ТЕЛЕЦ: Този, който носи Земята на гърба си, трябва и да я обработва ♥ Ваклуш ТОЛЕВ

„Телецът има равновесието да обича живота повече в междината, която можем да наречем човек-Природа-Бог. Пътят му е трудолюбието, устремено в търсене на високо мислене.“

(Allegory of April: Triumph of Venus ~ ca.1476 by Francesco del Cossa. Detail from a fresco of Palazzo Schifanoia, Ferrara, Italy)

Върху Посланието 

~ Зодия Телец 

Зодия Телец (от 21.04. до 22.05.), както всеки зодиакален знак, има своя еманация, която върху всеки от нас оказва съответно влияние. С оглед на това ние винаги сме търсили как при навлизане в един зодиакален знак да хармонизираме онова, което Посланието ни дава – да видим с кои негови изисквания той най-добре вибрира, с кои параграфи от Агни йога трябва да се работи и с кои стихове от Светото Евангелие.

Зодия Телец или Бик (както известни народи или известни астрологически определения дават) има свой покровителствен, защитен и хранещ го планетен знак – това е Венера. Венера, богинята на любовта, съпроводена и с еманациите на Нептун, който подсилва любовната фантазия, ражда максимализма. С това, и тъй като Бикът е в неподвижните, в твърдите зодиакални знаци, естествено е тогава, че Нептун допринася много за разгръщане и разширяване на неговото въображение, по отношение на любовта. Любовта като добродетел винаги е съществувала, макар че Венера подсилва повече това, което наричаме земна любов, подхранва това, което е будност за усещане, с оглед на човешкия род. Но не оная евтина еротичност, която се смесва понякога със самата добродетел. Логично е едно – че самата добродетел е съществувала преди разделянето и диференцирането на половете, за да дойде потребата от еротичното в любовта, като необходимост, тъй като трябва да се развива, да се възпроизвежда човешкият род. Това никак не значи, че тази любов няма вложена необходимост да премине в служение на Учението на Духовната вълна на Любовта.

Тази зодия, както казахме, е ръководена от Венера, която е красота и любов и за цвете има маргаритката. Но, когато я делят на декади – в първата десятка тя има за цвете гергината, във втората си десятка (от 1-ви до 10-ти май) – момината сълза. А в Християнската мистериалност, сълзите се считат, че са сълзите на майката на Иисуса Христа – Света Богородица (такава е поне легендата). И има едно цветенце, което се нарича богородичка (аспра) и то може да символизира цветето в тази декада на Телеца. В третата десятка е т.нар. тубероза, която символизира в този зодиакален знак недоверчивостта, съмнението, ако щете понякога неспокойствието, но в същото време пък създава семейното спокойствие и семейната хармония.

Зодиакалният знак Телец, който е земен и е под влиянието на Венера, е и, както казахме, неподвижен. Той може да създава или да храни енергиите повече на разумността, на реалната практичност, защото той не е сатурнов тип, който трябва да нарушава, да търси и да сменя. Затова и в някои други митологии ще го намерим символизиран чрез оръжията – онези оръжия, които имат средната размерност. Не късите каквито са да кажем нож, кама, не каквото е копието, а от средните оръжия, какъвто е боздуганът. Ето го и в средината между тези, които могат да нарушават (нормалността или реално мислещия и разумния човек) и онези (прекалено въобразяващият си и Козирога) – качващи се из върховете, за да търсят нови пътища и нови духовни вълни. Ето и тук – той не е копие, което може да бъде хвърлено далече; не е стрела, която може да се пусне; не е и кама или нож, която трябва от упор да ви удари. Едно разстояние – това е неговата разумна трезвост, това е търсеното спокойствие – нито да е близо, нито да е далече. Виждате колко много неща крие в себе си. В същото време Телецът има равновесието да обича живота повече в междината, която можем да наречем човек-Природа-Бог. Той е фактически природен човек (ако можем така да го наречем).

Не обича много разправиите, но е изумително сприхав. Амбициозен е в размерност, но обича да има главенство. Добре се ориентира, защото притежава известна артистичност, с която може да си извоюва място и по този начин да бъде бранен, тъй като предимно под влиянието на Венера любовта и наслаждението му са основно битие. Освен това е твърде патриархален.

Не му е чужда завистта. В отрицателните му качества можем да прибавим и до известна степен бохемството (не подчертано), сладникавостта, която е присъща повече на жените в този зодиакален знак и както споменах нормалното фантазьорство. Защото не може под давлението на Венера да няма и известно минаване границите на реалното мислене, за да се обогатява с въображение, с фантазия. Телецът не обича да приема съвети, но не му е чужда назидателността.

