Моята страст и енергия, често се приемат като гняв.
Възпитан съм от майка и две сестри, които са по-големи от мен и твърде рано напуснаха дома ни. Така че, всъщност аз израснах като единствено дете в семейството и бях много обичан.
Обичайно става така – мъжете в кръчмите са напълно безполезни, а жените в кухнята внасят здрав смисъл в света.
Когато видите в някой филм как хората живот си живеят, как се къпят в пари, напиват се..., нима в това има някаква драма? На мен ми е интересна войната, яростта и гнева, които царят в един дом. Това ме привлича, затова отивам да гледам даден филм. И не е важно дали това е историята на Макбет или друга трагедия. Такива истории ми напомнят, че съм човек, че съм жив. Стела Адлер /звезда на американското кино от 30-те/ беше казала, че човешкият дух се изгражда и руши от живота. Колкото и да е дълъг живота ни, ние неизбежно преживяваме загубата на родител, развод, смърт, болести – всичко това разкъсва духа ни – парче по парче… И само изкуството може да ни напомни, че все още имаме дух.
Актьорската игра често изглежда лишена от разум. Тя е емоция, чувство. Но това е нещо вече отдавна загубено.
Даден ни е кодекс, според който да изживеем живота си. Ние не винаги го следваме, но той съществува.
Скланям глава пред всичко, което може да отклони вниманието на едно дете от PlayStation. Това само по себе си е малко чудо.
Хората си мислят, че могат да контролират изцяло своята кариера. Но не всичко в този живот може да бъде построено. Много зависи от възможностите, с които разполагаш.
Не мисля, че в Холивуд са наясно какво да правят с мен. Когато стане дума за романтична комедия, моето име е на последно място в списъка.
Ако в младостта си не се бях избавил от алкохолната зависимост, днес нямаше да водим този разговор.
На 13 години бях обсебен от класиците. Обсебен от Шопен, обсебен от пианото. Купих си цял рафт с книги за Шопен. Играех човек, който умее да свири на пиано. После се прехласнах по Мохамед Али. По онова време той изигра своя зрелищен мач с Джо Фрейзър. И аз тръгнах на бокс. Биех се ужасно. Но ако можехте да ме видите в залата, щяхте да си кажете: „Да, тоя младеж е роден с боксови ръкавици”. Аз идеално можех да пресъздам всички движения, можех да заблудя много хора с уменията си, можех да изиграя боксьор, без да съм такъв. Това беше страстта ми в ония години: „Я-я-я, какво е това? О-о-о, нека да опитам!”. Е, и това свърши.
Когато ми предложиха да изиграя Бетовен, имах едно условие – да не се заиграват с косата ми. Тогава агентът ми каза: „Прочети сценария още веднъж”.
В актьорската игра за мен няма нищо трудно. И всеки актьор, който ви каже, че се превръща в персонажа, който играе, или е лъжец, или диагностициран шизофреник.
С възрастта, забелязвам у себе си плашеща склонност към чудовищна монотонност. С удивление чувам, как изговарям всичко онова, което говореха моите родители в детството ми: „Изчисти си стаята. Не спори. Измий съдовете”.
Винаги казвам на децата си: „Днес може и да ме ненавиждате, но после ще ме обичате”. Децата трябва да бъдат цивилизовани. Те притежават една природна необуздана лудост, и ако с нея нищо не се прави, когато станат на 22, ще дойдат при вас смачкани и ще ви попитат: „А вие къде бяхте навремето, идиоти такива!?”
Преди седмици, Дейвид Бауи посмъртно бе удостоен с наградата „Икона” на „Brits Awards” 2016. Статуетката бе приета от неговия най-добър приятел Гари Олдмън, а емоционалната му реч обиколи целия свят.
David Bowie is honoured with BRITs Icon Award | The BRIT Awards 2016
Снимки: flavorwire.com, reddit.com, pinterest.com, thefandomcorner.com
