За мистичната душа на знаците по колелото на Зодиака с поетичното слово на големия наш писател, физик, учител и мъдрец Георги ТОМАЛЕВСКИ.
(Lawrence Alma-Tadema, Promise of Spring, 1890)
♠ Телец
Над широките поля и пресните угари се носи тихата песен на флейта, излязла от влажната хладина на горите, от цъфналите храсти и от планината, където вече са плъзнали стада и се чуват гласове на звучни хлопки.
Дърветата са облечени с прозрачни зелени облачета, по които блести росата преломила слънчевия лъч в седем багри, по долините руменеят първите цветя с крехки чашки.
На небето грее остър сърп на новолуние, клоните тихо прошумяват от вечерника и две очи наблизо чакат с копнежа, събуден от цъфналата пролет.
Днес е празник на Земята. Изпръхнала е нейната снага, и в топлите и пазви мълчаливо спи зърното, от което ще израсне пълен клас. Като невеста, която чака своя жених, Земята чака часа, когато Слънцето ще я обгърне в своите обятия и ще пришепне бликащата радост на своето щедро сърце.
И твоите очи са пълни с очакване и обич. И на твоите устни са цъфнали като бели цветове малките усмивки на надеждата. Ти седиш безмълвна и се вслушваш за тихите стъпки на Оногова, когото чакаш в низата на безкрайните мигове, часове, дни и столетия.
Колко е хубаво да чакаш! Не си отивай ти, благословен копнеж, ти, свещена жажда! Нека винаги устата ни да чака благодатната небесна влага, нека винаги ухото да е будно за стъпките на белия гостенин, който ще похлопа на вратите ни. Хубаво е, когато пъпките на дърветата са готови да ни покажат скрития в тях цветец, хубаво е, когато очите са натежали от радостни сълзи.
От днешния ден аз помня едно синьо, кристално небе, от топлата привечер – един тъничък сърп на запад, една самотна звездица, която трепка далече в дълбините и твоите очи, които тихо чакат.
Ще дойде младият пастир с ведрите очи, слязъл от планината, донесъл със себе си нейната буря, свежият лъх на снежните върхове и нейната безкрайна обич.
Вслушай се. Не чуваш ли, как се носи вече над широките поля тихото молене на медногласния кавал, долитнал от горите, от широките влажни лъки, от планинските чукари и от сърцето му, което те обича?
Не ще чакаш дълго. По склоновете на планината текат събудени буйни пролетни води, градините ухаят вече, дръвчетата са облечени като нежни тънички царкини и в небесната шир лети колесницата, която носи сбъднати всичките ти сънища, всичките приказки, които ти нашепва самотата на твоето съзерцание...
Днес е празник на Земята и Слънцето й носи богатите си дарове. Ще се зарадва Земята, ще се зарадват и твоите тъжни зеници, които мълчаливо чакаха в нощта, когато сърпът на новолунието блестеше на запад, и ръцете ти, прилични на бели цветове, кротко лежаха на твоя скут.
Из: „Астрономия за народа“, Георги Томалевски, изд. Сдружение Слънчогледи
Картини: заглавна - Lawrence Alma-Tadema, Spring (detail), 1894, J. Paul Getty Museum, Los Angeles CA, USA, commons.wikimedia.org; Lawrence Alma-Tadema, Promise of Spring, 1890, commons.wikimedia.org
