Не се нуждая от пари, скъпи. Аз работя за изкуството ~ Мария КАЛАС

Мария Калас е гласът, благодарение на който оперното изкуство извади наяве отдавна забравени класически музикални произведения. Защото с появата на гъркинята Мария най-сетне се намира сопрано, което може да ги изпее. Драматургическата й дарба, в съчетание с трагичната й красота и феноменални вокални възможности я превръщат в жива легенда на най-реномираната музикална сцена "Ла скала". Дебютира преди 64 години, през декември, в Милано със "Сицилианска вечерня" на Джузепе Верди и от този ден насам става любимка на всички почитатели на оперното изкуство и най-харизматичната оперна певица на 20 век. Ролите й в "Норма" от Белини, "Тоска" от Пучини, "Травиата" от Верди са само малка част от знаменития й репертоар.
За съжаление личната й съдба е не по-малко трагична от ролите, които изпълнява. Зачената е в Атина, но е родена в Ню Йорк, в бедно семейство на гръцки емигранти. Още с появата си на този свят животът й започва с отхвърляне - майка й силно желае да има момче и разочарована четири дни не желае да погледне новородената си дъщеря. По-голямата й сестра е предпочитаното дете в семейството, което дълбоко огорчава Мария, но това е само до момента, в който властната й майка открива, че малката има талант, и в този талант вижда единствения шанс за измъкване от мизерното им съществуване. И печели, но цената за това плаща дъщеря й. За тежкото си детство Калас споделя: "Сестра ми винаги е била слаба, красива и лъчезарна, затова майка ми я предпочиташе. Аз бях грозното патенце, тромава, дебела и непопулярна. Жестоко е да караш детето си да се чувства нежелано... Никога няма да й простя, че ми отне детството. През всички тези години, вместо да играя и да раста, пеех и изкарвах пари. Повечето неща, които направих за тях, са добри, а повечето, които те направиха за мен, не бяха."
На 16 години е почти прегазена от автомобил в Манхатън и 22 дни остава в кома. Ужасът от травмата й вдъхва решителност да се бори с всички сили, за да заслужи дадения й втори шанс. На 20 години жената, която по-късно ще нарекат "Дяволската дева" е неугледна и грозновата и тежи 104 килограма, но с невероятна певческа дарба и амбицията да я осъществи. И успява - превръща се в първата бляскава звезда на оперната сцена, сравнявана по известност с холивудските актриси.
В живота на "Тигрицата" има само двама мъже - съпругът й и Аристотел Онасис. От първия получава сигурност и подкрепа, но изоставя това, за да се впусне в унищожителна, изпепеляваща любов с втория. Милиардерът Онасис има всичко, с изключение на едно - класа. А божествената Калас има от това в излишък. Неговият чар е неустоим и двамата най-известни гърци на миналия век се влюбват неудържимо един в друг, но въпреки новопридобития си външен блясък, Мария не успява да преодолее вътрешната си несигурност. Богатството на Аристотел им осигурява приказен живот, постепенно тя започва да отказва ангажименти, за да прекарва повече време с него, като така започва и постепенното й оттегляне от сцената.
Любовта се оказва фатална за нея - той не желае да се оженят, принуждава я да направи аборт, въпреки желанието й да имат дете и накрая сключва брак с Джаки Кенеди. Неземната й любов се оказва илюзия.
Започва постепенно да губи и гласа си, което е и краят на кариерата й. Остава нещастна, неразбрана и самотна.
В Париж, на 53 годишна възраст, разбитото сърце на Мария Калас престава да бие. Официалната причина за смъртта - спиране на сърдечната дейност.
Прелестната дива е кремирана, а урната с пепелта й е оставена на съхранение в Пер Лашез. По-късно урната бива открадната и когато я намират разпръсват пепелта й над Егейско море. А празната урна остава в парижкото гробище.

(Maria Callas by Cecil Beaton, 1957)

Винаги след своите триумфи съм плакала - с тъга или физическа болка.

Службата на изкуството - тежък труд. И в началото, и в средата, и в края.

В мига, в който майка ми осъзна, че имам дарба, реши да направи от мене дете чудо колкото се може по-бързо. Бях принудена да репетирам отново и отново до пълна изнемога.

Трябва да има закон, който да забранява на децата да се качват на сцена. Децата трябва да имат прекрасно детство. На тях не трябва да им се дават прекалено много отговорности.

В какво се състои разликата между добрите и великите учители? Добрият учител развиват способностите на ученика до предела им, великия учител може да види този предел.

Нямам нито един светъл спомен за родината си. Единствено когато пеех, чувствах, че ме обичат.

Най-важното нещо в живота ми e не музиката, а общуването. То прави житейските трудности поносими. И изкуството е най-дълбокият път на общуване между двама души. А любовта е по-важна от всеки артистичен триумф.

Аз нямам съперници. Когато другите певици пеят така, както аз пея, танцуват на сцената така, както аз танцувам, и изпълняват целия ми репертоар, тогава те ще станат мои съперници.

Подготвям се за репетиции, както бих се подготвяла за брак.

Любовта е по-прекрасна, когато не си омъжена.

Жените не са достатъчно близки с мъжете. Трябва да направим така, че да сме им необходими. Въпреки това, ние имаме най-силното оръжие в ръцете си - това, че сме жени.

Няма да убия враговете си, но ще ги накарам да паднат на колене. Ще го направя, мога, трябва.

Когато не ми останат врагове, тогава ще разбера, че вече нищо не струвам.

Публиката винаги изисква от мен максимума. Това е цената за славата, това е една много жестока цена.

Не се нуждая от пари, скъпи. Аз работя за изкуството.

Или се раждаш артист, или изобщо не ставаш. Оставаш артист дори и гласът ти да се срине.

Не ми говори за правила, скъпи. Аз създавам правилата.

(Maria Callas with her husband Giovanni B. Meneghini in dressing room of the Metropolitan Opera House by Gordon Parks, 1956)