Паша Христова се ражда на 16 юли 1946 г. и за шестте си години като професионална певица момичето от Княжево успя да спечели „Златният Орфей“, да запише над 60 песни за Българското национално радио и за плочи в „Балкантон“, които звучат и днес, и да остави белег в душите не само със завладяващия си талант, но и със спомена за сърцераздирателната си съдба.

През 1967 г. заедно с Борис Гуджунов пее като солистка в „Оркестър София“ – един от най-популярните състави в българската музика по онова време. Двамата заедно пеят по концерти и гастроли в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия.

Печели международна слава и много награди от конкурси, между които награда на фестивала „Златният елен“ в Брашов, Румъния, първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова „Яворова пролет“ на радиоконкурса „Пролет“.

През 1970 г. се представя на фестивала "Златният Орфей” и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ и първата награда за „Една българска роза“. През 1971 година Пашахполучава Голямата награда за изпълнители на Международния фестивал в Полша, за песента си „Ах, този дивен свят“. Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец.

На 21 декември 1971 г. е изпепелена в самолетна катастрофа на летище „София“. Причините за катастрофата и преките виновни не са точно установени и до днес. Паша е само на 25 години.

Междувременно цялата новогодишна програма през 1972 година е заснета с активното участие на певицата – само няколко дни след трагедията цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното участие на Паша.

Който я е слушал на живо, помни гласа й, отприщен като стихия, която превзема залата с искрящата си чистота и плътна сила.

Творческият потенциал на Паша Христова и песните ѝ не са забравени и днес. Посмъртно е удостоена със званието „заслужил артист“, а през 2000 година песента ѝ „Една българска роза“ е обявена за песен на столетието.

През 2009 година по повод 50 години Българска национална телевизия в специален юбилеен сайт обявява 50 любими песни от „Златният Орфей“. След гласуване „Една българска роза“ на Паша Христова печели най-много гласове и отново заема първото място сред любимите на няколко поколения българи популярни песни.

В първите дни на новата 1972 г. се появява песента „Птицата“ с подзаглавие „В памет на Паша Христова“. Автор на текста е Дамян Дамянов, композитор e Тончо Русев, изпълнител Лили Иванова.

За последен път тя разтваря крила .
За последен път синевата гребе.
Ах, сбогува се тя с тези свои поля,
с тези хълми край тях и със свойто небе!
Ти, земя, я роди във едно гнездо.

Ти, небе, я люля с песента.
И затуй днес със вас като с роден дом,
се прощава с тиха жал в полет тя.
И върти се светът, този тъй хубав свят!
И въртят се жита, слънце, облаци прах.
Те след малко ще спрат своя луд кръговрат.
Тя със мъртво сърце ще се върне при тях.
Но, земя, ти пази пак едно гнездо!
Ти, небе, я очаквай! Няма смърт!
Ще си дойде тя при вас като в роден дом -

песента ще я връща всеки път.

Паша Христова  Една Българска Роза

Снимки: bulgarianhistory.org, youtube.com
Видео: vidozz.bg