Телецът е посветен предимно на богинята на Луната и неговото въздействие или нейното въздействие, върху родените под този знак, играе голяма роля. Именно Луната създава най-голямото въображение и тя е, бих казал, молитвеният праг на поетите. Така Телецът е внесен във всички митологии и дори с основание ще се каже, че има космичен характер, щом е бил посвещаван на Луната, а Луната е била жизнено поприще на човека много преди, а и сега още има свои нескъсани астрални връзки. От там ще видите и намерите определение за лунатиците, тъй като астралната им тъкан още не е скъсала връзката с Луната. И затова може да се каже, че има едно въплъщение на космично начало. Разбира се, в Индия го има преди повече от 3000 години. Оставени са храмове, в които Телецът е едно божество, наречено Нандин, което се счита дори за символ на Шива.

В славяните също го намираме, само че като жертвопринос. Като жертвопринос го намираме и в староеврейството вече съвършено ясно. Но преди това ще го видим като Златен Телец. Моисей се качва на планината, за да получи Десетте Божи заповеди, а евреите го чакат и на своето хорище си правят Златен Телец, и около него играят митологичното си хоро. Когато се връща, разгневен от идолопоклоничеството им, той счупва скрижалите.

Рогата винаги са били символ на изобилието – оттам е и Златният рог на изобилието, от който е хранен, гледан и отгледан и Дионисий. Ето защо и тук енергията да се вземе е същественото. Ето защо на царствените корони (особено на египетските фараони) ще намерите рога сложен – който взема енергии и става рог на изобилието. Има рога, които трябва да приемат свръхенергии, за да търсят върховните пространства – това са рогата на Козирога; има рога, които ви са потребни, за да водите борба, а не за откривателство – това е Овенът; и има рога, чиято широта е неотправена нагоре, за да проявят устойчивост, да приемат енергии, които подхранват и дават сили. Това, което наистина Телецът притежава.

Телецът се определя с една много интересна формула – делят го на три съдбовности. Едната е датата на раждането, с която се обуславя т. нар. предопределение, другата е мястото на раждането, с която определя тенденцията му и третата – с оглед социалното положение на родителите, от които идва. Така че когато се разглежда астрологически един аспект от този, който е роден в Телеца, трябва да се каже и датата, и мястото, и социалното положение на родителите. Ето три фактора, които можем да наречем: предопределение, тенденция и шанс. Три елемента, от които трябва да определим (във възможните граници на далновидността), поради планетното разположение, битието на даден човек. И така се правят хороскопи. Разбира се, там трябва да се сложат и таблиците на възмездието.

Бикът, понеже е с елемент Земя, е свързан със земеделието. И точно тази благодат при него трябва да се знае – че той трябва да премине през Слънцето. Като съзвездие трябва да даде израз на работа на нивата. Този, който носи Земята на гърба си, трябва и да я обработва. И затова неговият израз и неговият белег върху тялото са шията и ушите – степени. Не можете без хомот. И в битието си роденият човек под този знак, ще не ще, трябва да прилага голямо трудолюбие, т. е. това, което Бикът трябва да сложи на своята шия, за да влачи колата на развитието си. Шията е неговото място и гърлото. Това е за световния човек. И ушите, заради степента на послушанието.

Така че той като съзвездие вече, на небето, се илюстрира с един от синовете на Яковото поколение – Исахар или с Исахаровото племе, Исахаровото коляно, които са били трудолюбиви и служещи на другите. Така Телецът е в една пряка служба на другите. И затова именно в превод Исахар е силно магаре, върху което лежат два товара. Значи той ще носи товара на Земята и товара на амбицията, с която трябва да се отвори тенденция, ползвайки шанса и датата на предопределението. Това е, което го прави и колкото много здравеняк (естествено видимо разбира се – това не може да бъде оспорено), толкоз много и амбициозен.

И всяка зодия си има скъпоценен камък, който трябва да се знае, а също и кога и как да се носи. Така че и Телецът си има своя – ахата. Той, казват, му носи сполука, пази го от нещастие. Разбира се, може да си избере от обикновените камъни, например бял корал или някои опали. Ведно с това Телецът има и известни талисмани необходимости, каквито всеки зодиакален знак крие. За него, това е сапфирът, който е и талисманът на влюбените. А Телецът не може без това, защото е под влиянието на Венера (Venus). Венера дава и поезия, отработва и изящен вкус. Ето защо някой ведно с хомота, който ще носи, ще трябва под влиянието на Венера в този именно зодиакален знак да дойде, за да събуди или да разгърне, или да пожъне (ако е сял) поетично въображение, изящен вкус, чувствителност към артистичност… 

