Дани Де ВИТО ~ Обичам да озвучавам анимационни филми. В тях моите герои винаги изглеждат стройни

Малкият голям актьор на Холивуд, който на 17 ноември навършва 71-а години.

Моето име е много удобно за скандиране – „Да-ни!, Да-ни!”

Така и не разбрах, защо хората ме намират за забавен. Навярно, те просто не ме познават добре.

Ако надникнете в гардероба ми, ще видите че всичко е в черно – черни ризи, панталони, тениски. Някога майка ми ми каза, че черното прави човека строен и от тогава досега се старая да следвам съвета й. И съм на диета от 10 години.

Обичам да озвучавам анимационни филми. В тях моите герои винаги изглеждат стройни.

Винаги съм мечтал да имам басейн – такъв, че излизайки на двора, да мога да се пльосна направо във водата. Като дете често си копаех една яма, наливах вода в нея и си правех кални бани – всички в Ню Джърси правеха така. Затова първото нещо, което направих с хонорара си от филма „Такси” беше да се уредя с хубав басейн.

Най-опасното нещо – да отнемеш на хората възможността да се смеят на онова, което им се струва смешно.

Спомням си, че след снимките на „Войната на семейство Роуз”, летях със нощен полет към Европа. Вечерята на борда беше прекрасна, изпих няколко чашки, бяхме с мои приятели, чувствах се прекрасно. И си казах, че това е най-чудното време за цигара. Стюардите ми се сториха много мили хора и аз ги попитах, дали мога да попуша. Те ми отвърнаха – „Това е съвършено невъзможно!”. Попитах ги защо, а те ми казаха, че едва ли ще се хареса на останалите пътници. Тогава им предложих да ги питам дали имат нещо против. Стюардите се засмяха и един от тях каза, че ще ми позволят да запаля цигара, единствено ако получа разрешение от всеки пътник. Да..., всички си мислеха, че се шегувам, но аз наистина минах и питах всеки един от пътуващите в първа класа. Нямаше възражения от никого. Освен от един мъж, който ми каза – „Нямате право да пушите на борда на самолета. Поне дотогава, докато не ме черпите и мен една цигара!”.

Винаги се старая да уча – да изучавам живота и получавам знания от всичко, с което се сблъсквам. Вярвайте ми, умирайки, аз пак ще изследвам живота.

Да бъдеш на ръба – това е страхотно. Най-добре работиш в онзи миг, когато поемаш риск, когато загърбиш топлото и уютното и се намираш някъде по средата на пътя.

Има хора с план за целия си живот, има и такива с план за една година, или план за следващия месец. Аз съм нещо средно между човек с план за седмица и човек с план за деня.

Холивуд – това е джунгла, в която има всичко – озъбени песове, кръвожадни твари и месоядни хищници. Да снимаш филм в Холивуд – това не е разходка в парка.

Изглежда, всемогъщият долар окончателно унищожи човещината в сърцата на хората. Днес никой няма да пожертва топките си, заради това, в което вярва.

Светът е жесток, жесток, безкрайно жесток. Но това не е моя мисъл.

Никога не гледам твърде напред. Аз съм тук и сега. Така и трябва да се живее.

Обичам филми, в чиито заглавия присъства думата „тъмен”.

Снимки ~ pinterest.com, commons.wikimedia.org, lunettesde.com

В този ред на мисли