Целият свят за мен е звуци ~ БЬОРК

На 21 ноември Бьорк навършва 50 години. На сцената е от 11 годишна. За това време успя да се превърне в най-успешния пример в музикалната индустрия за жена, която винаги е заявявала индивидуалността си с пълното съзнание за задължението да бъдеш себе си. Бьорк означава бреза – дърво, което е символ на изцелението и облекчаването на страданията, възвръщането на жизнените сили. Именно това, което прави чрез музиката си най-прочутата исландка. Композираните от нея песни представляват пълно емоционално разголване, оставяйки я уязвима и беззащитна пред очите на целия свят. Всеки един от деветте й студийни албума е своеобразна изповед, а външния си вид използва, за да визуализира музиката си. За това винаги изглежда странна. Не очаква всички да я разбират. Това, което иска е да даде право на съществуване на цялата гама от човешки емоционални състояния, да покаже собствения си път от болката до изцелението и радостта си от мястото, което заема във Вселената, като малка част от природата. До момента тя не се вписва в нито едно определение на критиците за дадено течение в музиката. На 50 години Бьорк вече е класика. Класика на на автентичността и ексцентричността.

Не очаквам хората да ме разберат. Това би било доста арогантно. Мисля, че на света има много хора, които никой никога не ги разбира.

През тинейджърските си години се бунтувах срещу мисленето на хората в Исландия, че чужденците са зли и че ако не носиш вълнена шапка и не ядеш овце, предаваш националното си наследство.

В Рейкявик, Исландия, където съм родена живееш, заобиколен от планините и океана. И все пак си в европейска столица. Затова никога не можах да разбера защо трябва да избирам между градския начин на живот и този сред природата.

Хората често ме питат за ескимосите, но в Исландия ескимоси няма.

Като тинейджър, в Исландия, хората ме замеряха с камъни и ми крещях обидни думи, защото смятаха, че съм странна. Без значение с какво съм облечена, такова нещо в Лондон никога не ми се е случвало.

За мен модата е фашизъм. Модните списания ни заповядват: трябва да си такъв, подчинявай се, подчинявай се, подчинявай се. Да си сложи нещо, което е излязло от мода е най-голямото престъпление, което може да извърши една жена. Очаква я публично наказание на централния площад.

Обикновено жените във филмите изглеждат все едно имат метално скеле около тях, като поставени в клетка от мъжката енергия наоколо.

Ако можете да направите природата и технологията приятели, то тогава можете да сприятелите всички, да запазите всички непокътнати. Това е, което жените правят често – те са лепилото между много неща. Не само като артисти, но каквато и да е професията им: в офиса, или като домакини. Това, което правят жените е невидимо и често остава недооценено.

Невероятно е как природата задава настройка на женските същества да се грижат за другите, но не и да се грижат за себе си.

Искам да подкрепя младите момичета, които сега са на 20 и да им кажа: Вие не си въобразявате. Трудно e. Всичко, което един мъж, казва веднъж, вие трябва да го кажете пет пъти. В днешно време момичетата се сблъскват с различни проблеми. Аз научих, по трудния начин, че ако искам да осъществя идеи си, ще трябва да се преструвам, че тези идеи идват от мъжете. Станах много добра в това и дори сама не го забелязвах. Просто нямам его. Това не ме притеснява толкова. Просто искам всичко да е наред.

Феминизмът ме отегчава до смърт. Аз само следвам инстинктите си и ако това е подкрепа по някакъв начин за младите момичета, чудесно. Но предпочитам да се учат от примера ми и да следват собствените си инстинкти, а не да имитират някой друг.

В тялото ви има някои емоции, които дори и най-добрият ви приятел не може да разбере. Но пък ще намерите подходящия филм или пък правилната книга и те ще ви разберат.

Начинът, по който музиката може да ти въздейства е магически. Когато преживявате труден момент, тя е единственото нещо, което може да ви спаси. Има толкова много песни за разбити сърца на този свят, защото музиката е, може би, перфектният начин да се изрази нещо подобно.

Най-голямата ми сила и най-голямата ми слабост е това, че не мога два пъти да направя едно и също нещо.

Понякога попадам в капана на това да правя нещата, които би трябвало да правя, вместо тези, които искам да правя.

Усещам, че 21 век е началото на нова епоха. Не само, че отново можем да взаимодействаме с природата, но и се налага да го направим спешно.

Аз съм си самодостатъчна. Прекарвам много време сама и се изключвам много лесно. Когато общувам, общувам на 900 процента, след което се изключвам, а това плаши хората понякога.

Вярвам, че понякога дисциплината е изключително важна. Не съм мързелива крава, която по цял ден се излежава.

Изглежда всичко в света е проектирано за очите – градовете са построени да изглеждат прекрасно, но шумът е ужасен. Правят телефони, които изглеждат страхотно, но звучат отвратително. Мисля, че е дошло време да обърнем внимание и на другите си сетива.

Целият свят за мен е звуци.

Погребалният бизнес е много емоционално манипулативен. Предпочитам да ме хвърлят в морето или изгорят – нещо, което да не голяма дандания.

Не бива да позволявате на поетите да ви лъжат!

Ще е удоволствие за мен да бъда считана за човек, който възхвалява живота.

Мисля, че всеки е бисексуален до една или друга степен; всичко е въпрос на това дали ще избереш да признаеш този факт и да го приемеш. Лично аз мисля, че да избираш между мъже и жени е като да избираш между торта и сладолед. Трябва да си луд, за да не опиташ и от двете след като има толкова много вкусове.

Да отворим малко кутията на Пандора, за да се проветри.