В ЛЪВ Отецът-дух и Майката-материя се срещат и тяхното обединение ражда съзнателна същност, наречена душа или „Аз“

За уроците  на човешката душа през знаците на зодиака, споделено от книгата на Алис Бейли „Подвизите на Херкулес”

„Hercules and the Nemean lion”, by Rubens, Peter Paul (1577-1640)

Качество: Чувствителност, водеща към индивидуално съзнание. Отделяне от стадото. Самосъзнание. Себеутвърждаване.
Девиз: От страна на формата: „Нека другите форми съществуват, аз съм, защото аз съм“; от страна на душата: „Аз съм То и То е Аз“.

Числото Пет

„Лъвът е мъртъв! Сега вече можем да живеем свободно, да орем нивите си, да сеем жито и спокойно да ходим навсякъде. Лъвът е мъртъв и велик е нашият избавител, синът човешки, който е и син Божий, наречен Херкулес.”

В петия знак (Лъв) Херкулес извършва този от своите подвизи, който исторически е най-известен, защото убиването на Немейския лъв винаги се е свързвало с него, макар че е интересно да отбележим, че този знаменит подвиг няма отношение към лъвската кожа, която Херкулес постоянно е носил. Това е била кожата на лъв, който той (като първи акт на служене) е убил преди да се отправи към своите подвизи. Така той е доказал, че е готов за изпитания и обучение.

Нумерологично това е един от най-интересните подвизи и за да можем докрай да осъзнаем неговото истинско значение, трябва да вземем под внимание числото пет, което го характеризира. От гледна точка на езотериста, пет е числото на човека, защото той е божественият син на Господ, заедно с четворната структура на нисшата си природа, съставена от ментално, емоционално и витално тяло, плюс физическа обвивка. На езика на психологията човек е „Аз-ът“, продължение на менталното и емоционалното състояние, на жизнеността и на апарата за реакция на физическото тяло. В четирите предишни знака видяхме как тези четири съставки взаимодействаха със спойващата ги душа.

В Овен душата е овладяла типа материя, който й дава възможност да се докосва до света на идеите. Тя се е облякла в ментална обвивка. Към индивидуалността тя е добавила такива съчетания от ментална субстанция, чрез които може най-добре да изрази себе си. Така човекът става мислеща душа. В Телец е бил установен контакт със света на желанията и последвала същата процедура. Били са развити средства за сетивен контакт със света на чувствата и емоциите и така човекът станал чувстваща душа. В Близнаци се създава ново и жизнено енергийно тяло чрез обединяване на енергията на душата и материята – така човекът става жива душа, защото двата полюса постигат хармония и се образува виталното, или етерното тяло. В Рак, който е знак на физическото раждане и отьждествяване на единицата с масата, работата по въплъщението е завършена и четворната природа е напълно проявена. Човекът става живо и действено начало на физически план. Само в Лъв обаче човекът става онова, което окултно се нарича петолъчна звезда – символ на индивидуализацията, на човечеството, на човешкото същество, което осъзнава себе си като индивид и започва да се осмисля като „Аз“. Именно в този знак ние започваме да употребяваме думите: „аз“, „на мен“, „мое“. 

Извечната Мъдрост на Изтока посочва, че числото пет е най-окултното и с най-дълбока значимост сред числата. Тя гласи, че група небесни духовни същества, които приели инкарнация на земята, се проявили чрез четворката и така извикали към съществуване човечеството. Те били божествени животи от пета група и обединявали в себе си двойствеността на вселената -духовния и физическия й аспект. Съчетавайки в себе си двата полюса, те били едновременно екзотерични и езотерични; обективни и субективни. Оттук се получава числото десет, което се приема за число на човешкото съвършенство и завършване, числото на цялостно развития и разгърнат човек, числото на достигнатото равновесие между духа и материята. При това число духът не доминира над материята; то е числото на стремящия се, чиято цел е да подчини материята за нуждите на духа и така да наруши равновесието на числото десет. 

Древните източни ръкописи използват някои интересни фрази, за да опишат природата на тези небесни същества, които всъщност са съвременните хора, т. е. ние самите, въплътените синове на Бога. Те са наричани Властелини на Знанието и Мъдростта, Властелини на Волята и Саможертвата, Властелини на Безграничната Преданост – тези понятия, отразяващи духовната същност, скрита във всяка човешка форма, заслужават най-внимателна оценка от всеки, който се стреми да премине по кръга на зодиака като съзнателен индивид, воден от духовна цел. Ние се намираме тук по наша собствена воля и напълно съзнателно. Ние сме се спуснали във въплътено съществувание, за да възнесем материята на небето. В своята същност и реалност човекът не е това, което изглежда. В същността си той е онова, което ще прояви във Водолей, т.е. в противоположния спрямо Лъв знак. Той ще бъде човек с универсално съзнание, въпреки самоутвърдената си индивидуалност в Лъв. Утвърденият индивид в Лъв става посветен в Козирог и се проявява като цялостен човек във Водолей – това става възможно само благодарение на неговата безгранична преданост към смътно долавяната цел, която го води отново и отново покръга на зодиака, докато не постигне пълно самосъзнание. 

