“Караш единия си крак да стъпи пред другия, и по дяволите, не оставяш проблемите да те победят.”
8 сватби, 7 развода, 4 деца, цял отбор внуци, над 100 роли в киното, два Оскар-а, поне 70 влизания в болница, няколко смъртоносни болести, включително и операция от тумор на мозъка, два престоя в центъра за лечение на наркомании и зависимости "Бети Форд". Красота, блясък, филми, любови, мъже, скандали, алкохол, приятели, благотворителни каузи – всичко, което правеше тя, правеше го, грабейки с пълни шепи от живота. Красавицата с виолетовите очи е първата актриса, чийто хонорари се изчисляват на милиони долари. Ролята й в „Клеопатра” я заковава завинаги на звездния небосклон. Много красавици са се превъплъщавали в същата роля, но именно Елизабет остава символът на египетската царица в киното.
Преживяла е толкова много, че животът й би могъл да стигне за няколко души. Може и да се е страхувала от някои неща, но със сигурност не и от мъжете. За първи път се омъжва на 18, а за последен на 59 г. Седем мъже успяват да я заведат до олтара. Единият от тях дори го прави два пъти – голямата й любов, актьорът Ричард Бъртън.
Спала съм само с мъже, за които съм била омъжена. Колко жени могат да се похвалят със същото?
Майка ми каза, че когато съм се родила не съм отворила очите си в продължение на осем дни. Първото нещо, което съм видяла след това обаче, е бил годежен пръстен. Явно оттогава съм пристрастена.
Родителите ми са ме възпитали в уважение към брака, затова се омъжвах... А те ме наричаха блудница!
Какво очаквате да правя? Да спя сама?
Жената в повечето случаи нарича един мъж негодник до момента, в който му намери достоен заместник.
С времето започваш да съжаляваш за всички извършени от теб грехове, и за някои, които още не си извършила.
Просто го правиш. Насилваш се да се изправиш. Караш единия си крак да стъпи пред другия, и по дяволите, не оставяш проблемите да те победят. Бориш се. Плачеш. Проклинаш. След това се захващаш да живееш. Така съм го правила винаги. Няма друг начин.
Мисля, че когато достигнат определена възраст, мъжете започват да се страхуват да пораснат. Изглежда, че колкото повече остаряват, толкова по-млади стават новите им съпруги.
(Elizabeth Taylor and Montgomery Clift in A Place in the Sun directed by George Stevens, 1951)
(Elizabeth Taylor in Suddenly, Last Summer directed by Joseph L. Mankiewicz, 1959)
Вкусът се формира постепенно. Преди двайсет години ми се е случвало да се женя за мъже, които днес дори не бих поканила на обяд вкъщи.
Чувствам, че съм приключенска личност. Има толкова много врати, които трябва да бъдат отворени, и аз не се страхувам да погледна зад тях.
Когато хората кажат за мен – "Тя си има всичко". Аз имам един отговор: "Никога не съм имала утрешния ден.
Толкова много има за правене, толкова малко е направено, а какви неща само би могъл да бъдеш.
Не е до имането, а до получаването.
Странно е как годините ни учат на търпение – колкото по-малко време ни остава, толкова по-голямо става нашето търпение.
Човек разбира кои са истинските му приятели, когато е замесен в скандал.
Проблемът с хората, които нямат никакви пороци е, че можеш да си напълно сигурен, че те имат някои доста досадни добродетели.
Всичко ме изнервя, с изключение на правенето на филми.
(Richard Burton and Elizabeth Taylor in Cleopatra directed by Joseph L. Mankiewicz, 1963)
Аз съм актриса по инстинкт – никога не съм учила актьорско майсторство... Разбрах, че единственото, което ми е нужно, е да оставам насаме със себе си и да се вслушвам в емоциите си.
Ако някой е достатъчно глупав, за да ми предложи един милион долара, за да направя един филм, то аз със сигурност не съм достатъчно глупава, за да откажа.
Едни от най-добрите ми партньори на екрана са били кучета и коне.
Успехът е най-добрият дезодорант. Той премахва всички предишни миризми.
Възможно е една жена да е пълна, но едновременно с това да бъде и привлекателна. Всичко е във вътрешното усещане.
Обичам внуците си, защото не се налага да ги възпитавам и да им правя забележки. Това е работа на родителите им. Моите деца възпитават техните деца много добре, значи съм била добра майка.
Благодаря за всеки миг.
За да станеш легенда, е нужно първо да умреш.
(Terry O'Neill, Portrait of David Bowie and Elizabeth Taylor, 1975)
(Bert Stern, Liz Taylor, 1962)
Снимки: The Red List