Митове и легенди за съзвездията
Лъв е едно от най-старите съзвездия. Името му е дадено още от древните египтяни. Те не са го свързали нито с мит, нито с легенда, а просто с повтарящите се сезонни явления.
В древен Египет, когато през нощите на март и април високо над хоризонта, приблизително в зенита заблестявали звездите на съзвездието Лъв, настъпвали непоносими горещини. Страната се превръщала просто в изгоряла пустиня и даже плодородната долина на р. Нил изсъхвала и се напуквала. По това време през нощите се чували само страшните ревове на лъвовете, които скитали из пустинята, за да си търсят храна. Никой не смеел да отива там. Тя се превръщала в царство на лъвовете. Те били господарите в нея. Това всяка година се повтаряло и затова древните египтяни нарекли областта със звездите, които виждали приблизително над главите си, с името ЛЪВ. Така на звездното небе се появил Лъвът - царят на животните.
Според преданията под знака на това съзвездие трябвало да се раждат велики царе. Затова най-ярката звезда от съзвездието ЛЪВ била наречена Регул (от лат. REX - цар).
Митологията на гърците е свързала съзвездието Лъв с чудовищния Немейски лъв и с един от подвизите на митическия герой Херкулес.
Като победил титаните, Зевс ги затворил в мрачния Тартар. Пред огромната му врата наредил да стоят непрекъснато хекатонхейрите (сторъките) и зорко да бдят, за да не избягат страшните чудовища. Титаните завинаги загубили властта си над света. Но борбата на Зевс да завземе властта над Небето и Земята не свършила с победата над титаните. Предстояла му още една, последна, но най-тежка борба със стоглавото чудовище Тифон, което всявало ужас и причинявало всички злини на Земята.
Когато Гея (Земята) разбрала колко жестоко е постъпил Зевс с нейните деца (титаните), тя встъпила в брак с мрачния Тартар и родила страхотното чудовище Тифон със сто огромни драконови глави, които бълвали непрекъснато буйни огнени пламъци на всички страни. Щом Тифон излязъл из земните недра, цялата Земя затреперала от огромното му тяло. Оглушителен рев на разярени бикове и лъвове, кучешки лай и страхотно змийско съскане се разнасяли далеч по Земята, а пламъците от драконовите глави опожарявали всичко наоколо. Ужас обхващал животните и хората и даже боговете от това разярено чудовище. Земята горяла и всичко се топяло от адската горещина, която бълвали главите на Тифон. Само Зевс не се уплашил. Той смело застанал пред чудовището и го обсипал с мълнии и гръмотевици. Земята и небето се слели в един непрекъснат огън, сякаш въздухът започнал да гори. От мълниите на Зевс всичко се превърнало в пепел. На пепел станали и стоте драконови глави на Тифон и той се проснал като огромна планина, от която изригвали огнени езици, които разтапяли всичко наоколо. Самата Земя била застрашена да се разтопи напълно. Но Зевс, без да губи време, сграбчил огромното огнено тяло на Тифон и го захвърлил в дълбочините на мрачния Тартар, който го бил създал. Там останал завинаги Тифон. Но и от Тартара той често всявал ужас сред хората и боговете, като създавал страхотни урагани, които помитали всичко, където преминели. Пламъците на Тифон пробивали планините и като огнени реки потичали по склоновете им и ги опожарявали. Но най-страшното дошло, когато Тифон се оженил за Ехидна. От брака им се родили ужасяващи чудовища - двуглавото куче Орфо, триглавото куче Цербер със змийска опашка, Лернейската хидра, Немейският лъв и др. Някои от тези чудовища излезли на Земята, гдето причинявали страхотни бедствия, ужас и страдания на хората.
Тифон и Ехидна изпратили своята рожба - огромния лъв в планините, недалеч от гр. Немея (отгдето и името му Немейски лъв). Със страшен рев той върлувал в околностите на Немея и опустошавал всичко. Ужас обхващал хора и животни, когато чували неговия рев. Хората не смеели да излизат от къщите си. Настанал глад и мор по хора и добитък. В Немея се чували само плач и стенания. Никои не можел да избави хората от непоносимото бедствие, за което се говорело из цяла Гърция.
Чул Евристей за това бедствие и възложил на Херкулес да изпълни незабавно първото му поръчение: да убие Немейския лъв и да му го донесе в Микена.
Херкулес тръгнал веднага за гр. Немея. Когато пристигнал там, докъдето стигал погледът му, виждал само опожарена Земя и никаква жива душа. Нямало дори кого да попита къде е леговището на страшния лъв. Без да губи време, Херкулес се отправил към планините. Цял ден бродил из тях, но никъде не могъл да открие чудовищния лъв. Започнало да се мръква. От далечината Херкулес чул страшния рев на лъва, който, разбудил се, се протягал и чакал да се стъмни, за да продължи опустошенията си от предишната нощ...
С няколко гигантски скока Херкулес се намерил до леговището на лъва. То представлявало огромна пещера с два изхода. Пред единия от тях Херкулес натрупал огромни скали, така че лъвът можел да излезе само през другия изход. Там се скрил Херкулес и опънал лъка си. Не минало много и огромният лъв с рев излязъл от пещерата. Стрелите на Херкулес го обсипали като мълнии. Но нито една от тях не го наранила. Стрелите отскачали от кожата му, която била по-твърда от желязо. Херкулес не знаел, че Немейският лъв е неуязвим от оръжие. Като видял, че стрелите отскачат от кожата му, Херкулес оставил лъка и се нахвърлил върху разярения звяр. Само с един удар по главата с тежкия боздуган го зашеметил и омаломощил. Хванал го с мощните си ръце за гушата и толкова силно го стиснал, че за миг го удушил. Метнал го Херкулес на гърба си и отишъл в гр. Немея. Там принесъл жертва на гръмовержеца Зевс - неговия баща. За спомен от първия си подвиг Херкулес положил началото на Немейските игри, през време на които в цяла Гърция прекратявали войните и царувал всеобщ мир.
Херкулес отнесъл лъва в Микена. Когато Евристей видял чудовището, се уплашил не толкова от него (то било мъртво!), колкото от силата и мощта на Херкулес. Затова му заповядал вече да не влиза в Микена, а да му показва доказателствата за изпълнението на поръченията му далеч извън градските стени.
Съзвездието Лъв напомня за подвига на Херкулес, с който той избавил хората от невиждано бедствие.
„Митове и легенди за съзвездията”, Ангел Бонов
Изображение: Celestial Atlas by Alexander Jamieson - aa.usno.navy.mil