„Въпреки че ние всички живеем под един и същ кармичен закон, всеки от нас е застанал на различно стъпало от стълбата на съвършенството“, споделя Мартин Шулман в книгата си „Кармична астрология“. За законите на кармата, свободната воля и уроците, така индивидуални за всеки от нас, назаем от високо цененото в астрологичните среди и школи ръководство на Мартин Шулман.
(The Night of Enitharmon's Joy, 1795, William Blake (1757-1827)
♥ Законът на кармата
Сър Исак Нютон веднъж написал, че „на всяко действие отговаря равно по сила противодействие“. Великият учител Буда ни учи, че „Вие сте това, което мислите, превърнали се в онова, което сте мислили“. По същество и двете изявления казват едно и също - това че всяка причина си има следствие.
Точно в това се заключава Законът на Кармата.
Всяка мисъл, която имате, се запечатва в субстанцията на вселенската материя, за да се прояви в крайна сметка като следствие във физическия свят. Понякога следствието може да се случи скоро след първопричината, тогава можем ясно да осъзнаем как мисълта и следствието са тясно свързани, почти като да хвърлиш камък в езерото и да наблюдаваш вълничките, които се образуват около него. Но в други случаи следствията произтичат години след причината и става по-трудно да се разбере връзката между двете. И все пак винаги един сезон следва друг. Винаги лятото следва пролетта. Винаги десният крак следва левия. Никога човек не може да отиде някъде без да се завърне от някъде.
Всеки ден е порастването на предишния, както и днешният ден изсмуква соковете на утрешното дърво. Всяка мисъл е израстване на мисълта, която я предхожда, както и всеки живот е още един концентричен кръг в дървото на вечния живот. Във всяко въплъщение, каквото и да правиш, където и да ходиш, каквото и да мислиш, всичко, което правиш, е среща със самия теб! И всеки жизнен опит трябва да ти помогне да усъвършенстваш този Аз, постоянно еволюирайки към по-съвършено изразяване на твоята душа.
Такъв е Законът на Кармата.
От Библията са ни завещани думите: „Не се самозалъгвай, Бог не е осквернен... Каквото посееш, такова ще пожънеш“. Тези, които се смеят, трябва да се научат да плачат, така че тези, които плачат, да могат да се смеят. С всяка сълза и усмивка, с които се приближаваш към срещата със себе си, нова карма се създава за твоето бъдеще.
Душата постоянно разширява своето съзнание посредством обсега от преживявания, докато престане да бъде необходимо да се преражда във физическо тяло. Преди раждането душата ти избира душите, които ще бъдат нейни родители. Това определя веруюто, чрез което ще живееш. Тя избира обкръжението, в което ще се родиш и издигнеш и накрая програмира последователно всички жизнени опитности, през които ще преминеш, включително всяка задънена уличка, в която ще се забиеш, докато търсиш пътеката на истината.
Колкото повече стъпките ти през живота олекват, толкова по-леко ще е теглото на твоята карма. Все пак този процес на среща със себе си не трябва да се насилва, тъй като, ако човек стои на пръсти, е нестабилен.
Човек постоянно търси пътя си към дома и определя своето щастие чрез убедеността си, че крачи по този път. Където и да ходи човек, той се връща у дома си и неговите кармични уроци са пътната му карта заедно със знаците за стоп, препятствие и отклонение, които трябва да преодолее, за да доведе душата си до състояние на съвършенство, където тя отново ще стане едно цяло с чистия дух.
♥ Живот под кармичен закон
В своята книга „Казано от Йогананда“, великият мистик обяснява прераждането и кармата с тези думи:
„Учителю, аз съзнавам само сегашния си живот. Защо нямам съзнателни спомени от предишни въплъщения и никакви по-нататъшни знания за бъдещето съществуване", попитал един ученик.
Учителят отговорил: „Животът е като огромна верига в божествения океан. Когато част от веригата е издърпана над водите, ти виждаш само тази малка част. Началото и краят са скрити. В това въплъщение ти виждаш само една брънка от веригата на живота - миналото и бъдещето, макар и невидими, остават в дълбините на божественото. Бог разкрива своите тайни само на тези, които са в хармония с него.
Въпреки че повечето от нас нямат съзнателен спомен от минали животи, ние не само изживяваме последствията от всичко, което сме причинили в тях, но и самите причини са тези, които правят така, че да се раждаме неравни!
Не трябва да объркваме вярата, че „всички хора са създадени равни“ с мисълта, че „всички хора се раждат равни“. Знаем, че дете, което се ражда с вроден дефект, не може да очаква същия начин на живот или същите възможности като едно нормално дете. Дете, родено в гето, не може да очаква същите преживявания като дете, родено в имение. Докато ние знаем със сигурност, че схващането „всички хора са създадени равни“ е вярно дотолкова, що се отнася до човека като духовна същност в неговото оригинално сътворение, то това, което той прави с това равенство от тук нататък, придвижвайки се от живот в живот е напълно негов собствен избор и свободна воля. Естествено, това което той прави ще определи нивата, които душата му достига.
Два различни индивида се изправят срещу едни и същи събития или обстоятелства като се държат различно; единият избягва от събитието, а другият се справя с това и така се издига до своите най-високи кармични способности. Първият индивид трябва да повтори събитието отново и отново, докато вторият индивид е готов да премине .към новите уроци. С течение на дните, които преминават в месеци, години и животи, вторият индивид ще се издигне до по-високите нива на своята карма по-бързо, докато първият индивид би могъл много лесно да се заеме все пак с основните, първични кармични уроци за вечността на живота.
Това, което е добро за гъската, не винаги е добро за гъсока. Докато твоите очи бродят по зелените площи на съседския двор, Бог се усмихва и казва: „Не, аз имам нещо по-добро за теб, въпреки че ти няма да го откриеш, ако се опитваш да усъвършенстваш уроците на своя съсед“.
Въпреки че ние всички живеем под един и същ кармичен закон, всеки от нас е застанал на различно стъпало от стълбата на съвършенството. Всяка стъпка е различна фаза на растежа, най-важната от които е тази, която ще предприемем. Но винаги това ще бъде във връзка с всички стъпки, които вече сме предприели, за да стигнем нивото, на което сме в момента. Всяка от стъпките за нас е минало въплъщение и във всеки живот се убеждаваме, че всички съставни части на стълбата зад нас са стабилни. По-опасно е да се изкачваме по разклатена стълба, отколкото да се борим на по-ниските стъпала, докато ги стабилизираме.
От: „Кармична астрология“, Мартин Шулман, изд. Аратрон
Картина: The Night of Enitharmon's Joy, 1795, William Blake (1757-1827), London, en.wikipedia.org
