„Мракът е нищото. Но когато изгрее слънцето, той просто се оттегля. Безапелационно.“

На 20 януари култовият режисьор Дейвид Линч навършва 70 години. Стилът му е лесно разпознаваем, защото е неповторим – „Човекът слон“,“ Дюн“, „Синьо кадифе“, „Диво сърце“, „Изгубената магистрала“, „Мълхоланд Драйв“ са част от филмите, които го превръщат в икона на съвременното кино, чрез таланта да представя абсурдността и противоречията в заобикалящата ни действителност. Сериалът „Туйн Пийкс“ направи името му известно по целия свят, а тази година се очаква завръщането му с нови девет епизода – 25 години по-късно. От странен по-странен, без никакви ограничения и задръжки, Дейвид Линч знае как да ни плаши със своите обсесии.

Злото е съществувало винаги, но то е било балансирано с доброто, когато живота е течал по-бавно. А сега медиите изливат на хората толкова много, че те не могат вече да се справят.

Абсолютното изживяване в живота е, когато мозъкът е ангажиран. Нарича се "пълна мозъчна обвързаност" и това е наистина нещо много важно. Защото по принцип се активира само малка част от мозъка. Например, ползваш едва 10%, и приемаш, че е в реда на нещата. Но ако използваш всичкия капацитет на мозъка, това е нещо съвсем друго. Това е сакрално преживяване.

Господи, колко му е било трудно на Айнщайн да живее, обкръжен само от идиоти.

Не мисля, че хората приемат простия факт, че в живота няма смисъл. Мисля че заради това на хората им е ужасно неуютно.

Винаги съм твърдял, че хората са детективи - наблюдаваме света и откриваме, осмисляме нещата в него. Осланяме се на онзи вътрешен глас, който ни напътства. Но днес вътре в нас е тихо, защото отвън има твърде много шум, който заглушава същественото.

Човечеството не е създадено да страда. Блаженството е нашата природа. Ние сме създадени, за да бъдем щастливи. Напълно възможно е да преливаш от щастие. Истинско, дълбоко блаженство, пълна осъзнатост, щастие от самото правене на нещата.

Гневът, депресията и мъката са красиви неща като сюжет на филм, но за един творец или автор на филми са като отрова. Те са като усмирителна риза за творческия дух. Потънете ли в тях, едва събирате сили да станете от леглото, да не говорим за това, че не е възможно да почувствате прилив на идея. За да създавате, трябва да имате пълна яснота и да можете да улавяте динамиката.

 

Започнах да опознавам нещата не чрез разума и интелекта, а чрез интуицията. Киното е език, който може да описва големи и абстрактни неща. И понеже не съм добър с думите киното стана мое спасение. Защото в него има не само диалози, но и музика, звукови ефекти и най-вече прекрасни картини. Всичко е отворено към интерпретация. Всеки филм е специфичен. Прекрасно е да видиш нещо и да го доизмислиш с ума си. Както е с филмите, така е и с любовта. Нещата са вълнуващи, когато има абстракции.

Има една поговорка: „Светът, това си ти". Можеш да сложиш очила с мръсни тъмнозелени стъкла и това ще е светът за теб. Или можеш да се гмурнеш в себе си и да усетиш безкрания океан от чисто блаженство, осъзнатост, креативност, интелигентност, всички тези прекрасни неща, и да сложиш розовите очила. Така ще изглежда светът за теб. И всичко става по-приятно.

Светът е объркан, следователно и филмите трябва да бъдат такива. Хората се боят от онова, което не разбират. Когато го опознаят по-добре чрез медитацията или чрез интуицията си, гледайки един филм, се доближават до него. И стават много по-силни и самоуверени. Това искам да постигна с моите така наречени екранни кошмари, които създавам с интуиция много повече, отколкото с разум.

Харесва ми идеята за продължаващата история. А и в момента телевизията е по-интересна от киното. Изглежда, че артхаусът минава през кабела.

