Смолисточерни вежди, дебел мустак и пура. Комичното и язвителното като жизнена философия – това избира Граучо Маркс (2 октомври,1890 - 19 август, 1977) за свое призвание. Артистичната звезда на комикът с рождено име Джулиън, свети по-ярко от звездите на двамата му братя Харпо и Чико, които вървят по същия професионален път. От Бродуей до Холивуд, Граучо Маркс боде и подиграва лицемерните правила на благопристойното общество – с финес и ласкава бруталност.
Сам извървях пътя от нулата до състоянието на крайна бедност.
Трябва да си призная, че съм роден в много ранна възраст.
Преследвах едно момиче две години, докато разбрах, че имаме еднакъв вкус. И двамата бяхме луди по жените.
Зад всеки успял мъж стои жена, а зад нея – съпругата му.
Защо трябва да се тревожа за идните поколения? Че какво са ми направили те на мен?
Политика се нарича изкуството да търсиш проблеми, да ги намираш навсякъде, да им поставяш грешна диагноза и да прилагаш погрешни лекарства.
Едно петгодишно дете би разбрало това. Доведете ми петгодишно дете!
Не искам да съм в клуб, който приема хора като мен за свои членове.
Не харесах пиесата, но я гледах при неблагоприятни условия – завесите бяха вдигнати.
Оженете ме и повече няма да погледна друг кон!
Парите са нещо много полезно. Те ти позволяват да не правиш това, което не обичаш, а аз не обичам да правя почти нищо.
Холивуд е място, където булките си пазят букетите и изхвърлят младоженците.
Смятам, че телевизията е доста възпитателна. Винаги, когато някой включи телевизора, аз отивам в друга стая да чета книга.
Това са моите принципи. Ако не ви харесват, имам и други.
Снимки: readingfilmtheatre.co.uk, pjsomi.ca
