За мистичната душа на знаците по колелото на Зодиака с поетичното слово на големия наш писател, физик, учител и мъдрец Георги ТОМАЛЕВСКИ.
(Libra, Mikalojus Konstantinas Ciurlionis, 1907)
♠ Везни
Детето стана юноша, а юношата възрастна и стана мъж. Премина времето, когато над небесната люлка се носеше тихата песен на младенчеството и пръстите на световна майка милваха меките къдрици на младенеца.
Сега той е зрял сред плодните градини на небесното колело, на кръстопътя между светлината и сенките, на възела, където денят е равен на нощта.
Ръцете му са силни от устрема в дългия и труден път, и в шепите си той държи даровете, които ще постави в небесните капони.
В жилите на тоя младенец тече пламналата кръв на лъва, в сърцето му звънят тихите слова на небесната дева. Пътят му е вече очертан и светът се готви за деня на великата правда.
По родните поля на Земята повява ранният есенен повей. Той носи аромата на зрелите плодове, мириса на още топлата Земя и шумоленето от уморените листа на горите.
Хлябът се пече, преминал през мъката на житеното зърно, през морните въздишки на орача, през копнеещите песни на жътварките.
Зърното на гроздето е вече ново, кипнало вино, което бушува в делвите и търси млади, яки съдове, за да стане кръв на новото време.
Хамбарите и скривниците са препълнени, и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата. Ще получи старецът при топлото огнище, орачът и жетварите, детето с чистите зеници, птичката под стрехата и малката мравя.
Там, където са текли капките пот в зноя на морното пладне, е възраснал стрък с клас, там, където е звъняло златно крило на пчела, тече мед с цветен мирис, там, където е имало морна въздишка, сега тече песен като планински ручей, там, където е капнала кървавата капка на жертвата, възраства цветето на безсмъртието.
Люлеят се небесните капони, но иде ден, когато на техните блюда ще тежи обилието на човешкия труд. На едното блюдо мъката, на другото – небесната радост; на отвъдната страна на сълзите – драгоценни бисери, на едната страна вражда, на другата – братска обич!
Ще заслиза оня, който беше младенец, после юноша и най-сетне зрял мъж по долините, в които препускат конниците на есенния вятър и ще възвести на тия, които населяват тия долини, за великата правда, която иде от планината на духа.
Ще запеят тучните угари, ливадите и реките песен на правдата, родена там във възела на небесното колело, където са равни денят и нощта.
От: „Астрономия за народа“, Георги Томалевски, изд. Сдружение Слънчогледи
Рисунка: Libra, Mikalojus Konstantinas Ciurlionis, 1907, wikiart.org
