Той е държал в ръцете си всички възможни филмови награди, а Бог го да е дарил с благословията да играе дори на 82 години. Медиите на Острова го короноваха като най-великият британски актьор на нашето време, Кралицата го удостои с рицарско звание. Рицарските доспехи са съвсем по мярка и блестящо подхождат на Сър Майкъл Кейн. С над 140 филмови и телевизионни роли в кариерата си, започнала в далечната 1950-та година, той ни кани в салона на своето необятно великолепие и актьорски талант, които посрещаме с аплодисменти. А последното му превъплъщение в „Младост” на Паоло Сорентино е като дълга целувка, която ни се иска да запазим до сърцето си.

В навечерието на своята 83-та годишнина, сър Майкъл Кейн – за актьорството и справедливостта в живота.

Нещо не е наред с Англия. Какво? Същото, каквото е било през цялото време – ние сме Остров и нямаме представа какво се случва в останалия свят.

Аз съм борец за класова справедливост. Макар отдавна да престанах да шумя по този повод на всяка крачка, вярвам, че класовото неравенство е ракът, който изяжда нашата страна. Видях с очите си, в какво се превърнаха невероятно талантливи хора, с които израснах.

Ако ме питате, дали съм завършил театрално училище, ще отвърна – дори не съм знаел, че има такива. У нас нямаше телевизор, а радиото баща ми слушаше само когато имаше конни надбягвания – откъде можех да зная, че там някъде има подобно нещо – театрално училище?

Станах актьор, за да се целувам с момиче на име Еми Худ. Бях на 14, участвах в баскетболния отбор на младежкия клуб, а тя беше в кръжока по драма. Всички хубави момичета  бяха в този кръжок, защото искаха да станат кинозвезди, а аз ги наблюдавах през една дупка във вратата. Само дето не знаех, че вратата се отваря и от двете страни. И така, веднъж паднах направо там, а учителката каза: „Чудесно! Имаме нужда от мъже!”. За годините си бях доста висок. Пристъпвайки от крак на крак, доста притеснен, успях само да кажа, че отивам на тренировка по баскетбол. А после внезапно видях Еми и си помислих: „Ако пиесата е за любов, може пък да се наложи да се целувам с нея!?”. Бях малък долен задник. Но какво се случи после… Минаха много години, разказвах тази история по телевизията, при това без да помня, че съм я разказвал и на друго място, и ето – появява се тържествено в ефира една твърде пълна дама на около 50 и се чува „Дами и господа, посрещнете Еми Худ!”. Да-а-а, твърде неловко се получи.  

Навремето мнозина ми казваха: „Е, на твоите години и аз исках да стана актьор”. А аз им отвръщах: „Не, не сте искали. Навярно сте искали да бъдете известни и богати, защото ако сте искали да станете актьори – щели сте да го направите”. Да бъдеш актьор, това е като хомосексуализма или нещо подобно – просто нямаш избор.

   

Смята се, че аз винаги играя самия себе си. Боже мой! Бих изиграл себе си, стига да знаех кой съм всъщност. Щях да играя с всички сили. Но никога не знаеш, кой си наистина.

Каква е разликата между кинозвездата и кино актьорът? Аз мисля следното - кинозвездата хваща сценария и казва на своите хора: „Какво е необходимо, за да променим сценария така, че да ми пасне?”. А актьорът хваща сценария и казва на себе си: „Как да се променя така, че да се впиша в тази история?”.

Порнографията в насилието е далеч по-опасна от порнографията в секса. Предпочитам да гледам как хората правят секс, отколкото как се убиват един друг.

Всичко започва с анимационните филми. Повечето от тях са жестокост в чист вид – нищо повече. От небостъргача пада тежест, която разпльосква Том, а той става и продължава нататък с друго. И това не е просто насилие, много повече е  - защото ти не виждаш неговата причина и следствие.

Медиите са пълни с негативизъм, трагично е. Но имаме такава преса и такава полиция, каквато заслужаваме. Ето, аз открих ресторант в Маями – от 12 служители, 9 са англичани. Да, те бяха дошли в Маями да си търсят работа. И така – когато приемаш на работа американци, те питат – каква е заплатата и каква е перспективата. А англичанинът пита – в колко часа трябва да идвам и кога свършвам работа. Мислите, че е случайност, че у нас в Англия дават най-дългата в света сапунена опера и 21 милиона души всяка вечер застават мирно пред телевизорите си заради нея (сериалът Coronation Street, който се излъчва от 1960 г)? Ето защо всички искат да се приберат навреме.

Снимки: mirror.co.uk, agentpalmer.com, callmenaomi.blogspot.com, indiewire.com, reddit.com, hero.wikia.com