За мистичната душа на знаците по колелото на Зодиака с поетичното слово на големия наш писател, физик, учител и мъдрец Георги. ТОМАЛЕВСКИ.
(Original image description from the Deutsche FotothekAstrologie & Sternzeichen & Kalender)
♥ Лъв
Едно огромно сърце трепти във Всемира. В тия трепети се раждат слънцата, пътуват тежките кервани на хилядолетията и светът се люлее като в майчина прегръдка.
Едно сърце, което беше живо и тогава, когато не бяха още планините, облаците и вековните гори, над които възлязват звездите.
Едно сърце, което помни раждането на Всемира и детството на всички слънца.
Когато тръгнеш по пътя на мъдреците и гадателите, когато преминеш през всичките листа на голямата житейска книга и паднеш изморен на сетната страница, ти не ще си познал нищо повече от това, което ти носи в редки мигове далечната и невидима обич на световното сърце.
Ако тръгнеш по пътя на победите и капнал от умора, наранен от острите кървави кремъци на Земята, подириш покой, ти не ще го намериш никога, ако не хвърлиш суетния венец на славата и не разтвориш ръце за тихата ласка на голямата световна обич.
Ако си богат със злато, но никога не те е докосвал трепет от лъчезарното сияние на тая любов, ти си сетен бедняк.
Ако си бедняк, от сетните печални дрипи на живота, триж победен ставаш без тоя поздрав на всемира, който е най-скъпият дар.
Не заспивай вечер, докато не прозвъни у тебе тихият шепот; чакай в нощта, макар и да си уморен, макар че мишците ти са отпаднали от усилния труд, макар че цял ден под трепетната мараня да си вдигал тежките снопи. Спри! Почакай! Потърси по тъмния купол на небето колелото на вечното възхождане, и виж там – в зенита – далечния знак, откъдето идва обичта! Разтвори длани за нея, преди да затвориш очи за сън!
Обилна жетва пада по нивята. Пеят хоризонтите, блестят сърповете, тракат налетите класове и зърното чака своята съдба.
Слънцето се приближава до великото сърце на Всемира. Там го чака най-светото кръщение, чието тайнство е Любов.
Изминат е трудният път на възхода. Преминати са тръните на съмнението и коравите скали на самотната скръб. Пътят се насочва вече към великото сърце, което раздава щедро своята любов. Няма по-голям празник от тоя миг, когато ще познаем обичта, когато душата ни ще стане бликащ извор. Колко e хубаво да дойдат жадните и да напълнят своите шепи от него!
Жътва е на Земята, а на небето, в модрата мрач, когато пее щурчето и вечерният покой тихо гали уморените жетвари, сияе Лъвът – знакът на пламналото в обич сърце.
Жетварите събират зърното, пее полето, звучат лъчите на Слънцето, звънкат сърповете и един глас се носи над разлюлените ниви.
Една сребърна нишка е пусната от сърцето на небесния Лъв и по нея слиза небесната радост. Затова пеят жетварите – нашите смугли и корави братя.
Из: „Астрономия за народа“, Георги Томалевски, изд. Сдружение Слънчогледи
* Original image description from the Deutsche FotothekAstrologie & Sternzeichen & Kalender
