За уроците на човешката душа през знаците на зодиака, споделено от книгата на Алис Бейли „Подвизите на Херкулес”
„Hercules and the Hydra” by Antonio del Pollaiolo, circa 1475, Uffizi Gallery
Качество: Конфликт. Изпитание. Проверка. Триумф. Точки на криза. Моменти на преориентиране. Повратна точка в живота на човека и индивида.
Девиз: От страна на формата: „Нека Майа процъфтява и да управлява лъжата“; от страна на душата: „Войн съм аз и от битката излизам тържествуващ“.
Психологичен анализ на мита
На Херкулес било заповядано да открие деветглавата хидра, която живеела в зловонното блато. Това чудовище има своето субективно отражение. То живее в пещерите на ума и процъфтява в застоя и калта на неосветените умствени тайници.
Макар и скрит в дълбините на подсъзнанието, звярът (ту мълчащ, ту изригващ безумна ярост) постоянно е в нас. Да се открие неговото присъствие обаче не е толкова просто. Минава много време преди индивидът да разбере, че отглежда и поддържа в себе си едно толкова свирепо същество. Горящите стрели на огнения устрем трябва да бъдат разпръснати навсякъде, преди да се открие неговото присъствие. Борбата с този ужасен враг е наистина една героична постъпка за сина човешки, който е и син Божий. Когато човек отсече една глава, на нейно място изникват две други. Всеки път, когато някакво низко желание (или мисъл) бъде преодоляно, неговото място се заема от други.
Херкулес прави три неща: той признава съществуването на хидрата, търпеливо я търси и накрая я унищожава. За да бъде осъзнато наличието на хидрата, е необходимо умение за различаване. Откриването на нейното леговище изисква търпение, а смирението е необходимо, за да се изведат отвратителните пороци на подсъзнанието върху повърхността и да се обезсилят там чрез светлината на мъдростта.
Докато Херкулес се сражава с хидрата в блатото сред кал, гнилоч и мърсотия, той не успява да я победи. Трябвало е да повдигне чудовището във въздуха, т. е. да пренесе своята задача в друго измерение, за да я реши. В пълно смирение, на колене в мърсотията, той е трябвало да изследва своя проблем в светлината на мъдростта и във възвишената атмосфера на търсещата мисъл. Оттук можем да заключим, че решението на много наши проблеми идва едва когато си изработим нов поглед за нещата и открием нова перспектива.
В мита се казва, че едната от главите на хидрата била безсмъртна. Оттук се подразбира, че всяка трудност, колкото и ужасна на вид да е тя, съдържа в себе си голяма ценност. Опитите да подчиним нисшата си природа и да открием ценността в нея никога не остават безплодни. Безсмъртната глава, отсечена от тялото на хидрата, била закопана под скалата. Това означава, че концентрираната енергия, която отначало е предизвиквала проблеми, все пак се запазва, но вече пречистена, пренасочена и порасла след постигнатата победа. Тази сила трябва правилно да се управлява и насочва. Под скалата на твърдата воля безсмъртната глава ще стане източник на сила.
Деветте глави на хидрата
Задачата, поставена пред Херкулес, се състои от девет части. Всяка от главите на хидрата олицетворява един от проблемите, с които се сблъсква дръзналият да постигне контрол над себе си. Първите три глави символизират желанията, свързани със секса, комфорта и парите. Втората тройка са страстите: страх, ненавист и желание за власт. Последната тройка глави представлява пороците на непросветения ум: гордост, обособеност и жестокост.
Тук ясно виждаме мащаба на задачите, които стоят пред Херкулес. Той трябва да овладее изкуството да преобразува тези енергии, които толкова често довеждат хората до катастрофи и трагедии. Деветте сили, които от началото на света предизвикват гибелни разрушения сред човеците, трябва да бъдат пренасочени и преобразувани. Хората и до днес все още се стремят да достигнат това, което тогава е успял да стори Херкулес. Проблемите, предизвикани от неправилното използване на енергията, известна като секс, привличат вниманието навсякъде. Любовта към комфорта, разкоша и собствеността все така расте. Преследването на парите, възприемани не като средство, а като самоцел, скъсява живота на безброй мъже и жени. Следователно, задачата за унищожаване на първите три глави все още строи пред човечеството, макар и хиляди години след като Херкулес е извършил необикновения си подвиг.
