За любовните отношения като игра и жената, като извор на живот ~ размишленията на големия руски режисьор
Прекрасна фраза, не помня чия беше: „Дървото на живота всичко го боли”. Болката е проява на живота. Оттам и онази популярна шега: „Ако се събудите сутрин и нищо не ви боли, значи сте умрели”. Спомням си и едни мъдри думи на свещеника Александър Мен: „Докато има гняв, има надежда. Равнодушието е смърт”.
Когато мисля за любовта и нелюбовта, единственият точен критерий за мен е болката. Любовта е болка, всичко останало е нелюбов, може да е влюбеност, приятно прекарване или нещо друго. За каквато й любов да става дума – към жена, към родители, брат, приятел, Бог – боли, това е сладост, можеш дори да плачеш от сладостта на болката.
Казват, че у всеки човек живеел Моцарт. Не знам. Но у всеки мъж със сигурност живее Дон Жуан. Някои хора се срамуват от донжуанството си, други го потискат, има и такива, които се къпят в него.
Тези думи естествено принадлежат на Дон Жуан, която цял живот е обожавал жените и чак след петдесетата си година разбира, че това е вътрешно присъщо на мъжа, защото той се ражда ловец.
Ето я траекторията на мъжките въжделения – започва се с гигантски замисъл, приключва се с жалък резултат. Много пъти съм размишлявал над тоя примитивен процес. При жените няма такъв идиотизъм, сигурно мъжът наистина е много по-примитивно същество. Преследваш някоя, разпален от желание, постигаш целта и точно три минути след като всичко е свършено, си казваш: „На може ли да се измисли някакво копче – просто го натискам и тя изчезва”.
Това е чисто мъжки модел, при жената всичко е другояче, тя не иска да се отърве от партньора, тя се отдава на чувствата, при нея това е продължителен процес. Мъжът се сношава, после пали цигара, чете вестник, заспива.
Интересно е за наблюдение – седи си мъжка компания, приказки, шеги, непринудено поведение. Достатъчно е да се появи само една жена – и всичко свършва, отива на кино, от непринуденото държание не остава и следа. Същото е и за женската компания, но при мъжете се проявява много по-откровено. Мъжката компания по начало ми прилича на орангутанско братство. Това впрочем се отнася повече за общества с не много развито съзнание.
Жените постоянно присъстваха в живота ми, ръководеха и организираха всичките ми победи. Включително над тях самите. Жената е тази, която позволява бъде завоювана, но завоевател е мъжът.
Мъжът възприема жената визуално, жената мъжа – емоционално.
Жената обича с ушите си, тя може да склони. Мъжът трудно би могъл да склони, само външният вид го грабва. Има и изключения, разбира се, но те не опровергават общия закон.
Какво харесват жените у мъжете? Богатството, то дава власт. Властта, тя дава богатство. Харесват ума. Всички казват, че харесват верността. Надали. За жените верността не е чак толкова важна.
Често явление ли е, жена да преследва мъж с желанието да се запознаят, защото е много красив? Е, може и да се случи такава жена, но тя ще е или много ексцентрична, или отчаяна. А колко пъти аз съм преследвал случайно видени жени, за да се запозная с тях!
Отношенията между мъжа и жената са игра, не е задължително да са любов. Някой от умните е казал, че животът е опера, но в живота малко повече боли. Отношенията между двата пола са чиста опера, това е музика.
Мъжът и жената съвсем различно се отнасят към сексуалността си. За жената тя се състои единствено от впечатлението, което прави на мъжа. За мъжа сексуалността се изразява примитивно – може или не може. Природата е спестила на жената страха от импотентност. За нея не е необходимо да доказва сексуалността си. А мъжът трябва да я доказва непрекъснато, и то не на жената, а на себе си.
Жената е по-разумна от мъжа, по-отговорна по природа – тя е носител, извор на живота. Жената е природно надарена с целомъдрие. Предназначението на мъжа е за разруши това целомъдрие. Той изобщо по природа е разрушител.
Мъжът е разрушител, защото създава нови материални форми, а за да твориш, първо трябва да разрушиш. Докато жената е създателка на живота и разрушителството не й е присъщо. Мъжът, разрушавайки, преобразува природата, за да изгради на нейно място цивилизация. Ако жените управляваха света, човечеството щеше още да живее в колиби. И щеше да се размножава под палмите. Жената умее да създава само живот /размисли върху книгата на Камил Палия „Сексуална маска”/.
За мъжа не е задължително романтичното увлечение, за да се отдаде на чувствени удоволствия. За жената романтичната страна на любовта е много по-важна. Мъжът може да пее и танцува в операта на живота, без да е въвлечен в течението му.
Не ми е известно литературно описание на мъжкото лице в момента на физическа близост. Известно ми е описание на жена, която се отдава. Защо? Може би защото докато прави любов, жената не вижда лицето на мъжа, очите й са затворени, а дори и да са отворени, тя не вижда. Жената не обича с очите си. Тя обича с тялото и ушите. А мъжът вижда. Той люби с очите. Той гледа лицето на жената. За него сексът е обладаване, а в обладаването има и разрушение. Бертолучи казва, че за него сексът е убийство и едновременно страх от смъртта.
От „Долни истини - седем години по-късно”, ИК Колибри
Снимки ~ stalkerfest.timepad.ru, pro-labs.imdb.com