Поглед към „Всекидневни ритуали. Как творят великите“ на Мейсън Къри (изд. „Locus“), събрала любопитни истории за ежедневието на гениални личности и начина, по който са управлявали времето си.
(Mozart c. 1780, detail from portrait by Johann Nepomuk della Croce)
♫ Волфганг Амадеус Моцарт (1756 ~ 791)
През 1781 г., след като няколко години напразно търси подходящ пост при някой европейски благородник, Моцарт решава да се установи във Виена като композитор и изпълнител на свободна практика. В града съществуват множество възможности за музикант с таланта и славата на Моцарт, но за да бъде платежоспособен, му се налага непрекъснато да дава уроци по пиано, да изнася концерти и да поддържа социални контакти с богатите любители на музиката. По същото време Моцарт ухажва бъдещата си съпруга Констанца под неодобрителния поглед на нейната майка. Всичко това му оставя едва няколко часа дневно за композиране на нови произведения. В писмо до сестра си от 1782 г. той описва подробно тези напрегнати дни във Виена:
„Около шест сутринта косата ми винаги е прилежно сресана, а към седем съм напълно облечен. След това композирам до девет. От девет до един следобед давам уроци. После обядвам, освен ако не съм поканен в някой дом, където обядват в два или дори три часа, като например днес и утре у графиня Зики и графиня Тун. Никога не мога да работя преди пет или шест часа вечер, а дори и тогава често не мога да го правя заради това, че имам концерт. Ако нищо не ми попречи, композирам до девет. След това отивам при моята скъпа Констанца, въпреки че взаимното удоволствие да се видим почти винаги бива развалено от хапливите забележки на майка й… В десет и половина или единайсет се прибирам у дома – зависи от „стрелите” на майка й и способността ми да ги понеса! Тъй като не мога да разчитам, че ще бъда в състояние да композирам вечер заради концертите, които изнасям тук или там, а също и заради това, че не съм сигурен дали няма да ма извикат на едно или друго място, имам навик (особено ако се прибера рано) да композирам малко, преди да си легна. Често продължавам да пиша до един сутринта – и в шест отново ставам.”
„Общо взето, имам толкова много неща за вършене, че често не знам на кой свят се намирам”, пише Моцарт на баща си. По всичко личи, че не е преувеличавал; когато Леополд Моцарт отишъл на гости при сина си няколко години по-късно, той се убедил, че животът на сина му бил точно толкова бурен, колкото Моцарт го описвал. В едно писмо до семейството си от Виена той пише: „Невъзможно е да опиша каква припряност и оживление царят”.
От: „Всекидневни ритуали. Как творят великите“, Мейсън Къри, Изд. „Locus“, 2021 г.
Картина: Mozart c. 1780, detail from portrait by Johann Nepomuk della Croce - en.wikipedia.org