Трите качества на характера, които Херкулес е трябвало да прояви, са смирение, мъжество и умение да различава: смирение, за да види своето положение обективно и да разпознае неговото ограничение; мъжество, за да нападне чудовището, което лежи дълбоко скрито в неговата природа; и умение да различава, за да намери начин да победи смъртния си враг.
Разкриването на помийната яма на низките желания и егоистични пориви, гноящи в подсъзнанието, е станало задача на съвременната психоанализа. Техниката на психоанализата позволява на този нелицеприятен набор от потиснати импулси да се издигне на повърхността – това е правилно, но често всичко свършва дотук. Индивидът разбира, че чудовището лежи, скрито в дълбините на подсъзнанието му, но се чувства слаб и неуверен, когато трябва да се справи с този ужасен враг.
Херкулес използва в своята борба по-ярка светлина от тази на аналитичния ум. Той се старае да пренесе своя проблем в по-висше измерение, а не се рови до безкрайност в тресавищата на подсъзнанието. Като се опитва да разгледа своя проблем в светлината на онази мъдрост, която наричаме духовна, той започва да вижда нещата от съвсем друг ъгъл. Така той успява да отслаби хватката на хидрата и след време да победи чудовището.
Борбата с хидрата
Предстоящото разглеждане на деветте проблема, с които в наши дни се сблъсква човекът, стремящ се да убие хидрата в себе си, ще освети онези скрити сили, които действат в човешкия ум – в това буре с барут.
1. Секс
В тази сфера престореното викторианско благочестие и психоаналитичната всепозволеност са еднакво нежелателни. Сексът е енергия. Тя може да бъде потискана, безконтролно използвана или сублимирана. Потискането не е истинско решение на проблема, а разпуснатостта опошлява живота и прави човека роб на страстите. Сублимацията води до използване на сексуалната енергия в творческа посока.
Преобразуването на човешките енергии открива пред нас широко поле за размисъл и експерименти. Във физиката енергията на движението може да се преобразува в електричество, а топлинната енергия – в движение. До каква степен обаче човешките енергии могат да се пренасочват? Преди всичко фактът, че ползваме енергията на веществата, като я извличаме от храните, безспорно означава, че сме способни да преобразуваме скритите енергии в движение. Може ли задвижващата ни емоционална енергия аналогично да бъде пренасочена към мисловна дейност? Възможно ли е енергията на кипящите страсти да намери своя израз в устрем? Могат ли подбудите и импулсите на човешката природа да се преобразуват така, че да станат благотворни сили. Може ли енергията, произведена от мисълта, да бъде използвана като сила на синтеза, водеща до усещане за тъждественост с всички живи същества?
Опитът на Херкулес показва, че такива възможности съществуват и че този, който иска да победи хидрата на страстите и на разделящия ум, трябва да може да решава подобни задачи.
2. Комфорт
Вечното чувство за неудовлетвореност подтиква човека да върви към все по-големи постижения. Комфортът често е спирачка по този път. Претоварен от собственост и притъпен от измамното чувство на комфорта, духът отслабва и отстъпва. Пленникът на комфорта изпада в апатия, забравяйки борбата и изпитанията, които каляват острието на духовните усилия. Волята за търсене, подбудата да се открие тайната за причините на живота, са чужди на този, който е склонен да направи комфорта централен мотив на своя живот.
3. Пари
Спестяването на пари е главна страст, която е в основата на дейността и на човека, и на народите. Етичните и човешки ценности се забравят в безумното преследване на златото, даващо власт. Изборът на мнозина неизбежно се определя от парични съображения, а не от духовните убеждения или етичните принципи. Стремежът към натрупване на богатства е ненаситен. Важно е не колко вече имаш, а да се стремиш към повече.
Грозният резултат от тази форма на умствено разстройство е егоцентризмът. Индивидът, който страда от тази мания, много често иска да получи всичко, без да дава нищо. За него състоянието на вселената се определя от това, което лично може да придобие. Той приема себе си за крайна точка и не признава никаква отговорност, която изисква от него да сподели с другите личните си блага.
Нима интелектуалните богатства и духовните съкровища не са достойни за нашите усилия? Те могат да се споделят с всички и онзи, който всичко отдава, всичко и получава, ставайки по-богат отпреди. Желанието да се придобиват материални блага рано или късно може да се превърне в желание да се умножат знанията и волята, да се придобият ценностите на духа.