Холивуд е неизчерпаем източник на митология. И винаги е свързан с много надежда. Хората вярват, че като отидат в него ще открият начин за реализация или ще станат известни. Ето защо са толкова многобройни пристигащите там, също както онези, които са привлечени от Лас Вегас и перспективата за голям удар. Но много малко от тях успяват.

Дори с малко пари е възможно да намериш начин да направиш нещата. Така че бъди верен на идеята и не позволявай на никой да се меси в нея. Трябва да имаш последно мнение и тотална творческа свобода. Ако нямаш последната дума или творческа свобода, има ли смисъл да правиш нещо?

Днес, в ерата на науката, личните мнения нямат значение. Чрез изследвания може да се провери истинността на всяко твърдение.

Денят, в който хванете идея, в която да се влюбите дори и идеята да е малка - този ден е красив.

Медитацията отваря "вратите" на съзнанието до най-дълбоките нива на живота. Лесно е и без усилия с тази трансцедентална медитация да достигнеш до чистото щастие, чистото съзнание, до креативността, до информираната образованост. Този океан от мисли - източник на съзнанието, е основа на чувствителността. Можеш да го изживееш като се потопиш в него. Като го изживееш, ти го отглеждаш, възпитаваш го в теб. Разширяваш съзнанието си, разпростираш позитивните ценности и негативността изчезва. Напрежението, стресът, депресивността, страховете се изпаряват. Работиш в по-голяма свобода, идеите имат възможност да се разгърнат много по-свободно, когато негативността изчезне. Тежестта се изпарява. Вътрешното щастие, креативността, интелигентността, енергията се увеличават. Животът става по-добър, по-добър и по-добър.

Неудобно ми е да говоря за смисъла и значението във филмите си. Не е добре да знаеш много за това какво означават нещата. Защото значението е много лично нещо, смисълът за мен е различен от смисъла за който и да било друг.

Политиците са на повърхността на живота. Политиката е жълто листо, което политиците се опитват да представят като зелено. Опитът на градинаря не го кара да се тревожи за листата, а за корените на дървото, които са най-дълбокото и вътрешно ниво на живота. По този начин цялото дърво достига до завършеност, до съвършеност.

Ето какво е най-ужасното в съвременният свят: хората мислят, че героите на телевизионните новини умират без болка и без кръв.

Интернет е добър заради това, че е съумял да събере огромно количество хора на едно място. Но той не може да им даде усещане за единство.

Захарта ми дава щастие и ме вдъхновява. Аз имам тежка захарна зависимост. Наричам я "гранулирано щастие".

Дори лошото кафе е по-добро от липсата на кафе изобщо.

Ние смятаме, че с възрастта започваме да разбираме закономерностите, но в действителност само губим въображение. Детето възприема света като вълшебство. Разбира се, аз имах обичайни страхове, като например, преди отиването в училище, но те бяха както при всички, така че ми се струват съвършено нормално.

Това от което се нуждаем са идеи, това е единственото нещо от което се нуждаем.

Идеите ми идват на фрагменти. Все едно, че в другата стая има напълно нареден пъзел, но в моята стая парчетата от пъзела идват един по един. И първото парче от него е просто един къс, но въпреки това аз се влюбвам в този отломък, защото той носи обещанието за нещо повече. Запазвам го, записвам го, после си казвам, че да имаш първото парче, означава, че на въдицата ти виси голяма стръв. С нея хващаш все по-сочни и по-пищни парчета, които идват да спасят предишните.

За мен винаги е било важно да правиш това, в което вярваш. И да го правиш по възможно най-добрия начин. И след това просто чакаш да видиш как ще го прегърне светът.

Правенето на кино е като риболова. Аз чакам своята голяма риба.

 

Снимки ~ theguardian.com, mubi.com, gamebreaker.tv,weekendnotes.com,independent.co.uk