„Ако човек страда от хронична напрегнатост, тогава дори и да не прави нищо, дори и да лежи, той ще използва повече енергия, отколкото този, който работи физическа работа през целия ден.“
♥ Енергия
Приоре, 30 януари 1923 г.
Вероятно сте чули на лекциите, че в продължение на двадесет и четири часа нашият организъм произвежда определено количество енергия за своето съществуване. Повтарям: определено количество. Въпреки това съществува много повече от тази енергия, която би била необходима за едно нормално изразходване. Но поради това, че животът ни е толкова погрешен, ние изразходваме по-голямата част, а понякога и цялата, и то непродуктивно.
Един от главните фактори за консумация на енергия са ненужните движения във всекидневния живот. Както показват някои експерименти, по-голямата част от тази енергия се изразходва точно когато извършваме по-неактивни движения. Например колко енергия ще изразходва човек за един ден, изцяло изпълнен с физически труд?
Доста. Въпреки това той ще изразходва дори още повече, ако седи неподвижно и не прави нищо. Нашите големи мускули консумират по-малко енергия, защото те по-добре са се адаптирали към инерцията, докато малките мускули консумират повече, защото са по-неадаптирани: те могат да се задвижат само със сила. Например както седя тук сега, аз ви изглеждам така, сякаш че не се движа. Но това не означава, че не изразходвам енергия. Всяко движение, всяко напрежение, независимо дали голямо или малко, става възможно за мен само с изразходване на тази енергия. Сега ръката ми е напрегната, но аз не се движа. Въпреки това сега изразходвам повече енергия, отколкото ако бях я задвижил така.
Това е нещо много интересно и вие трябва да се опитате да разберете това, което казвам за инерцията. Когато правя внезапно движение, нахлува енергия, но когато повторя движението, инерцията не изразходва повече енергия. В момента, в който енергията е дала началния тласък, потокът на енергия спира и движението се поема от инерцията.
Напрежението се нуждае от енергия. Ако липсва напрежение, се изразходва по-малко енергия. Ако ръката ми е напрегната, както е в момента, се изисква непрекъснат поток; което означава, че той е свързан с акумулаторите. Ако сега задвижа ръката си по този начин, дотолкова доколкото го правя с паузи, аз ще изразходвам енергия.
Ако човек страда от хронична напрегнатост, тогава дори и да не прави нищо, дори и да лежи, той ще използва повече енергия, отколкото този, който работи физическа работа през целия ден. Човек, който няма тези малки хронични напрежения, със сигурност не губи никаква енергия, когато не работи или не се движи.
Сега трябва да се запитаме много ли са тези измежду нас, които са освободени от тази ужасна болест?
Трябва да имаме предвид, че тази енергия, за която говорим сега толкова просто и лесно, която прахосваме така ненужно и неволно, тази енергия е необходима за работата, която имаме намерение да вършим и без която не можем да постигнем нищо.
Не можем да получим повече енергия, потокът на вливащата се енергия няма да се усили: машината ще си остане такава, каквато е създадена. Ако машината е направена да произвежда десет ампера, тя ще продължава да произвежда десет ампера. Токът може да се увеличи само, ако се подменят всички жици и намотки. Например една намотка представлява носа, втора - краката, трета - цвета на кожата или размера на стомаха. Така че, машината не може да се промени - структурата й ще си остане такава, каквато е. Количеството на произвежданата енергия е постоянно: дори и при най-ефективна работа на машината това количество съвсем малко ще се увеличи.
Това, което имаме намерение да правим, изисква много енергия и много усилия. А усилието изисква много енергия. С тези усилия, които правим сега, с това щедро разходване на енергия, е невъзможно да извършим това, което сега планираме в ума си да извършим.
Както видяхме, от една страна, ние се нуждаем от много енергия, а от друга - машината ни е така конструирана, че не може да произвежда повече. Къде е изходът от тази ситуация? Единственият изход и единственият метод и възможност е да се икономисва енергията, която имаме. Следователно, ако искаме да имаме много енергия тогава, когато имаме нужда от нея, ние трябва да се научим да правим икономии винаги, когато можем.
Едно нещо определено се знае: че едни от най-важните изтичания на енергия се дължат на нашите неволни напрежения. Ние имаме много други утечки, но всички те са по-трудни за поправка от гореспоменатите. Затова трябва да започнем с най-лесното: да се освободим от този теч и да се научим как да се справяме с останалите.
Избрано от: „Картини от реалния свят“, Георгий Гурджиев, изд. „Гуторанов и син“, 2004 г.
Снимка: Георгий Гурджиев (1866-1949)
