За мистичната душа на знаците по колелото на Зодиака с поетичното слово на големия наш писател, физик, учител и мъдрец Георги ТОМАЛЕВСКИ.
♠ Скорпион
Ето и тясната врата по възхода на огромната спирала. Тука се опознава великият миг, защото душата надниква в отвъдното и опознава царството на духа.
Тука стихва шумът на земната измама, побягват миражите, стопяват се радостта и скръбта, възторгът и надеждите.
Остава великата и безответна тишина на безкрая, в която не се отеква нито буря, нито радостен вик, нито горест.
Една ладия безшумно ще заплува по смълчаните води на тъмно езеро. Душата ще се понесе към острова на мълчанието. Един запален светилник, който сама тя ще донесе, ще сочи пътя й, а отражението му ще се плъзга по равното огледало на небесните води...
Есен е на Земята. Някой гали там долини и лесове с бледата ръка на есенната скръб. Облечени в много багри, горите шумят, и листата, които се отронват от клоните, полюляват се в хладния въздух, като късове от захвърлено прощално писмо.
Върху чистото теменужено небе огромен и властен блести знакът на смъртта. Антарес се казва звездата, която грее на челото му. Безмълвно тя трепти като рубин върху тъжната корона на есенната вечер.
Настъпва часът на великото изпитание. Душата е претеглена на небесните капони, начертан е пътят на безсмъртието й, който води през тясната пролука на смъртта.
Там, където се докосват върховете на два конуса и свършва един, за да начене друг свят, там е точката, през която може да премине само голата искра на аза, без смъртното си име, без почестите, без венеца на шумната земна власт, без горестите и без радостта. Там, където чистата ядка на Всевечното се съблича от всички дрехи, няма никой друг, освен любовта, която е и в живота и в смъртта, любовта, която е родена преди световете, любовта, която пребъдва и след смъртта. Тук, при тая врата на тайната, живеят заедно краят и новото начало, нищото и множеството на световете, Гетсиманската градина и Възкресението. Тук, зад мълчаливата врата, чака най-кроткият ангел, когото никой не е видял.
И защото е най-прекрасен от всички и целувката му е по-нежна от трепета на среднощните съзвездия, затова той е обвит с тайна и със страх.
Там, в тая синя точка, която е край и начало, душата ни ще опознае великата истина. Тя ще види пътя си, ще види извора, реките, по които е текла, и океана, в който ще се влее пак.
Есен е на Земята. Високо в небето сияе знакът на смъртта, която мъдрите зоват начало на ново битие, и на челото му блести едра звезда, като рубин, върху короната на тъжната и бледолика есен. В една малка синя точка по извитъка на великата спирала чака часът на голямото изпитание, където смъртта е начало на нов живот.
От: „Астрономия за народа“, Георги Томалевски, изд. Сдружение Слънчогледи
Изображение: commons.wikimedia.org