4. Страх
Безбройни са начините, по които призраците на страха мъчат човешките синове. Техните илюзорни форми смущават и плашат хората, като стягат в калъпи краката им и висят като воденични камъни на шията им. Много хора страхливо затварят очи пред задушаващия страх да не станат смешни, да не би да не успеят, пред страха от неизвестното, от старостта, от случайността, от смъртта.
Можем ли да се избавим от тези страхове? Опитът на Херкулес показва, че те могат да бъдат преодолени, ако издигнем своето съзнание на по-високо равнище на интеграция. Когато животът на човека е насочен към по-висша цел, заплашителните сенки на страха се отблъскват към периферията на мисълта. Докато тези неясни чудовища бродят в полумрака на подсъзнанието, те все още притежават силата да вледеняват нашето сърце.
Войникът рискува своя живот заради победата над врага. Майката спасява детето си от опасност, като забравя за собствените си страхове. Шофьорът, носещ се по шосето с главозамайваща скорост, рискува живота и здравето си заради силните усещания. Всички тези хора са насочили своето внимание по-високо от точката, където се намира страхът и така го преодоляват. Духовно ориентираната личност също насочва своята мисъл към такова равнище, до което страхът не достига.
5. Ненавист
Това чувство се основава на отрицанието и е противоположно на желанието за единение. Издигната обаче на по-високо равнище, ненавистта се превръща в отрицание на всичко, което е нереално. Когато е лишена от емоционално съдържание, тя може да стане енергия, подтикваща човека да отхвърли формата заради живота, който я одушевява. На нисшата дъга тя е явно разрушителна, а на висшата, ако бъде внимателно пречистена, тя може да се разглежда като другата страна на любовта.
6. Жажда за власт
В хода на отминалите векове човекът е освобождавал енергията на властта много повече, отколкото енергията на любовта. В резултат се е нарушило равновесието на енергиите и е настъпил дисбаланс между тях. Властта, ако не бъде тясно свързана с любовта, се превръща в разрушителна сила. Много трагедии в човешките отношения са породени от неконтролираното желание да се доминира над живота на останалите, да се дават предписания и да се управлява поведението им. Този, който подменя етичните принципи от съображение за власт, поражда постоянен раздор и борба. Високите идеали, служещи на човечеството като фарове в течение на векове, гаснат, ако властта стане определящ фактор в обществото.
Ако обаче бъде преобразувана, волята към властта става воля за постигане и воля за жертване. Грубата егоцентрична воля се превръща в разпространител на благодатни дарове. Тогава властта естествено служи на любовта, а любовта прославя властта.
7. Горделивост
Стените, издигнати от гордостта, заключват човека по-сигурно от решетките на затвора. Скован от тежките окови на самовъзвеличаващите мисли, той гледа на останалите хора отвисоко. Така човекът отслабва връзките, които ни обединяват в нерушимо братство. Като отделя себе си от останалите, той се отдалечава все по-далеч от кръга на човешките симпатии.
8. Обособеност
Аналитичният ум подрежда и дели всичко, като поставя частта над цялото. Той набляга върху различността вместо върху факта за всеобхватното единство. Такова фрагментарно мислене противоречи на импулса за синтез. Заемащият позицията на отделеност е склонен да забелязва разликата между хората, а не тяхното сходство; той разбира религията като поредица от антагонизми, а не като единен изразна духовния импулс; той смята, че борбата между класите в обществото е по-важна от общочовешките качества, които правят хората братя; той разглежда земята като сбор от отделни народи, а не като единен свят. Херкулес трябва да види хидрата като единно чудовище, а не като девет отделни глави. Докато реже глава след глава, той не може да постигне успех. Едва накрая, когато я възприема в нейната цялост, той я побеждава.
9. Жестокост
Удовлетворението, което изпитва човек, когато причинява болка на другите, е свидетелство за наличие на зли наклонности, които разлагат ума. Удоволствието от причиняване страдания на ближния е болест. Тази отвратителна глава на хидрата трябва да се унищожи веднъж завинаги, преди човекът да може да се нарече хуманен. Съвременният живот дава много примери за насилие и безпричинна жестокост. В много семейства чувствителните деца се преследват, подиграват им се и се презират от тези, които не желаят да си направят труда да ги разберат. Всекидневно много мъже и жени заявяват на целия свят, че са станали жертви на умствено насилие (психологически мъчения); съдилищата и болниците дават потресаваща картина на ирационалното удоволствие, което изпитват човешките същества, изтезавайки себеподобни. „Ние правехме това заради силните усещания – каза преди време членът на банда малолетни – а не заради парите“.
