (днес това е общоприет термин).

Естествено е да се попита как Телецът, или бикът, е станал носител на светлина? Знаем, че в този знак Луната екзалтира, а Венера управлява. Луната, от езотерична гледна точка, както и сред примитивните земеделски народи, винаги се е приемала като формообразуващ аспект. По този начин Луната е символ на материята и нейното изображение може да се види в много от нашите църкви редом до лика на Дева Мария.

Завършването на работата, предприета в Телец, както и резултатът от влиянието на Телеца, е прослава на материята с последващото просветление чрез нея. Всичко онова, което засега не позволява на Славата, т. е. на душата, и на излъчването, излизащо от Бога вътре във формата, да засияе с пълна сила, е материята, или аспектът на формата. Когато тя се освети, пречисти и одухотвори, тогава Славата и светлината ще могат действително да възсияят и лунният аспект ще може да екзалтира в Телец. Това се извършва чрез влиянието на Венера, символ на земната и на небесната любов, т. е. на духовия стремеж и на телесното желание. В този смисъл Венера е много подходящ управител на знака. Тя олицетворява преди всичко любовта – твореца на красота, ритъм и единство. 

Темата за секса

В някои книги Телецът е наречен „знак на потомството“, както на земното така и на небесното. Както видяхме, силата на знака Телец е в притеглянето, или в съединяването. Той поражда постоянна и устойчива тяга – в символичен и в астрономичен смисъл той привлича. Интересно е отново да открием в Телец тройствеността, която така устойчиво се среща в астрономичната наука и в митологията: Телец символизира формата и притегателната сила на материята; Плеядите представят душата и възобновяващия се цикъл на жизнения опит; а сред тях са седемте Плеяди, като изгубената Плеяда (доколкото се виждат само шест) е символ на скриването на духа, когато душата с помощта на желанието овладява телесна форма. Така идеята за връзката между „Аз-а“ и „не-Аз-а“, чиято цел е висшето разкритие на духа, лежи в основата на всички митологични учения, ръкописи и символи на всички времена. Оттук се заражда и идеята за великата илюзия и заслепение – духът на Бога се завоалира, „изгубва“ и изчезва в привлекателната външна форма и в заслепението, които душата привлича около себе си.

В тази връзка трябва да се помни, че противоположният на Телец знак е Скорпион и тези два знака формират поле с особено тежки усилия за Херкулес, тъй като в първото той се бори с проблема за секса, а във второто преодолява великата илюзия.

Природа на изпитанията

Големият урок, който трябва да се усвои в този знак, е свързан с дълбокото разбиране на закона за притеглянето и с правилното използване на материята и контрола над нея. По този начин материята може (образно казано) да бъде възнесена на небето и да започне да действа по правилния начин, т. е. да стане средство за изява и поле на стремеж за вътрешния Христос, или душата. Затова стремящият се бива изпитван по два начина: първо – за да се провери силата на неговата животинска природа и мотивите, лежащи в основата на нейното използване, и второ – за да се види какво притегляне великата илюзия е способна да окаже върху него. Майа (великата илюзия) и сексът са просто двата аспекта на една и съща сила – силата на притеглянето, с тази разлика, че единият аспект се проявява на физически план, а вторият – в сферата чувствено-емоционалната природа.

Ученикът и сексът

По пътя на ученичеството сексът представлява реален проблем, който трябва да бъде преодолян. Разюзданите лични желания и попадането на човека под властта на която и да е част от неговия организъм винаги са много неправилни. Когато умът на мъжа е изцяло зает с мисли за жена (и обратното), когато човек живее главно за да задоволява първичните си потребности; когато той се оказва неспособен да устои на съблазънта към противоположния пол, той се превръща в жертва и попада под контрола на най-нисшата, животинската част от своята природа. 

Ако човекът обаче осъзнае своите физически функции като божествено наследство, а качествата си като дадени му за благото на групата (да ги ползва правилно за благото на човечеството), тогава ще се появи нов мотивиращ импулс на човешкото поведение в сферата на секса. Ще видим как изчезва разпуснатостта и свързаните с нея злини – болестите. Ще бъде решен проблемът с раждането на прекаленото много деца и икономическото бреме ще намалее. Чрез правилен контрол над сексуалната си функция и подчиняването й на целта, заради която тя съществува (продължение на човешкия род и осигуряване на човешки тела, чрез които душите да натрупват опит), хората накрая ще се научат правилно да използват секса. Тогава страстта, похотта, робуването на личното удоволствие, болестите и пренаселеността ще изчезнат от нашия свят. Материята вече няма да е подчинена на егоистични желания и отношението между половете ще се управлява от разбирането за божествения замисъл и съвършеното действие. 

Тук е мястото да отбележим, че Минос, царят на Крит, притежавал освен свещен бик още и лабиринт, в който живеел Минотавърът, а лабиринтът винаги е бил символ на великата илюзия. Думата тaze (лабиринт) произхожда от староанглийска дума, означаваща „да смутя“, „да объркам“, „да озадача“. Остров Крит с лабиринта и бика е ярък символ на великата илюзия. Той е отделен от континента, а нали илюзията и объркването са характерни за отделния „Аз“, а не за душата върху собствения й план, където груповото благо и всеобщите истини образуват нейното царство. За Херкулес бикът символизира животинското желание, а също и много други аспекти на желания в света на формите, които в своята съвкупност създават великата илюзия. Ученикът, какъвто е и Херкулес, представлява самостойна единица, отделена от континента (символ на групата) и живееща в света на илюзиите (в лабиринта). Бикът на желанията трябва да бъде хванат и укротен. В живота на отделния „Аз“ той трябва да бъде търсен и преследван от едно място към друго, докато не настъпи онзи момент в живота на стремящия се, когато той ще може да постигне онова, което прави Херкулес – да го яхне. Да яздиш върху животно в древните митове е означавало да притежаваш контрол. Бикът не е убит – човекът го е оседлал и го управлява по своя воля.

Изображение: commons.wikimedia.org