Така трябва да се схващат тези неща, за да вземем техния добър аспект. За Телеца не се изключва и гениалност. Един Фройд е Телец, един Леонардо да Винчи е Телец. А какво е имал да учи Леонардо да Винчи… Неговата Мадона също крие тайни – Мона Лиза е един таен приказ. И какво разкриват сега компютрите, че това е неговият образ вътре. Така че не е лишен роденият в Телец от гениалности, не е лишен от вдъхновение, както и в отрицателния знак, не е лишен от умопобъркване. Антитези има и те са необходими за баланс. Нежността, изящността, която дава Венера, не лишава човека от небрежност, която също много често се забелязва; не лишава човека от разпуснатост, защото обича сладникавостта, венериния тип.

Пътят му е трудолюбието, устремено в търсене на високо мислене. И тук вече трябва да кажем защо Телецът, сложен на окомера на Посланието, го свързваме с третата точка: „Отворен е новият храм – там има: олтар, трон и жезъл; чакаме Вашата жертвена дързост!“

Значи не е Телецът, който отваря. Но той е, който може – с трудолюбието си, със събуденото си внушение, със своята устойчивост, на която се крепи цялата Земя, и с това, че е земен и неподвижен, т.е. твърд (това е неговото естество) – в отворения храм да намери това, което е посочено. А именно: олтар – който той може да защити със своята сила, може да му се пренесе в жертва за каквато, безспорно, е бил обречен; трон – може да защити трона на Богинята на Луната (като знак на духовна будност и вземане чрез неговите рога на духовни сили е сложен в тиарата на египетските фараони); жезъл – може с него да отработи оная нива, за която е бил предназначен и да създаде онова, което в края на краищата най-много те (Телците) крепят, и на което най-много се дължи религията – традиционността. Защото традиционност е негово качество.

Така можем да кажем как ще хармонизира нашето поведение в един резонанс с този зодиакален знак. Родени или неродени в тази зодия в продължение на един месец тя ни съпровожда. И всеки прави своето в олтара, на трона и с жезъла. Енергиите в този месец, именно енергии на трудолюбие, внушение на устойчивост, артистичност, чувство за изящност, въображение, ни дават основание да направим от трона си повече от обикновеното и от храма си – светилище. Така ние можем да хармонизираме това, което ще наречем, чаканата от нас жертвена дързост. А тази жертвена дързост е да се работи над нивата на Мъдростта, за която сме обречени, колкото и да не щем дори. Защото дадена е идеята за един нов храм, сложени са знаците, с които Мъдростта се определя за ново битие и служение. Тогава нужна е жертвата, нужна е устойчивостта, нужна е и ръката на нашата дързост. Така се свързваме със зодиакалния знак Телец, с Посланието на Логоса в Неговото Искане.

…И пак в осъществяването на Посланието и на зодиакалния знак на Телеца е посочена третата точка от искането за личното ни действие. А тя гласи:

„Поискай, Господи, послушание, което ме освобождава от себичност!“

Когато любовта влиза в нас и тъй като тя ведно с другите добродетели сътрудничи за нашето съвършенство – било като предопределение, което е дадено за тези, които са родени в тази дата, било като място на раждането като тенденция (тъй като всички сме родени тук, за да направим светилище и храм), било като социално предназначение или шанса, който ни е даден за съответно време (не от това само да изходим от родителите, но и от това, което ни е дадено) – може и трябва да събуди в нас едно искане да бъдем послушни, за да намерим ключа да се освободим от себичност. Защото никоя любов не е само за някого – тя е за всички.

И ние не бихме били добри послушници, ако я запазим само за себе си. И затуй искането е да ни освободи от себичност. А когато сме свободни от себичност, тогава можем да свършим това, което тя дава на света, а именно да направим света максимално божествен. А знаете какво казах – че Пътят Голготски е свършил и че сега сме в Път божествен. В такъв случай зодиакалната значка на Телеца с неговата планета може да ни послужи да направим, да ходим пътя си свободни от себичност – Път на божествено служение!

И най-смиреното слово е толкоз важно, колкото е великото, когато е смирено! Няма по-голямо достойнство от пробудената душевност!

Със съкращения от „Върху Посланието. Зодия Телец“, Ваклуш Толев, сп. „Нур“ 3/1993 г. 
* Allegory of April: Triumph of Venus ~ ca.1476 by Francesco del Cossa. Detail from a fresco of Palazzo Schifanoia, Ferrara, Italy; commons.wikimedia.org

95999 Преглеждания
В този ред на мисли