Сега става очевидна пряката връзка между петата Заповед, петия подвиг и петия знак. „Почитай своя баща и своята майка, за да са дълги дните твои на тази земя, която Господ, Богът твой, ти дава“, защото в Лъв Отецът-дух и Майката-материя се срещат в индивида и тяхното обединение поражда тази съзнателна същност, която наричаме душа или „Аз“. В този знак човекът не само осъзнава себе си като индивид и се впуска в цикъла за натрупване на опит и придобиване на знание, но, станал самосъзнателен, той започва и своята подготовка за посвещение. Именно в този знак срещаме последната проверка по пътя на изпитанията. 

Знакът Лъв е един от четирите лъча на фиксирания небесен кръст, върху който за вечни времена са разпънати Космичният Христос и индивидуалният Христос. Понятието „разпънат“ ще придобие своето истинско значение, ако го поясним с думите „принесен в жертва“, доколкото при разкритието на Христовото съзнание във формата, крачка по крачка различните аспекти на божествената природа се оказват принесени в жертва.

В Лъв срещаме космичния разум, проявен в индивида като нисш интелект и този нисш аспект също трябва да бъде принесен в жертва, а ограниченият човешки ум трябва да се подчини на всеобщия ум. В Скорпион, който е третият лъч на фиксирания кръст, намираме космическата любов, или космическото привличане. Там тя е проявена в нейния нисш аспект, който наричаме велика илюзия – така в Скорпион виждаме стремящия се на кръста, принасящ илюзията в жертва на реалността. Във Водолей откриваме светлината на всеобщото съзнание, озаряващо човешкото същество, което принася в жертва индивидуалния живот и се влива във всеобщото цяло. Това е истинското разпятие, при което отражението се принася в жертва на реалното, нисшият аспект – в жертва на висшия, индивидуалната единица – в жертва на великото цяло. Именно тези характеристики чудесно са ни показани от Христос. Той се проявява като Създател, койтодейства под влияние на просветления разум. Той въплъщава в себе си любовта на Бога и се обявява за Светлина на Света. Проблемът на Херкулес следователно е проблем на съответния знак – разпятие на нисшия „аз“ и победа над индивидуалното себеутвърждаване. 

Отначало зодиакът е обхващал само десет съзвездия, защото от незапомнени времена двете съзвездия – Лъв и Дева, са разглеждани като един общ символ. Възможно е именно с това да е свързана и тайната на египетския сфинкс, който е представен като лъв с женска глава, олицетворяващ едновременно и Лъва, и Девата, вплитайки в едно символа на лъва, или царствената душа, и жената, или Майчиния аспект. Така той съвместява и двете противоположности – мъжката и женската, положителната и отрицателната.

В това съзвездие откриваме изключително ярка звезда, една от четирите кралски звезди на небето. Тя се нарича Регул, Управител, или Законодател, и символизира идеята, че човекът вече може да бъде закон сам на себе си, защото вътре в него живее онзи, който е цар или управител. Съзвездието включва и една ярка група звезди, наречена „Сърп“. За древните посветени, които разглеждали всички външни съзвездия като олицетворение на силите и като символ на една разгръщаща се драма, чието величие надхвърля тяхната възможност за осъзнаване, съзвездията са изразявали три основни мисли: първо – че човекът е управител, цар, въплътен Бог, индивидуален син Божий; второ – че човекът се управлява от закона, закона на природата, който той е създал за себе си, но също така и от духовния закон, на който той след време ще се подчини; и трето – че задачата на индивида се състои в това да вземе сърпа и да отсече или разсече онова, което затруднява прилагането на духовния закон и пречи за разцвета на душата.

Съзвездието Лъв включва 95 звезди, две от които са от първа величина. Казват, че неговото египетско название означава „разливане“, доколкото максималното разливане на Нил ставало точно по това време. Това има и интересно езотерично значение, тъй като според учението на Извечната Мъдрост човешкото семейство е влязло в съществувание чрез един процес, който технически се нарича „трето разливане“. Така е наречено явлението, изразило се в прилива на огромен брой души и спускането им в животински тела, което довело до формирането на човечеството, съставено от индивидуални единици. Другият термин, използван по отношение на третото разливане, е „индивидуализация“, или формирането на индивид, притежаващ самосъзнание, което го свързва с великите събития в знака Лъв.

Картина (заглавна): Clark Art Institute

В този ред на мисли