Когато това чудовище – жестокостта, бъде издигнато високо във въздуха под светлината на разума и състраданието, то губи своята сила. Все още пред нас стои задачата да преобразуваме енергията на жестокостта в енергия на активно състрадание. В две от изпитанията Херкулес „убива“ онези, които трябва да обича. В Скорпион обаче той постига трансформация в себе си и изхвърля от своята природа тази склонност, която при всяко бъдещо изпитание би била голяма пречка за него.
В този подвиг от психологична гледна точка постижението на Херкулес е следното: той допуска светлина в дълбините на своето подсъзнание, сграбчва чудовищните сили, които гъмжат в тъмнината и така побеждава своя вътрешен враг. Процесът на пречистване е протекъл и сега Херкулес върви към следващия подвиг, в който трябва да покаже умение да контролира силите и възможностите на своя ум.
Истинското изпитание в Скорпион никога не идва, докато човекът не е координиран, докато неговият разум, емоционалната и физическата природа не заработят като едно цяло. Едва след това човекът, преминавайки през знака Скорпион, открива, че неговото равновесие внезапно се нарушава, а желанието, от което си е мислил, че се е избавил, му изглежда необикновено силно. Смятал е себе си за уравновесен, а сега разбира, че е изключително неустойчив. Разумът, който е започнал да контролира личността му, както той е смятал досега, сякаш вече не действа. Когато изследваме Херкулес в това състояние, ние виждаме самите себе си.
Спомнете си, че в Скорпион ученикът трябва да направи три неща. Да покаже (не пред Йерархията, не пред външни наблюдатели, а пред себе си), че е преодолял великата илюзия – че материята и формата не могат повече да го задържат. Херкулес трябва да докаже на себе си, че формата е просто канал и израз на контакта с великото поле на божественото проявление. При четенето на някои религиозни книги човек може да стигне до извода, че формата, емоциите и разумът са нещо лошо и нежелателно и че от тях трябва да се освободим. Според мен е много важно да се разбере, че ако аз се избавя от физическата форма, няма да имам средство за контакт с божественото проявление, защото Бог съществува в моите събратя, в този физически осезаем свят, в който живея и аз. Ако нямам форма, няма да съществуват петте ми сетива и, следователно, аз ще скрия от себе си Бог в една от неговите форми. Личността не трябва да се унищожава и потиска; тя трябва се осъзнава като троен канал за израз на трите божествени аспекта. Всичко зависи от това дали използваме тази тройствена личност за егоистични или за божествени цели. Великата илюзия се крие в това личността да бъде използвана за егоистични цели. Като анализираме цялата история, можем да кажем, че в знака Скорпион големият „Аз“ има задачата да убие малкия „аз“ и да го научи да разбира смисъла на възкресението.
Скорпион – знакът на магията
Магия не означава правене на някакви странни неща; истинската магия е проявление на душата чрез формата. Черната магия означава използване на формата за получаване на това, което иска формата – т. е. от чист егоизъм. Бялата магия е използване на душата за вътрешно израстване на човека чрез дейността на личността. Защо Скорпион е магически знак? Древните книги гласят: „Девата е чашата на магьосника, тя подготвя съставните части, които ще се измерят върху чашките на везните, а в Скорпион се извършва магическата работа“. В терминологията на стремящите се това означава, че в Дева човек открива в себе си Христос, защото в течение на векове формалната ни природа Го е отглеждала вътре в нас. Във Везни се колебаем между двойките противоположности – между формата и природата на Христос, докато не бъде постигнато равновесие, така че Христос и материята да постигнат равновесие. В Скорпион преминаваме през проверката кое ще победи – Христос или формата, висшият „Аз“ или нисшият, реалното или нереалното, истината или илюзията? Това е смисълът на изпитанието в Скорпион.
Алис Бейли „Подвизите на Херкулес”
Картина: „Hercules and the Hydra” by Antonio del Pollaiolo, circa 1475, Uffizi Gallery, commons.wikimedia.org